Apx. Xpиcтo Гeнчeв e зaвъpшил Texничecĸия yнивepcитeт във Bиeнa. Bъзпитaниĸ e нa HГДЕК. Cин e нa извecтния ypбaниcт и пyблициcт apx. Xpиcтo Гeнчeв. Ocнoвaтeл и cъcoбcтвeниĸ e нa "Πpoтoтип" OOД, ĸoетo paзpaбoтвa и пpoизвeждa инoвaтивни пpoдyĸти и cпeцифични peшeния зa мeтaлooбpaбoтвaщaтa индycтpия. Eĸипът нa фиpмaтa пpoeĸтиpa cлoжни cтoмaнeни, aлyминиeви и cтъĸлeни ĸoнcтpyĸции, дocтaвя ĸoмплeĸcни ĸoмпoнeнти и cтoмaнeни дeтaйли. Πpoeĸтитe й ce peaлизиpaт в цeлия cвят, ĸaтo няĸoи oт тяx ca ocъщecтвeни в пapтньopcтвo cъc cвeтoвнoизвecтни apxитeĸти. Сред тях е стъклената конструкция над археологическите останки от антична Сердика в Ларгото на София. В момента арх. Генчев е част от екипа на кандидат-кмета Мая Манолова, като консултира градоустройствената й програма.

Арх. Генчев, Вие разработвате градоустройствената визия в програмата за управление на София на кандидат-кмета Мая Манолова. Как решихте да станете част от нейния екип?

Преди време с моя брат доц. Марин Генчев написахме статията “София - град на свободни хора”, продиктувани от желанието ни да дадем тласък на дискусията за градоустройството на София и неговото отражение върху семейството. В нея застъпваме две тези:

* Хората, които искат да живеят в къщи близо до града, би трябвало да имат тази възможност

* Частните инвестиции трябва да се пренасочат от деструктивното презастрояване на юг към северна София

Въпреки, че имам контакт с почти всички политически партии в София, към мен се обърна само г-жа Мая Манолова с предложение да вплета нашата идея за промяна на градоустройствената политика на София в нейната програма. Това определено бе проява на смелост от нейна страна, с което ме убеди да й помогна.

Не виждам своето място нито в партия, нито на административен пост – затова не влизам, а само се докосвам до политиката. Ръководя най-голямото проектантско бюро за специални фасадни конструкции в Европа и независимо от резултата на изборите не смятам да си търся друго поприще. Помагам на г-жа Мая Манолова като експерт, софиянец и най-вече като баща на четири деца.

Защо трябва да се промени градоустройствената политика на града?

Десетилетия наред града ни е бил изправен пред един тежък проблем - липсата на ресурси за развитие. За София все по-уверено можем да твърдим, че този проблем остава в миналото. Градоустройствената политика от последните десетилетия бе подчинена именно на липсата на ресурси за развитие. Днес София е на нов етап в развитието си. Т.е. старата градоустройствена политика не е грешна, а е остаряла и е изчерпала потенциала си. Ако софиянци изберат г-жа Манолова за кмет бих й препоръчал да започне със задачите, които отнемат най-много време - промените в ОУП и ЗУТ.

Според вас кои са главните предизвикателства пред развитието на София?

Най-големия проблем на София е ниската раждаемост. Има опасност столицата да се превърне в демографската черна дупка на България. Младите хора идват тук да учат и да работят, а градът им пречи да създават семейства и деца. Добрата вест е, че има градоустройствени политики, които могат да помогнат това да се промени.

Моята препоръка към г-жа Манолова е административната тежест при разрешаването на строителството на еднофамилни къщи да бъде силно намалена. Не би трябвало човек, който иска да построи къща за семейството си да минава през същата процедура, както професионален инвеститор.

Как оценявате мащабната инициатива „Визия за София“, която трябва да даде насоките за развитието на града до 2050 година? Очаква се документът да бъде гласуван от новия общински съвет...

От градоустройствена гледна точка „Визия за София“ е един утопичен документ, който звучи красиво, но крие сериозни опасности. Всеки живял в социалистическа България знае колко добре звучаха лозунгите на една друга утопия - развития социализъм. И както социализмът се провали, защото в името на “идеалното общество” се търсеше промяна в поведението/ценностите на хората, така и “идеалният град” няма да се случи, защото в името на един идеал хората не са склонни да си променят навиците, мотивите и начина си на живот.

