Какво е аутсорсинг
В бизнес план аутсорсингът е практика, при която дадена компания договаря с външен доставчик извършването на вътрешни функции или дейности. Аутсорсингът спестява финансови средства, освобождава ресурси на компанията, изнася определени производствени рискове към външни икономически субекти и като цяло подобрява съотношението производителност/разходи.
Аутсорсинг индустрията

условно се разделя на три основни направления
- KPO (Knowledge Process Outsourcing), BPO (Business Process Outsourcing) и ITO (Information Technology Outsourcing) - разделението между направленията е условно, доколкото често компании, специализирали в едно направление, извършват сателитни дейности и услуги в друго в отговор на нарастващите нужди на клиентите си или с цел диверсификация на дейностите.
* KPO е свързано с изпълнение на дейности с висока добавена стойност като R&D, икономически и технически анализи, бизнес и икономически проучвания и анализи, анализи на медийното присъствие, бизнес и финансово консултиране, журналистически и редакторски услуги и др. В България KPO доставчици са напр. "Съдърланд", "Експириън", "АИИ дейта процесинг" и др.
* ITO направлението е представено от имена като "HP България", "Булпрос", "Лирекс", "Немечек", "Натек България". Услугите в ITO са свързани с предоставяне и поддръжка на хардуер и инфраструктура и разработване, поддръжка и оптимизация на софтуерни технологии.
* BPO аутсорсингът, или аутсорсинг на бизнес процеси, обединява различни дейности и компании като:
- FAO, или Finance and Accounting Outsoursing (аутсорсинг на финансови услуги) – "Ти Ем Еф сървисиз"
- Проучвания, събиране и обработване на данни, създаване и обработване на съдържание – "АИИ дейта процесинг"
- контакт центрове (Call Centers) – "Софика"
- HRO (Human Resource Outsourcing) - аутсорсинг на дейностите по подбор и управление на човешките ресурси – "Адеко"
- PPO (Production Process Outsourcing) - изнасяне на основни елементи на производството към външен доставчик – "Луфтханза техник".

Зараждане и развитие на аутсорсинг индустрията в България
Първите представители на аутсорсинг индустрията в България ("АИИ дейта процесинг и "Ти Ем Еф сървисиз") стартират дейността си в периода 1993-1996 г., като най-бързият растеж на индустрията се наблюдава в периода 2004-2008 г. Тогава на пазара навлизат голямата част от компаниите, оформящи ядрото на сектора днес. От общо 80 - 100 компании към 2013 г. петнадесет основни доставчика на аутсорсинг услуги осигуряват 60% от заетостта и генерират 55% от приходите в аутсорсинг индустрията в страната.
Аутсорсинг пазарът в България показва устойчив растеж – от над 700 млн. лева през 2010 г. общият оборот на сектора достига до 975 млн. лева през 2012 г., като делът на ITO аутсорсинга е почти 75%. Същевременно в периода след 2010 г. BPO и КРО направленията нарастват с изпреварващи темпове с тенденция към изравняване на относителното им тегло с това на ITO направлението. Двуцифрените нива на растеж на приходите и заетостта в сектора показват, че пазарът все още не е пренаселен, но същевременно намаляващите темпове сочат, че първоначалната фаза на насищане вече е премината.

Текущо състояние на индустрията в страната
От всички фирми в страната, които се определят като доставчици на аутсорсинг услуги, около 25% са изцяло български предприемачи. Мнозинството от външни инвеститори са представителства на компании от САЩ, Холандия, Великобритания и Израел, като делът на европейските инвестиции е около 70% от външните инвестиции.
Поради самата същност на аутсорсинг дейността малък брой компании осигуряват висока заетост, като в края на 2013 г. за сектора като цяло това са били около 18 000 - 20 000 души. Показателят показва стабилен растеж от над 18% през последните три години и ако тази тенденция се запази, до 2018 г. в аутсорсинга ще работят близо 50 000 души. Отчита се също така и устойчива практика на наемане на служители на непълно работно време, поради което и всички посочени стойности са приравнени към заетост в еквиваленти на лица в пълна заетост. Този факт обаче сочи недостатъци в пазара на специализирана работна сила.
Все повече предприемачи навлизат на аутсорсинг пазара и това заедно с нарастването на вече съществуващите компании води до недостиг на квалифицирана работна ръка. От друга страна, за да запазят и повишават темповете на растежа си, компаниите се ориентират към по-комплексни и специализирани услуги и решения, като в същото време стават все по-гъвкави и ефективни. Това са и предпоставките независимо от високите нива на безработица намирането на квалифицирани експерти да става все по-трудно. За да посрещнат нуждите си от работна ръка, както и с цел навлизане на нови пазари в страната, все повече компании навлизат в перспективни трудови пазари в региони извън София.

