Метрото на София

Като голям и разрастващ се град София изгради метро, което от 2009 г. има действащ първи диаметър - от "Люлин" до "Младост". Той е 18 км с 14 метростанции.
Както поведението на всеки човек говори, така и столичното метро свидетелства за особеностите на града, на терена, през който преминава, за взети важни решения, плод на конкретни икономически и политически обстоятелства тук и сега.
Метрото на София има свой път, своя собствена история.
Нарастването на първата линия като дължина постепенно във времето обуславя превръщането му в основен гръбнак за градския транспорт, към който останалите превозни средства – трамвай, автобуси и тролейбуси, имат довеждащи функции.
Основните линии на неговото развитие, разработени на базата на технико-икономическа обосновка, следват направлението на максималните пътнически потоци.
С решение на Министерския съвет от 1968 г., когато населението на столичния град е 600 хил. души, започват проучвания за строителство на подпаважен трамвай, впоследствие превърнали се в технико-икономически доклад за изграждане на метро. Проектирането започва от 1974 г., а строителството – през 1979 г. Преминава през нелеки битки на доказване на необходимостта от високоскоростен транспорт за един разрастващ се град, през противопоставяне на различни становища за предимствата на метрото и на трамвая с участието на български и съветски специалисти, част от които продължават и до днес.
През отделните етапи на технико-икономическа обосновка са разработени и различни схеми за развитие – диаметрална, диаметрално-кръгова, във формата на затворена осморка. В по-голямата част трасето е подземно, както при повечето метрополитени, а в периферията - открито.
Поведението на метрото следва принципите на така нареченото класическо метро (в света подобни има над 160).
Условията на строителство и хидрогеоложките особености определят съчетаването на различни технологии при направата му – прилагат се открит способ, нов австрийски метод, милански способ.
За да не смущава живота на града, метрото прокопа историческия център с помощта на хидравличен щит.
От 1998 г., когато започва работа първият участък, до днес повечето хора, ползващи скоростните влакчета, така са свикнали с метрото, че не си представят придвижване по друг начин. Много от пътуващите виждат в метрото изражение на технологиите от по-напредналите икономически градове, оценяват удобството, други - напротив - намират недостатъци.
Метрото стана и първият обект, спечелил финансиране по оперативна програма "Транспорт" през 2007 г., за което и държавата, и общината бяха единни, бяха горди.
Днес в ход е строителството на втория метродиаметър, с който освен скоростното трасе ще бъде разкрита и археологията в центъра. Градът ще покаже своята хилядолетна история.
Предстои изборът на конкретно трасе за трети метродиаметър. Откъде ли ще избере да мине през центъра този път метрото?
Хубавото е, че метрото се развива и пише своята история.
Първият град в света, където през 1863 г. се появява метро, е Лондон. И днес строителството му още продължава. Докъде ли ще стане с метрото на София след повече от 100 години…