От няколко месеца на българско-турската граница е по-оживено от обикновено. От края на миналата година насам през пункта Капитан Андреево минават между 50 и 70 камиона дневно с произведен в Турция цимент.
В последните седмици техният брой се увеличава, като циментът потегля към различни точки в страната. Това означава на всеки пет минути един камион да влиза в България.
Иначе казано, в страната се внасят по около 52 хил. тона турски цимент всеки месец.

За сравнение – българските заводи в най-натоварените месеци произвеждат общо около 450 хил. тона на месец. И в този внос нямаше да има нищо лошо, ако произведеният цимент отговаряше на изискванията на ЕС.

"Не съм против вноса като цяло, а против този без правила", казва Александър Чакмаков, генерален мениджър на третия по големина циментопроизводител в страната - "Титан цимент Златна Панега".

"Обърнахме се към няколко министерства с мнението, че този внос ще има сериозен негативен ефект върху индустрията и ще изложи на сериозен риск здравето и сигурността на работниците, които го използват", каза за "Капитал" Алекс Кар, генерален директор на "Девня цимент" и председател на Българската асоциация на циментовата индустрия.
Лабораторните анализи, проведени по поръчка на асоциацията, показват, че внесеният цимент не съответства на важни български и европейски изисквания и стандарти, включително за качество и състав на продукта.

Освен това има и други нарушения, като липса на необходимите декларации за съответствие и годност за употреба, неподходящи опаковки, етикети, твърдят от сдружението.
Чакмаков посочва и друг проблем - според него вносителите смесват турския цимент с български, защото нямат отделни силози, и после използват сертификатите за съответствие на българските производители.
По данни пак на сдружението циментът е произведен в две фабрики - Çimentaş İzmir Çimento Fabrikası Türk (в гр. Лалапаша, на 18 км от българско-турската граница) и Tracim Cimento Sanayi (до Къркларели).

Този внос заплашва бизнеса на заводите в България, защото цената на турския цимент е доста по-ниска от тази на българския еквивалент.
"В София турският цимент се продава за около 155 лв. на тон, докато произведеният в България струва около 170 лв./т", казва изпълнителният директор на "Холсим България" Тодор Костов.

Освен това турските циментопроизводители не са принудени да инвестират огромни суми за екоинсталации поради две причини.
От една страна, Турция официално ратифицира Протокола от Киото (споразумение, което цели ограничаване на емисиите на парникови газове в развитите страни до най-малко 5% под нивото от 1990 г.) едва през февруари, тоест повече от 10 години след като България и ЕС подписват протокола. От друга страна, Турция няма ангажимент да намалява емисиите на вългероден диоксид, защото не е член на ЕС. "Това означава, че те разполагат с петнадесетгодишно предимство пред България и Европейския съюз.
Съвсем естествено е, както посочват последните доклади, Турция да регистрира най-бърз темп на ръст на въглеродни емисии през последните 20 години в глобален мащаб", коментира Кар.

Подробности четете на страниците на вестник "Капитал".