Моловете в съвремието представляват повече от закрит пазар на стоки – новите изисквания за тях включват предимно социални аспекти и възможности, насочени към идеята за прекарване на повече време в този тип ритейл центрове. Концептуално търговският център прилича на музей - и в двата случая архитектурата и демонстрирането на обекти цели трансформация у посетителите, но въздействието на трансформациите се различава значително. В музея посетителят възприема посланието на експозицията, без от него да се очаква действие, докато в търговския център той трябва да бъде трансформиран в пазаруващ – посетител, сравняващ стоки – и след това в купувач. С други думи, посещението в мола трябва да завърши с нещо осезаемо и материално. Следователно търговският център в сравнение с други обществени сгради притежава уникална характеристика – усещането на посетителя за качество на дизайн може да бъде представено чрез финансови условия. Харчене на посетител (лв./час) е формулата, с която се изчислява оборотът за година (лв./кв.м/година). Тя е основата на преценката дали един мол е успешен, или е т.нар. мъртъв център. По дефиниция "моловете са помещения, продаващи множество стоки, или обекти, свързани с модата. Те са затворени, с магазини, гледащи навътре, свързани с общи пешеходни пътеки". (Международен съвет на търговските центрове, 2010). 
Въпреки че съвременността предлага всевъзможни типове търговски комплекси, има архетип, проектиран от австриеца Виктор Груен, на базата на който се развиват всички молове след това. Според него базовите нужди на града трябва да бъдат лесно достъпни в пространства, които да съдържат всичко на едно място и да има безплатен обслужващ паркинг. Така през 1956 година отваря първият истински търговски център-мол – Southdale Shopping Center в Едина, Минесота. От отварянето му молът посреща около 40 000 посетители дневно, въпреки че самият град Едина по това време е с население едва 15 000. Началният генерален план покривал 1 821 085 кв.м земя, която по план е била предназначена за земеделска земя. За да блокира нежелани "съседи" – други молове, които да се ползват от вече развитата инфраструктура и клиенти на Southdale, Груен проектирал допълнително жилищни сгради с луксозни апартаменти, градини, голям регионален медицински център, мотел, ресторант и офис сгради. Още по времето на строежите повечето земи покрай мола били разпродадени за бъдещи инвестиции. 
През 1956 молът се простира на две нива, 72 магазина и два главни магазина. Обслужването се осъществява през подземен тунел. Конструкцията е от подсилен бетон, екстериорът е с бетонни плочи. Входът е от стъклени двойни врати. Ползва се естествено осветление от покрива и има достатъчно пространство за социални събития и занимания. Достъпът до магазините е ексклузивно през мола – свързаните с ескалатори етажи са изпълнени с различни стоки.
Различните зони на търговския център изискват различни трансформативни техники. На всяко ниво се налага различно внимание към архитектурата, функцията и ползвателя.

Макрониво: обкръжаващата инфраструктура и паркинг, екстериор и ландшафт
Качествата на инфраструктурата около търговския център и паркингът имат силно въздействие върху придвижването като време между жилищното пространство и мола. Потребителят ще сравнява моловете на базата на това колко лесно може да стигне до тях – така функционалния дизайн предопределя успеха на търговския център.
Видимост, разпознаваемост (лого, бранд, логота на магазините, които са наематели на съответната сграда) и пътни знаци са част от изискванията за качествено представяне. Необходимо е да е ясно къде са входовете – не само за автомобилите, но и за пешеходците.
Нови, впечатляващи витрини привличат клиенти както "цветето, което лови мухи" (Груен): "Задачата на дизайнера е да улови интереса на срамежливия зяпач. Отношенията между пазаруващия и продавача е фундаментално антагонистична ситуация в контекста на психологията. Продавачът трябва да омагьоса минаващите наоколо и да преодолее естествената съпротива, една "фобия" към влизането в магазин. Първата задача на продавача е да трансформира човека, който често дори няма намерение да купува, в пленен наблюдаващ. Величествената витрина откъм форми, материали, изкуствено осветление, знаци и необикновени интересни подредби на продаваната стока са средствата, с които се постига трансформацията."
Светлината е изключително важна за цялостното усещане от търговския обект като елемент на екстериорния дизайн. Тя влияе на емоциите и на настроението, а редуването на различно осветени като интензивност пространства предлага разнообразна и интригуваща атмосфера.
Интересен е примерът със столичния "България Мол". В него са монтирани 460 дигитално управлявани динамични LED осветителни тела, а покривът на атриума му е покрит с остъклено покривно осветление с площ над 1800 кв.м, придаващ неповторимо естествено усещане. Така в мола винаги има естествена светлина, растенията по коридорите са живи, а посетителят е посрещнат от светлина и спокойствие. Самият интериор на мола е изграден от осветени с LED извити архитектурни елементи, съставени от панели, изработени от стъклоподсилен гипс (GRG). Всеки панел има различна форма и е отлят в калъп, произведен индивидуално за него.
Задължителен актив при проектирането на моловете става и връзката с терена и околните пространства. Да се употреби ефектът на ландшафта като част от функционалния дизайн е също част от въздействието на такъв тип сгради. "София Ринг Мол" е пример за комбиниране на външно и вътрешно пространство и силна употреба на природните елементи. Молът притежава уникална архитектура, залага на големи отворени пространства, широки тераси, стъклени фасади и покрив, повече естествена светлина във вътрешността и зелени площи. Основен акцент е връзката на сградата с нейната околна среда като част от урбанистичен комплекс – общуването на Витоша, мола, зелените площи и гледката към града е вдъхновението на проекта. Редица социални елементи като амфитеатър, увеселителен център за деца, мултиплекс, луксозни ресторанти и кафета с директен изглед към планината са сред богатствата на този търговски комплекс. 