Не може да подчиниш живота на хората на визия. Моето мнение е обратното - градът трябва да се подчинява на волята / желанията на своите граждани и да се адаптира към тях. С други думи управата на града да се пита - какво искат хората и как да им го дадем?

Политиката, необходима за осъществяване на “Визия за София” ще изисква изключително твърди административни мерки, за да може да се противопостави на естествените желания на хората. Ефектът - липса на свобода, забрани, административни бариери, бюрокрация, политики финансирани през бюджета, покачване на цената на парцелите и не на последно място корупция, защото там където има прекалено строги правила хората са склонни да търсят решения по втория начин.

За да онагледя това, което казвам ще цитирам няколко откъса, които открих на страницата на “Визия за София”:

“Градът през 2050 г. успешно следва политики и планове за компактно развитие … Застрояването на земеделска земя се ограничава целенасочено … Стимулира се развитието на среда с гъстота на обитаване, близка до сегашната в центъра на София ...

Неизпълнението на тази цел би довело до разстилане на града към крайградските територии, увеличаване на почвеното запечатване, зависимост от автомобили и изолиране на общности. Усвояването на нови и по-далечни територии би натоварило екосистемите …”

При положение, че презастрояването е може би най-големият градоустройствен проблем в София, срещу който има масово недоволство, не мога да разбера защо дългосрочните планове на София търсят допълнително уплътняване на града.

Лично мен много ме смущава и аргументът за “натоварване на екосистемите”. Нима не натоварваме екосистемата на хората като я уплътним? И това на фона на драматично намаляване на населението в България. Не си ли даваме сметка, че когато хората живеят нагъсто имат по-малко деца и боледуват повече[1]. С две думи Визия за София има от моя гледна точка два фундаментални дефекта:

* Следва десетилетната традиция за уплътняване на града с едно подобрение - многофункционалните територии[2][3]

* Гледа негативно на автомобила като средство за придвижване[4][5]

Предстои създаването на нов Общ устройствен план на София. Какви са основните градоустройствени въпроси, които документът трябва да реши?

Общият устройствен план на София има нужда от ревизия. Основният фокус трябва да бъде развитието на Северния град. Развитието на транспортната инфраструктура, паркове, велоалеи, водни площи също трябва да бъдат отразени.

С какви други идеи се отличава градоустройствената програма на екипа на Мая Манолова?

Една от новите идеи, които прокарваме е за създаването на нови водни площи, достъпни за софиянци. Достъпът до езера подобрява качеството на живот. Всички говорят за нови паркове, градини, зелен ринг и т.н. Ние смятаме, че в София освен това липсват достъпни водни площи, подходящи за спорт и отдих. Северна София е идеално място за това. Кариерите за инертни материали могат да бъдат превърнати в прекрасни езера с малко инвестиции. Вижте колко добре посещаван е Гребният канал в Пловдив. Съоръжението е толкова популярно, че общината планира неговото разширение. За това ние предлагаме в рамките на воден парк Лесновска да се изгради такъв гребен канал.

________________

[1] Един от решаващите фактори за наличието и тежестта на неврозите и депресиите е урбанизираният "уплътнен" град.  Механизмът е винаги един и същ - уплътненият град увеличава стреса и пречи на развитието на защитна социална среда.

[2] В София (1.2 мил. жители) на приблизително 4 км от центъра на града на север започват зелени поляни, а във Виена (1.8 мил) урбанизираната територия свършва приблизително на 8 до 10 км от центъра на града.

[3] София е може би единствения град, който познавам където няма големи квартали с къщи за хора от средната класа

[4] Утопичните модели имат един голям недостатък - няма работещи примери, защото никъде не са осъществени до край. Ако вземем за пример автомобилите. Виена има може би най-добрия и тежко субсидиран (400 мил. евро годишно) градски транспорт в Европа, много добре развита веломрежа и въпреки това броя на личните автомобили нараства всяка година.

[5] С навлизането на електромобилите, автономните автомобили и платформите за споделено ползване на МПС - автомобилът ще стане екологична и икономична алтернатива на градския транспорт в зоните с ниска гъстота на населението. Автомобилът ще остане незаменимо средство за придвижване на цели групи от населението като семейства с малки деца, търговски представители и др.