Арх. Атанасова, по ваш проект е създадено парковото пространство около НДК през 80-те години, сега участвате в предстоящото възстановяване и обновяване. Разкажете какво ще бъде направено?
- Отдавна чакам този момент, допреди няколко години паркът само се унищожаваше. Чест прави на общината, че възстановяването на парка е на дневен ред и ако то стане успешно, ще върне облика на парка и целият комплекс ще стане пак любимо място.
Съгласно договора със Столичната община на мен се възложи изготвявето на проект за настилките в целия парк и изграждането на зелените насаждения.
 
Какво решение е предвидено за настилките? Ще се различава ли от сегашната визия?
- Проектът за настилките обхваща както настилките от гранит, така и тези от червен паваж. Визията няма да бъде променена. При настилките от гранит ще се подменят всички счупен плочи, "козметично" ще се ремонтират леките пукнатини. Ще се подменят всички бели ивици от бял врачански камък с лайстни от бял мрамор, който е по-устойчив камък. Горната повърхност на лайстните ще бъде бучардисана.
Настилките от червен камък в детския сектор ще бъдат пренаредени върху земновлажен бетон, което ще ги направи устойчиви, без необходимост от ремонт за дълги години. При реденето на паважа ще се търси определена графика със смяна посоката на реденето и със земни фуги между отделните участъци.
Втората и може би основна задача бе обемно-пространственото решение на парка, т.е. изработването на нов проект за изграждане на растителността: обновяване на масивите по периферията на парка за изолация от шума, създаване на интересни гледки към по-красиви места, обогатяване границите на масивите с по-декоративни видове дървета и храсти, да се подсилят характерните особености на отделните зони. Ще има композиции от едногодишни и многогодишни цветя, а в южната част на парка, която е предвидена за по-спокойна почивка, ще се изградят розариум и композиция от многогодишни цветя и декоративни треви. Разбира се, ще има много цветя и във входната част и главната ос.
 
Предвидено е възстановяване на каскадата в детския сектор. Разкажете за водните пространства в парка.
- При възлагането на задачата със зам.-кмета Мария Бояджийска се реши и детският сектор да бъде проектиран от мен, след което ми казаха, че го възлагат на ВиК инженера, който ще осъществи захранването на каскадата. Архитектурно-строителната работа обаче е много по-обемна – има бетоново корито, много водни площи са с прагове, има и водопад. Всичко това е на армирана бетонна основа със съответните изолации отдолу. Това се решаваше в моето ателие, навремето отгоре съм редила камък по камък всичко и смятах отново да го направя, но в сегашния проект нямам авторски надзор за каскадата и детския сектор. Предстои този въпрос да бъде решен.
 
Каква беше първоначалната идея?
- При създаването на детския сектор идеята ми беше да откъсна децата от градската обстановка и да ги доближа до природата. За реализиране на тази идея детският сектор се вкопа в терена, към главната ос се създаде могила, която захрани с вода каскадите в детския сектор. Всичко беше решено в живописен природен начин. Детският сектор се харесваше на всички и беше много посещаван, въпреки че през 80-те години не успяхме да реализираме нашите планове за детски съоръжения. Материалите за тяхното изграждане бяха дърво и въжета, което ги вписваше много добре в общото решение.
През 90-те години към детските съоръжения се насочиха комерсиални интереси. В северната амфитеатрална част, предназначена за артистични изяви на децата от детските градини и началните класове, се построи кафене; помещението за помпите се превърна в склад към кафенето и по този начин престана да действа каскадата в детския сектор. Сега кафенето се замести с кафе-кино.
Нашите проекти за детски съоръжения обхващаха и хълма в тази част, където се построи стената към параклиса. Според мен за подобни съоръжения трябва да се търсят по-тихи места, създаващи подходящо настроение, а не до детския сектор и шумните мероприятия в НДК.
 
Предвидено е фонтаните по главната ос да се осветяват в един цвят. Как беше решен този въпрос в проекта ви от 80-те години?
- Нощно време фонтаните се оцветяваха в четири цвята, а светлината идваше от осем прожектора.
Немската фирма, която достави и монтира дюзите, предложи решението за поставянето на метални кутии, които се врязват в бетона на каскадата, а отгоре се подравняват с нивото на мраморното дъно. Беше поставена решетка, с която се скриваха всички инсталации отдолу. Монтажът беше отлично направен и в помещението отдолу нямаше капка вода, така добре бяха уплътнени. Плочите по дъното бяха на сух монтаж, върху изолацията под тях имаше фолио. Впоследствие при ремонта на фонтаните плочите бяха сложени на разтвор и изолацията проби.
В сегашния проект, доколкото знам, е предвидено премахване на тези кутии и на тяхно място се поставя бетон. В разтвора под плочите се слагат тръбите, които ще захранват дюзите. Вероятно отвън ще има по един прожектор. Според мен този проект е опростен. Стои въпросът защо не се възложи на основните проектанти.
 
Какво е мнението ви за паметника пред НДК? В момента се провежда конкурс за идеи, част от които предвиждат премахването му, други реконструкцията му...
- Всеки паметник е дело на своето време и затова трябва да остане. Помня, че преди създаването на паметника, по време на обсъждането каква да бъде визията му, Дечко Узунов каза, че при този голям обем на сградата и околното пространство не трябва да търсим огромен паметник. Трябва да бъде нещо като знак с надпис, че този комплекс е направен във връзка с 1300-годишнината на България. Ако искаме да разкажем нещо от историята на България, то трябва да бъде под земята. Съгласна съм с това. Още повече че времето за реализация беше много кратко. Конкурсът беше през пролетта, а през есента проектът трябваше да е готов. Тогавашният министър на културата Георги Йорданов беше събрал всички участници, за да попита дали за това кратко време паметникът ще може да бъде направен. Всички обаче мълчаха, а си шушукаха, че няма да стане. От трите избрани проекта този на Старчев наистина изглеждаше най-добър. Представляваше фигура върху извисяваща се скала. Но на макета на парка в мащаб 1:500 мащабът на фигурата не правеше такова впечатление. Смятам, че най-лошото на този паметник, е, че телата бяха облицовани с плочи. Трябваше да са с лайстни от гранит, обработени на буна, за да стоят като скала.