Мезониво: обвивката за всички рационални, емоционални, съзнателни и подсъзнателни процеси на човешкото поведение, свързани с пазаруване

Това е пространството, в което посетителят оставя колата си и се превръща в пешеходец – мястото за социализация, където можеш да видиш и да бъдеш видян. Най-добрата среда за посещаване е "удобната среда", в която се вплитат множество принципи на функционалния дизайн:

- Лесно откриване на желаните магазини с техните стоки и услуги
- Изненада чрез неочаквани стоки в по-малко познати магазини
- Срещане с други хора.
"Архитектът започва с дефиниране на размера и вида на всеки магазин в мола. След това той приписва локация за основните атракциони за клиентите, като верига. Тези първоначални атракциони определят моделите на ходене, които посетителите ще следват. Второстепенни атракциони като банки, химическо чистене, туристическа агенция трябва да бъдат поставени между първичните." Следват малки наематели, които са свободно стоящи в коридорите и пешеходните зони – щандове за бонбони, сладкарнички, подаръчни киоски, щандове за цигари и др. подобни из целия търговски обект. Планирането на стоките, така че да е разпределен равномерно трафикът на посетителите, също е от голямо значение. Интересните организации на алеите трябва да изключват "слепи" алеи и пешеходни зони, които не водят никъде. Освен самите витрини общите пространства трябва да съдържат всякакви видове променящи се често декорации за изненада и свежест на пространствата при всяко посещение. 

Изключително интересно и с мисъл за всички тези принципи е развито мезонивото на "Парадайз Център". Цялата концепция на проекта е подчинена на темите за природата, които създават запомнящо се място за търговия.  Границите между отделните зони се размива чрез симулация на природни елементи в интериора. "Основната концепция в "Парадайз Център" е симбиозата между търговия и забавления, подсилена допълнително от мотиви, създаващи усещането за открити търговски улици и паркова среда" споделя арх. Илиан Илиев, проектант част "Интериор". Идеята е да се представи една максимално натурална среда, за да се избяга от усещането за затворено, стерилно и изкуствено климатизирано пространство и да се осигури разнообразие от природни и градски картини. Пешеходците се движат по  "Градината", "Каньон", "Тераса", "Булевард" – това са основните алеи, осигуряващи циркулация на клиенти. Разполагат се уникални от проектантска гледна точка обекти като водопадна каскада през 3 нива, внушителна декоративна стена в "Каньон" с височина 20 м, многобройни фонтани и гейзери, ледена пързалка, езеро с мост над него, огромен SPA и фитнес комплекс с басейн, открит лунапарк на терасата до хранителния сектор.

Микрониво: витрини и интериори на магазините

Тук се случва взаимодействието между човешките поведенчески навици и настройките на средата. Въпреки множество проучвания какво влияе на посетителя и купувача все още познанията за подсъзнателното не са достатъчни, за да се изведат сигурни данни. Едно е ясно обаче – множество стимули влияят на пазаруването ни като процес. В това ниво се определят следните зони:
1) Декомпресираща зона – при влизането си в търговския център всеки човек има нужда от едно забавяне, успокояване физически и умствено и няма възприемачески способности. Важен детайл за тази зона е, че тук все още няма магазини.
2) Зона за отдих – намира се около 3-4 метра след декомпресиращата. Все още няма основни магазини, но вече се появяват киоски за вестници и брошурки, които може да провокират посетителя да купи нещо преди реалното пазаруване.
3) Зона за посрещане – около минута след като се влезе в мола, е полезно да има информационно бюро или служител на сградата, който при нужда да насочи посетителите.
4) Зона без сянка – основната най-голяма част от търговския център – зоната, в която са магазините със стоките. Изследвания показват, че купувачите предпочитат да разглежда без помощта на персонала и ако има нужда, да поиска допълнителна информация.  
5) Зона за плащане – ясна и конкретна зона за действието, с което си набавяме избраните вещи.

Сетивните възприятия, колкото и разнолики да са при всеки човек, могат да бъдат предвидени на базата на генерални изследвания. Външни стимули активират сетивните рецептори: докосване, виждане,  чуване, подушване. Според психолозите тези възприятия имат голямо влияние върху нашите решения и покупки. Оборотът на един магазин рязко се покачва, ако в него има прясно изпечен хляб, както и всяка покупка бива докосната и разгледана преди закупуването й. Въпреки всичко визуалният елемент остава най-силен и внушителен, заради което дизайнът и архитектурата имат толкова голяма роля. Изключително важен принцип за всеки търговски център е посетителите да се чувстват сигурни и защитени както от атмосферните условия, така и от неприятни прояви, присъщи на човечеството. Това се постига чрез високотехнологични методи за наблюдение и охрана, които да стават все по-ненатрапчиви, но достатъчно ясно заявени и успешни като техника и изпълнение.
Търговските центрове претърпяват огромни промени и всеки от тях е различен и по-иновативен от предишния – дали нововъведенията ще бъдат свързани със строително-конструктивното решение, с функционалните характеристики на обекта, с интериорни чудеса или нов прочит на успешни практики – но принципите на Виктор Груен за функционалния дизайн все още се спазват. Да се проектира и построи истински добър търговски център е като да се дирижира опера – с главни действащи лица потребителите и продаващите в контекста на среда, предоставена им изцяло за целите на пазаруването. Архитектът трябва да познава мисленето и поведението на посетителите, за да предвиди най-кратките и удобни пътеки сред мола. В същото време е необходимо средата да бъде вдъхновяваща, спокойна, красива и ненатрапчива.