В последните дни на юли започнаха преговори за плащанията по програмите "Транзитни пътища V" с финансиране от Европейската инвестиционна банка и за рехабилитация със заем от Световната банка.
Преговорите бяха инициирани от Българска браншова камара "Пътища", която изпрати отвореното писмо със зов SOS за пътностроителните фирми и изгражданите от тях пътища по двете програми.

От страна на браншовия бизнес в тях участваха председателят на Българската браншова камара "Пътища" Румен Йовчев, председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов и изпълнителният директор Иван Бойков, както и ръководителят на инфраструктурната секция в КСБ Николай Михайлов.

Председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Божидар Йотов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев представляваха изпълнителната власт в сектора.
Първият въпрос за изясняване беше:

За какви пари става дума?
Сметката направи Румен Йовчев:
Бюджетът на МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) за АПИ и за обектите по държавни инвестиционни заеми (от Световна банка, от Европейска инвестиционна банка, бюджет) възлиза на 167 млн. лева. От тях 105 млн. лева са платени за старо строителство по "Транзитни пътища ІV". Остават 62 млн. лева. От тях 48 млн. лева ще бъдат отделени за заплащане на фирмите за сертифицирано и фактурирано строителство по двата проекта. Остават свободни 14 млн. лева. Те могат да бъдат използвани докрай безпрепятствено, т.е. без да увеличат бюджетния дефицит. За да се изчисти сметката със сертифицираните строителни дейности, които все още не са фактурирани, са нужни обаче 35-40 млн. лева. Това са парите, кои сега се търсят. Ако от тях извадим онези 14 млн. лева, които останаха свободни, за разплащане остават около 30 млн. лева, или 15 млн. евро.
Министерството прилага приетия вече подход -

работи се лот по лот
Щом приключат срещите с изпълнителите, ще стане ясна точното число на дължимите пари. Ще се обсъжда и нивото на строителство на проекта - ако са изкопани канавките, ако е направено леглото на пътя, пътят ще трябва да бъде замразен, иначе напролет ще се върши двойна работа. Ако е по-евтино работата да продължи, тя ще продължи - такъв е коментарът на бранша. Ще се обсъжда и качеството на строителството, то ще влияе върху разплащанията. При втората среща ще има списък на извършено, разплатено, очаквано плащане, качество на строителство, ниво на строителните работи, дали извършеното на обекта отговаря на прякото изпълнение. Тази информация ще даде основа за следващите преговори.

Ако се стигне до спиране на обекти
това ще стане по правилата  с подписване на Акт 10, с който се уточнява какво точно трябва да се извърши, и пътната агенция плаща за замразяването на обекта. И строителят оттук нататък не носи отговорност. Ако за замразяване се плаща повече, отколкото за неспиране на работата, ще се търсят пари за продължаване на строителството.

Да се работи на минимален режим
не е добре. Тогава разходите за поддържане на минимума надвишават изработеното. Работата при затихване само произвежда разходи, смятат от бранша. Работиш ли непълноценно, инкасираш загуби. По този въпрос всички са единодушни.
Щом държавата разплати всичко това, което до момента е извършено, фирмите ще глътнат въздух и ще имат пари да продължат строителството, без да теглят кредити, смята Румен Йовчев. Въпросът е как това ще бъде регламентирано и дали няма да се повтори старата система на строителство с пари на фирмите и последващо плащане, срещу което се обяви министър Плевнелиев.

Удължаване на финансово споразумение с международна институция
също е вариант. При срещите с представители на Световната банка от 8 август нататък, когато ще се разговаря за рехабилитация на пътища за 1 милиард евро, строителните фирми се надяват и за техните 10 млн. евро. Според горните сметки остават около 5-10 млн. евро. Най-вероятно регионалното министерство си е поставило лимит, а останалата част от кризата с плащанията да бъде за сметка на фирмите. Но това са само предположения.
Остава проблемът с лихвите по заемните средства, които заплаща държавата, щом не се разплаща с фирмите. Ако плащанията тръгнат по график, лихвите отпадат.
Пътната агенция прави изчисления за зимното поддържане, текущия ремонт...
Пътната агенция пресмята и средствата, които ще са необходими за следващата година по проектите на двете банки.
Министърът на регионалното развитие благоустройството, както и останалите му колеги ще трябва да подготвят исканията си за бюджет 2011 до ноември.
Преговорите продължават.
А историята започна така.

Спряха пътните програми с инвестиционни заеми
На 9 юли Агенция "Пътна инфраструктура" спря временно програма "Транзитни пътища V", съставена от 25 лота, като строителството продължава само по 3 от тях с дължина 166 км.
Пак на 9 юли агенцията замрази и програмата за рехабилитация с финансиране от Световната банка за 305 км и обща стойност на договорите 171.5 млн. лева с ДДС, от които българското финансиране е 46.3 млн. лева с ДДС.
На 12 юли Българска браншова камара "Пътища" разпрати отворено писмо за премиера, министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството и медиите. В него те напомниха, че неизползвнето на инвестиционните заемни средства води до натрупване и плащане на лихви от държавата, неразплащането на извършено строителство на фирмите увеличава междуфирмената задлъжтялост, фактическото замразяване на обектите без довършването на определени видове работи и експлоатацията им в това състояние за повече от половин година ще доведе до повторно увреждане на извършено вече строителство.
На 14 юли от пътната агенция потвърдиха, че около 100 млн. евро ще са необходими за замразяване на обектите, почти колкото са необходимите за разплащане средства с изпълнителите.