Автор: д-р арх. Димитрина Попова

Книгата "Архитектурното наследство в заснемания на къщи от XIX век. Анализ и дигитализация на архив „Архитектура“ на Института за изследване на изкуствата" е издадена от Института за изследване на изкуствата, БАН през 2024 г.

Обект на изследване в изданието е колекция от архитектурни документи, създадени в периода от 1949 г. до 1962 г. Те се съхраняват в архив „Архитектура“ на Института за изследване на изкуствата към БАН и в момента са в процес на дигитализация. Изследваната архитектурна графика представлява професионално изработени архитектурни заснемания на къщи от XIX век от българските земи.

Книгата е композирана в две части, така че да съответства на предприети два ракурса за анализ. Единият е отправен към миналото на колекцията, изследва контекста и историята на създаването на заснеманията. Авторът разглежда групата от архивни единици чрез структурен, хронологичен и сравнителен анализ. Един от основните акценти е, че подборът на сградите и архитектурната графика са осмислени в политическите дискурси на социалистическата епоха, по-конкретно, с конструирането на националния разказ и със сакрализирането на народната архитектура от XIX век през периода.

Вторият ракурс разглежда сбирката от старинни къщи в близка перспектива с основен фокус върху съвременната интерпретация на дигитализирания архив, ролята на дигиталните технологии в преосмислянето на архитектурното наследство и конкретно чрез научно-приложното изследване на дигитална и триизмерна реконструкция на пет къщи. Разгледани са обстойно съществените принципи относно триизмерните визуализации на архитектурни образци от миналото. Един от тях е, че източници и референции се представят ясно и систематизирано, за да се проследи процесът на изграждането и да се оцени точността и автентичността на резултата.

Книгата се състои от 224 страници с 37 броя фигури, от които 16 графики, схеми и триизмерни дигитални визуализации, включително на корицата, са авторски. Всяка част от монографията съдържа три глави. Трудът завършва със заключение, където са систематизирани приносите, представена е библиографията с 116 броя заглавия на български и английски език, както и резюме на текста на английски език.