"Аурубис" е световен лидер в използване на технологии и продукти за рециклиране като част от кръговата икономика. Железният силикат е традиционен отпадъчен продукт в медодобивната индустрия - какви са неговите възможни приложения?

Ал. Блажев: Групата „Аурубис“ е най-големият в света преработвател на различни продукти, съдържащи мед, като рециклираме скрап, шлаки и електронни компоненти в шест завода – нашият в България, в Хамбург и Люнен – Германия, Олен и Берсе в Белгия и Беранго в Испания.

E. Манолова: След извличането на чистата мед генерираме големи количества вторичен продукт - железен силикат. Стратегията на "Аурубис" е ориентирана към използването му като суровина за други индустрии. Железният силикат е с голям потенциал в строителството, където може да замести естествени продукти, добивани от природата. Това е заложено и в стратегията на ЕС за кръгова икономика - да се ползват все по-малко естествени материали за сметка на повече вторични продукти.

У нас вече има и действащи регулации, според които железния силикат е именно "вторичен продукт", което дава възможност за директното му влагане в производството на цимент, транспортни бетони, бетонови елементи, строителни смеси и керамични изделия. Това улеснява използването му и интересът нарасна. В момента увеличаваме производствения си капацитет. Планираме и инвестиции в съоръжения за максималното му изсушаване.

Какви ценни качества притежава железният силикатът предвид „Зелената сделка“?

Ал. Блажев: Железният силикат допринася за опазване на природните суровини, използвани в строителството, като едновременно с това води и до икономия на енергия за добиването им. Материалът е ефективен заместител на желязната руда в цимента, на глината в керамиката, на пясъка в бетоните.

E. Манолова: При преработката на медсъдържащи материали прекият въглероден отпечатък е много малък, тъй като количествата въглерод във входната суровина са под 0,5%. Има производители, които искат да произвеждат нови строителни материали изцяло от рециклирани суровини и железният силикат напълно се вписва в тази пазарна екоконцепция. Вярваме, че широкото навлизане на железния силикат в строителната индустрия у нас предстои в най-скоро бъдеще.

Какви са възможните приложения в строителната индустрия?

E. Манолова: От дълго време той се влага в производството на циментов клинкер и сив цимент във всички циментови заводи у нас - на практика всички бетони и сухи строителни смеси с български сив цимент имат в състава си железен силикат. Сега активно разширяваме неговото приложение в продукти като транспортни бетони, бетонови елементи, строителни смеси, керамични изделия. На Балканите няма друг производител на железен силикат освен "Аурубис" и това осигурява сериозен пазарен потенциал за съседните страни.

Как може да бъде насърчено използването на вторични продукти в строителната индустрия?

E. Манолова: Приоритетите на прехода към нисковъглеродна икономика са използване на по-малко първични суровини и материали за сметка на вторичните продукти и рециклирани материали. За тази цел нормативната база може да облекчи производителите и да ги насърчи да ползват все повече вторични продукти. В новата българска „Стратегия и план за действие за прехода към кръгова икономика 2021-2027“ е посочено като добра възможност отпадните продукти на една индустрия да се ползват като суровина на друга. Засега обаче текстовете в българските закони и наредби са пожелателни. Ако това бъде променено и в определени местни регламенти препоръчителният характер се превърне в задължителен, производителите ще могат по-успешно да използват вторични или рециклирани продукти.

Под кръгова икономика в общия случай си представяме близки до бита индустрии като хранително-вкусовата, текстилната или рециклирането на пластмасите. В действителност минералните продукти съставляват 90% от генерираните отпадъци, като металургията и минното дело на практика генерират основната част. Ето защо е изключително важно те да могат да се превърнат в суровина - вторична суровина, със статут на вторичен продукт, а не жизненият им цикъл да приключи като отпадък. Ролята на институциите е да стимулират тяхното използване, което ще помогне България изцяло да покрие изискванията за декарбонизация. Строителството е традиционен отрасъл, който изисква повече време за иновации, затова подходящата нормативна база и икономически стимули биха помогнали.

"Аурубис" непрекъснато инвестира в подобряване на производствените мощности на завода в Средногорието?

Ал. Блажев: Като водещ европейски производител на катодна мед с марка „Пирдоп“ сме инвестирали в технологично развитие над 1,2 млрд. лв. в периода 1998-2018 г. В момента е в ход четиригодишна инвестиционна програма до края на 2022 г. в размер на 250 млн. лв., фокусирана върху подобряване на инфраструктурата, опазване на околната среда и внедряване на нови fit for future технологии.

Подготвяме иновативен проект за внедряване на комплексни високотехнологични решения за медните суровини и отпадъчните продукти, който ще се прилага освен в Пирдоп и в Хамбург - двата най-екологични медодобивни завода в Европа. В България вече изградихме и най-големия фотоволтаичен парк за собствени нужди, като планираме още проекти свързани с допълнително оползотворяване на топлина, втори и трети фотоволтаичен парк.

Заводът в България е първият от Групата „Аурубис“ и четвъртата металургична компания в целия свят сертифицирана по новия международен стандарт „The Copper Mark”. Това е еквивалентът на Целите за устойчиво развитие на ООН за медодобивната индустрия. Групата инвестира в зелена енергия в много направения – вятърна енергия в заводите ни в Западна Европа, слънчева в България, пилотно използване на водород в Германия

Като част от цялата политика на компанията, "Аурубис" емитира много малко въглеродни емисии в производствения процес, далеч под индустриалния бенчмарк. В общата ни стратегия е да бъдем въглеродно неутрални преди 2050 г.

Какви са предизвикателствата на пазара на мед в световен мащаб?

Ал. Блажев: Дългосрочна тенденция е за нарастващо търсене на медни продукти, свързано с електрификацията, производството на електромобили, алтернативните източници на енергия и свързаността. Производството ни е структурирано в четири направления: медни концентрати, катодна мед, сярна киселина и железен силикат. Продуктите, които преработваме, стават все по-комплексни и съдържат много и различни елементи освен мед. Затова "Аурубис" е силно ориентирана към новата вълна продукти, които се подготвяме да преработим на основа на нашата специфична експертиза.

Приоритет за „Аурубис България“ е и обучението на кадри?

Ал. Блажев: От 2020 г. осъществяваме програма за дуално обучение в Златица. Съществено перо в социалните ни програми с местните общини е образованието.  Имаме и стажантска програма със студенти от техническите университети, като Химикотехнологичния и металургичен университет, Минно-геоложкия университет, Техническия университет – София.

Вижте статията в брой 3/2022 на списание ГРАДЪТ в дигитален формат с вградени ИНТЕРАКТИВНИ ВРЪЗКИ и ВИДЕО съдържание