Жилищните сгради са абсолютният доминиращ тип застрояване във всеки един град, формират неговата тъкан. Градовете живеят най-вече със своето разнообразие, което трябва да бъде видимо, да бъде ясно изразено в жилищните сгради, но не само в тяхната визия, а и в тяхната функционалност. Това посочи арх. Росица Браткова от Aedes Studio по време RESIDENTIAL FORUM 2019. Тя поднесе изключително интересна Key-note презентация, в която направи професионален анализ на многообразните модели жилища и даде отговор на въпроса доколко съвременна е съвременната жилищна архитектура у нас.

Арх. Браткова като начало представи едно разпределение на викторианска провинциална къща, за да покаже, колко сложни обществени връзки са вградени в него. От една страна има различни йерархични нива на достъп до отделни части на сградата, а от друга - строго диференциране на помещенията за мъже и жени. 

„От тази сложност преминаваме към фетишът на цялата модерна жилищна архитектура – т.нар. обитаване в Еxistenzminimum, за което са правени сериозни проучвания в годините преди и след войната.  Това е базовият модел на почти всички панелни жилища. Доколко тази основа е сериозно променена към днешна дата? Всички жилища, които проектираме носят етикет съвременни, но дали това е така“, коментира арх. Росица Браткова.

Подобряване на Еxistenzminimum-а

В съвременните жилища е променена оста на дневната, малко по-широка е, но за сметка на това към нея е присъединена кухнята.

Притеснителното е, че преобладаващият вид жилища в България са с една или две спални, като в София, според данните на НСИ те съставляват 75% от жилищния фонд. Само 3,5%  (ново и старо строителство) са с 4 и повече спални, посочи арх. Браткова. Според нея това е може би и една от основните причини за отрицателния прираст на населението във всички градове и населени места в страната. Тя е убедена, че с нормативни промени, като напр. увеличаване на изискуемата площ за детската стая, или с регламентиране на по-нисък процент на малките жилища в една многофамилна сграда, би могло да се преодолее тази демографска криза.

Когато се говори за тенденции в жилищните сгради трябва да се отчете и ролята на субективния фактор. Един такъв е носителят на европейската награда за съвременна архитектура “Мис ван дер Рое” за 2019 – Studios Lacaton & Vassal architectes, за реконструкция на голям жилищен комплекс в покрайнините на Бордо. Grand Parc Bordeaux е група от 3 гигантски блока с общо 530 жилища, построени през 1960 г. и доскоро предвидени за разрушаване.

Освен общата подмяна на инсталации, нови изолации и асансьори в сградите, апартаментите са разширени и с нови балкони, зимни градини и по-големи стъклени витрини от сглобяеми конструкции. По този начин кварталът е саниран, подобрено е качеството на обитаване, при това без обитателите да напускат жилищата си.

Индивидуализиране на жилищата

Друг финалист от “Мис ван дер Рое”, показващ същата тенденция за запазване на стари сгради и тяхното преосмисляне по съвременен начин - студио  NL от Амстердам, успява да предложи възможност на обитателите да индивидуализират разпределението на своето жилище.

David Chipperfield създава Xixi Village в Китай, където постига забележителна интимност на жилищата на партерно ниво, посредством водно огледало.

Как се стига до идеята за Existenzmaximum

Това се случва в сграда в Манхатън, между 91-вият и 96-ият етаж, проект на Rafael Vignolly създава многообразие от жилищни пространства с различни функции, подобно на викторианската къща, посочи арх. Росица Браткова. Забележителното в плановата схема е, че телевизорът не е елемент от архитектурното проектиране.

Стремеж към индивидуализиране на образа на сградите

Много силна тенденция през последните години е индивидуализирането на образа на жилищните сгради. Във високоетажен блок в Тирана, проект на MVRDV, е търсен привиден хаос чрез пикселизация на фасадата.

За създаване на неповторима визия на жилищна сграда в Бордо, архитектът Sou Fujimoto вкарва дървесна растителност по фасадите и най-вече на покривите.

Покривите в един град заемат цялата му застроена площ и е кощунство да не се използват ефективно, каза арх. Браткова. Например Sou Fujimoto & OXO Architectes реализират сграда с изключително високо качество на обитаване в парижките предградия, което предлага в парижките предградия – един микс от индивидуални къщи в жилищна кооперация.

Уплътняване на покривните нива

В старите центрове на градовете, нещо което стана проблемна тема и за София, е оползотворяването на покривите на сградите, което изисква освен прецизирана нормативна уредба и изключително добър архитектурен усет. Покривите дават добри възможности за обособяване на детски площадки, а защо не и за детски градини.

Липсващите типове жилища в България

1. Социалните жилища, за които се смятат такива, построени под определена себестойност. По този критерий може да се окаже, че огромна част от съвременните луксозни жилища в България са социални.
2. Жилища, предназначени за номади или т.нар. co-living.
3. Студентски общежития, които в България не предлагат достоен живот на своите обитатели.
4. Жилища в гетата, съобразени с начина на живот на ромския етнос.

„В днешно време у нас има едно голямо разминаване между възможности и желания на хората. Целият пазар на жилищни имоти у нас се основава на реализираните продажби, т.е. търсенето е това, което се предлага, и то не е идентично с желанията на купувачите. Така се влиза в един омагьосан кръг, в който на практика хората нямат избор за разпределенията на своите жилища, а това е едно от много малкото останали неща, които не можем да си купим по интернет“, каза в заключение арх. Росица Браткова.

Aedes Studio е основано през 2004 г. от Пламен Братков и Росица Браткова и оттогава успява да се наложи като едно от водещите архитектурни студиа в България. Водени от желанието да разказват индивидуални и лични истории, следствие от програма и контекст, и обръщайки специално внимание на връзката сграда-среда, мащаб и материалност, студиото създава едни от най-разпознаваемите сгради в София - Жаклин, Q-centre, Red Apple, Urban Module, Любата, Тенис кортове “Парк Заимов”.