Бързото изчерпване на квалифицирани кадри
и желанието на висшите учебни заведения да подобрят качеството на обучение все повече сближава бизнеса и университетите. Типичен пример за това е съвместната работа на "Кока-Кола ХБК България" с Техническия университет - София, на "АИИ дейта процесинг" с Великотърновския яниверситет и др. Към момента клонове на големи аутсорсинг компании има в Пловдив, Варна, Благоевград, Сливен, Велико Търново и Русе. Това дава възможност на младите хора в по-малките градове да започнат професионалното си развитие в сектора още в рамките на обучението си. Освен чрез студентски програми бизнесът има възможност да даде обратна връзка на учебните заведения какви кадри се търсят, къде има неравновесие в учебните програми, като например огромният брой дисциплини с руски, но много малко с холандски или скандинавски езици.

Предпоставки за развитие
Няколко са предпоставките, които определят България като подходящо място за развитие на аутсорсинг услуги – образование, работна ръка, данъчно законодателство, комуникации и работно пространство. Международни консултантски организации (Hackett Group, А.Т. Kearney) сочат страната като атрактивна аутсорсинг дестинация, като в региона има само един реален пряк конкурент - Румъния. В проучване от 2010 г. SourcingLine поставя България на пето място в света на държавите, подходящи за развитие на аутсорсинг бизнес, след Индия, Индонезия, Естония и Сингапур. В заключението си авторите посочват: "България е привлекателна за аутсорсинга заради стабилната си макроикономическа и политическа среда, конкурентно ценообразуване, високообразована и квалифицирана работна сила. Българите комбинират креативност и умения в технологични сектори, особено в сферата на CAD/CAM/CAE системи, софтуер, бази данни, операционни системи, поддръжка и обслужване на компютърни системи, текстообработка, телекомуникации и системна интеграция". В свой доклад от 2012 г. Световната банка поставя страната на 59-о място от общо 183 държави в класация на места, където е лесно да се прави бизнес.
Благоприятната икономическа среда за развитие на аутсорсинг услугите се определя от:
- най-ниското ниво на корпоративен данък в ЕС - 10%
- наемите на офис площи са най-ниски в региона и се очаква това да се запази най-вече заради свръхпредлагането от ново строителство
- интернет достъпът се характеризира с едни от най-високите показатели за скорост и качество в света
- работна ръка – основния двигател на аутсорсинг сектора. В България 98% от гимназистите изучават чужд език, а 73% изучават поне два чужди езика. Близо 60 хил. студенти завършват от над 50 университета всяка година. От тях около 50% биха били подходящи кадри за BPO направлението, а над 10 хил. специализират във високотехнологични науки – физика, биотехнологии, компютърни науки и др. В същото време заплащането на труда все още е сред най-ниските в Европа и е почти на едно ниво с това в Румъния. Въпреки че ставките в аутсорсинг отрасъла са в пъти по-високи, това все още е конкурентно предимство в полза на България като аутсорсинг дестинация.
Аутсорсинг индустрията представлява перспективен и ресурсно обезпечен инструмент за развитие на българската икономика. Секторът значително допринася за БВП на България, има сериозен принос в развитието на пазара на труда в страната и предлага изключително конкурентни предимства, които повишават нивата на професионална реализация и качеството на живот.