"След десетилетие на чудовищен растеж, който изглеждаше имунизиран от глобалните тенденции, пазарът на недвижими имоти в България претърпя фиаско най-вече защото чужденците спряха да купуват и започнаха да продават."
С тези думи започва статия в International Herald Tribune, излизащото в Париж европейско издание на американския вестник New York Times, посветена на българския имотен пазар.

Публикацията е поредният пример за обрата в образа на страната пред потенциалните чуждестранни инвеститори и купувачи на недвижима собственост. Имиджът й извървя пътя от "най-добре пазената тайна в Европа" до "дивия изток", в който цените падат, а строителството е безконтролно. Публикувана е и в приложението на New York Times за имоти Great Homes and Destinations.

"Така, както България беше последната от източноевропейските страни, която реформира икономиката си в края на 90-те години, малката държава със седеммилионно население беше мудна и с имотите. Нейният пазар се разви едва в последните години и беше последният в Европа, който падна", пише още изданието, цитирайки официалната статистика, според която жилищата са поскъпнали с 25% през миналата година, но са паднали с малко над 4 на сто в последното й тримесечие спрямо предходното.

"Глобалната финансова криза дойде в начален етап за балона тук", каза пред изданието Лъчезар Богданов от базираната в София фирма за бизнес консултации Industry Watch. "Това беше много кратък балон, с относително малки ексцесии", добави той.

Брокери са цитирани да казват, че силният растеж на цените миналата година е бил резултат най-вече от ниската начална база и е бил подпомогнат от стабилно растящите доходи на българите.

И докато корупцията в страната, включително обвиненията в широкоразпространени измами и организирана престъпност в бизнеса с имоти, правеше вестникарските заглавия в последните години, отбелязва изданието, никой не казва, че продажбите на чужденци или цените са били повлияни.

Като цяло, продължава статията, чужденците са спрели да купуват миналата година, промяна, отразена в 80-процентния спад в обемите на продажбите, сравнени с 2007 г. в ски курортите Банско, Боровец и Пампорово в Южна България.

Само преди година някога известният със старинното си очарование ски курорт Банско, наблъскан с бетонни хотели, имаше пълни кръчми с британски собственици на имоти и организирани туристи. Строителството беше толкова интензивно на мястото, разположено на 160 километра от София, че местните се шегуваха, че има само два сезона – на калта и на праха.

"Всички кранове си заминаха, защото никой вече не може да им плаща наема", каза Джеймс Хюз, собственик на хотел "Авалон" в Банско. "Има много полузавършени сгради."
Той каза, че познава британци, които продават имоти за половината от това, което са платили за тях само преди две години, до голяма степен защото финансовата ситуация у дома ги принуждава да вземат каквото могат.

Ситуацията е подобна във Велико Търново, средновековен град в Северна централна България, популярен сред британците, пише още Internatinal Herald Tribune.
"Имаше раздвижване, подхранваща се лудост", каза Стефан Ламберт, съсобственик на "Стара планина пропъртис" във Велико Търново, който е продал къщи на много британци, дошли в района. Сега продава много от същите къщи на български купувачи. Според Националния статистически институт цените са паднали с 12% в четвъртото тримесечие на 2008 г., най-много от всички 27 града в проучването.

Според Ламберт британците са използвали капитала от имотите си във Великобритания, за да купуват в България, но в резултат на обрата на пазара у дома този капитал вече не съществува. Но британският собственик може да продаде в евро на загуба и все пак да се надява, че ще излезе пред първоначалната цена, платена в паунди преди години.

Като цяло "предлагането на имоти за продан се увеличава, докато търсенето изчезва", каза Георги Риджалски, брокер в София в международната агенция Re/Max. Той добави, че повечето от купувачите сега са българи и единствените чужденци са руснаците.

Българските купувачи са били сравнително изолирани от световната кредитна криза, каза Риджалски, като само 40% от всички покупки на имоти в последните три години са били с банково финансиране.

Консерватизмът на българските банки и като цяло недоразвитото състояние на финансовия сектор всъщност са спомогнали за финансовата стабилност на страната, каза Георги Ганев, икономист в Центъра за либерални стратегии в София. "Банките нямаха силни стимули да инвестират в глобални финансови инструменти, защото възвръщаемостта в България беше доста конкурентна", каза той и отбеляза, че те не са се ангажирали с рискови практики като заеми за несигурни клиенти.

Все пак българските банки са озаптили ипотечните заеми, разтревожени за клиентите, които може да пострадат от глобалния спад, каза Ганев. И докато лихвите не са се променили много, процедурите за одобрение на кредит са станали много по-стриктни, отколкото са били миналата есен, добави той.