Арх. Мартин Ряшев, "ДА архитекти"

Може да се каже, че се наблюдаваха два генерално различни подхода за справяне със ситуацията, причинена от разпространението на коронавируса - хибернация и акселерация. Някои компании „замразиха“ процесите си по трансформация, изчаквайки в защитен режим (основно работа от дома за голяма част от персонала и ротационен принцип на работа в офиса), като са по-скоро с нагласата да се справят със ситуацията в кризисен порядък и след нейното нормализиране да продължат по план оттам, където са спрели. Други, напротив, решиха, че сега е моментът да се действа и да се форсират вече започналите промени, използвайки затварянето на офисите за преструктуриране и имплементиране на новите модели на работа.

Трансформацията на работните пространства е еволюционен процес

и като такъв той се случва постоянно и е неразривно обвързан с развитието на бизнес процесите. Случките от изминалата година бяха само катализатор за повишаване на интензитета на промените. Такива са засилването на дела на работата от дома и т.нар. работа отвсякъде, увеличеното търсене на гъвкавост и activity based работни зони, фокусът върху офиса като хъб за колаборация и носител на корпоративна култура и идентичност, увеличаването на онлайн интеракциите и редица други.

Основните фактори за промяната на офисите са тези, които са по-пряко свързани с дизайна на офисите за оформянето на мултифункционални и гъвкави пространства, които да отговорят на нуждите от различен тип активност, интегрирането на биофилен дизайн, създаване на характер на пространството, който да служи като силна визуална комуникация и препратка към общите ценности, които споделят партньорите и служителите на дадена компания.

Съображенията за по-здравословна и безопасна работна среда

изместват по-нагоре в стълбицата на приоритетите част от похватите, които бяха на дневен ред и преди пандемията, но сега са заредени с допълнителна тежест. По-голямо разстояние между служителите (съответно по-голяма площ и обем, които се падат на един човек), по-добри показатели и допълнителни подобрения на системата за вентилация, гарантиране на достъп до естествена вентилация за почти всички помещения, безконтактно ползване на уреди и устройства в общите части на офиса/сградата, системи за контрол на дестинацията при асансьорите, завишени изисквания към естествено и изкуствено осветление, акустика и ниво на използваните материали. Не на последно място, осигуряването на възможност за тонизираща или по-интензивна физическа активност в офиса или в близост като средство за повишаване на физическото и емоционалното здраве на служителите.

Едно е сигурно за бъдещето на работните пространства, офис сградите и градовете – те ще се развиват и променят.

Това се е случвало и досега и ще продължи да е част от жизнения им код.

В близко бъдеще очакванията ни са за диверсификация и обогатяване на функционалните зони. Офисите ще се развият в посока да бъдат нещо като Workscape хъбове, наподобяващи до голяма степен градската тъкан – площадът, кафенетата, паркът, улицата, всички тези места за социална интеракция и катализатори на общности. Това би дало своя голям косвен принос във формирането на устойчиви екипи и би провокирало креативния процес.

Във времена, в които повече от всякога трябва да употребяваме умно ресурсите, с които разполагаме, трябва да се работи в посока да се ревитализират сгради и градски пространства, да се натоварят с допълнителни функции и смисъл, които отговарят на актуалното търсене. Това би дало тласък и на формирането на повече мултифункционални зони и „живи“ сгради, които „дишат“ 24/7, имат човешки мащаб и характер. Здравословният микс от функции в териториите доказано намалява времето и ресурса, който обитателите инвестират в транспорт, повишавайки полезното им време и подобрявайки екологичната обстановка.

Пълният текст - в брой 3 на списание ГРАДЪТ