Медицинските сгради са твърде сложни като конструктивни и функционални решения, имат високи изисквания по отношение на инсталациите, контрола на достъп и хигиенните норми. На практика у нас над 80% от сградният фонд  е стар, износен и недобре функциониращ, бе всеобщото мнение на архитектите, които добре познават своеобразието на тези обекти. Твърде малък е процентът на съвременните модерни болници, повечето от които са частни, на фона на повечето публични болници, част от които са строени преди повече от 60 години.
"Архитектът най-добре познава в детайли болничните заведения", категоричен бе  арх. Петков при представянето на участниците в панела. Според него всички участници в инвестиционния процес рано или късно стигат до архитекта. Но оказва се, че наред с остарялата база трябва да се проектират сгради съобразно норми от миналия век.
 
Нормите за проектиране са отпреди 25 години
 "Това е най-сложната обществена сграда", категоричен е арх. Танко Серафимов. Тя е конгломерат, в който всяко едно звено е тясно свързано с друго при строго дефинирана ерархия. Най-сложното е, че в тази сграда се работи със здравето на хората. Затова темата засяга едновременно медицинските среди, архитектите и строителите. Друг феномен са нормите за проектиране, които са отпреди демокрацията, акцентира той. Опитът му при проектирането и изграждането на болница "Токуда" е, че трудно са наложили съвременните правила и норми, работещи от години в Япония.
Архитектът работи от голямото и навлиза в детайлите. Но у нас голямото е сгрешено в медицинското обслужване, твърди специалистът. Може отделни детайли да са много добри, да има перфектен контрол на достъп или добра сигнализация, но когато болницата е сгрешена като концепция, тогава нищо не е наред, обобщи арх. Серафимов.
 

По-трудна е реконструкцията на съществуваща болница  
Арх. Донка Стоянова сподели професионалния опит на екипа си от  реконструкцията на действащи у нас публични болнични сгради.
"Това не са козметични ремонти на болници", уточни тя.
Не че е лесно да правиш нова болница, защото наистина това е най-тежката обществена сграда, сподели тя мнението на колегата си арх. Сарафимов. "Но още по-трудна е реконструкцията на съществуваща болница, особено когато се прави на части от нея."
В  списъка на реновираните от екипа на арх. Стоянова болници са  белодробната болница "Св. София", клиниките по психиатрия и неврология към Александровска болница, пребазираната Университетска болница по ендокринология в сградата на Майчин дом и други.
Това се все проекти, изпълнени с европейски средства. "Това са цялостни проекти, които са много тежки", коментира тя.
"Влизаш в сгради, някои от които са строени през 30-те години на 20-ти век. Трябва да се  направи експертиза за конструкцията, да се осигури срещу земетръс цялата сграда, след което да се преоборудва. При цялостна реконструкция на болница облекчението е, че тя не функционира. За разлика от цялостната реконструкция на болница, частичната е много по-сложна, обяви арх. Стоянова.
 
Как се прави модерна болница.
За една високотехнологична сграда водещ е технологът.  "За мен по-скоро водещ е предприемачът, защото болничната сграда трябва да има концепция", заяви арх. Борислав Богданов. Една съвременна болница може да е печеливша само ако има бизнес и печеливша концепция. Болниците, както и училищата у нас бяха забравени дълги години като един бизнес който не си струва и не носи печалби. Едва последните години на криза инвеститорите обърнаха поглед към тях.
Във всички развити страни по света има една верига от болници на една фирма, която развива този бизнес и държи над 70% от този пазар. В България този пазар е разпокъсан и неориентиран!

Арх. Танко Серафимов
Проблемът с материалната база е много тежък В България само няколко болници отговарят на съвременните изисквания за този тип сгради. Ние се нуждаем от нова нормативна база, върху която да се изгражда материалната база на болниците. Не толкова от огромна база от болници, които не могат да си платят електричеството или отоплението. От малко, но високотехнологично обзаведени.

Арх. Донка Стоянова
Голямото предизвикаталство е да реконструираш и направиш една българска съществуваща отпреди 60 години болница и тя да отговаря на същите съвременни изисквания като една модерна болница.