Как оценявате образованието си в България и САЩ, даде ли ви то достатъчно добра база като млад инженер с оглед на реализацията в САЩ? Чувствахте ли се конкурентоспособен със знанията и уменията, които имахте?
- Образованието ми както в 20 ОУ и 22 СОУ, така и в ИСИ (днес УАСГ) от 1965 до 1970 г. ми даде обща и култура и конкретни знания, съизмерими с всякаква конкуренция. Споменавам основното образование, което е под световното ниво в САЩ, защото висшето се базира на него. Отчасти поради това в САЩ отсъстват предубеждения спрямо европейско образование. Професорите ми в Колумбийския университет бяха космополитен елит и имахме повече от един общ език.

Какви са предизвикателствата пред младите архитекти и инженери, навлизащи в професията? Какви са "продаваемите" качества на младия инженер? Какви съвети бихте дали на младите специалисти?
-Доколкото моите впечатления са валидни, теоретичната подготовка и информираност в УАСГ продължават да са на световно ниво. По мое време имаше известен недостиг в развитието на навици за самостоятелна работа. Може би това е преодоляно. Начинаещите специалисти печелят с готовността бързо да се приспособят към практиката, която заварят, да я овладеят и развият. Личното развитие и кариера са тяхна отговорност.
 
Разкажете за началото на вашата кариера в САЩ?
- Заминах за Щатите като студент по покана на декана на строителния факултет на Колумбийския университет, защото имаше спомени от студентските години на баща ми, който се дипломирал там през 1937-1938 г. Баща ми, строителният инженер Стоян Янев, се обърна с писмо към своя професор, който се оказа декан. Деканът ме покани, даде ми шанса да започна да следвам за степента "мастър ъв сайнс". Оттам нататък всичко беше на конкурентни начала. Учих четири години, защитих докторат по строителна механика и се завърнах в България през 1976 г. Работих в електронно-изчислителния център на министерството на строежите в много добра среда и с прекрасни колеги. Година по-късно се оказах във Франция при роднини. Предложиха ми работа в университета в Калифорния, в Бъркли, която аз приех, и две години работих в единствения център за земетръсни изследвания на конструкциите. Възможността да работя в Бъркли беше уникална, можехме цели конструкции да раздрусваме до пълното им компрометиране. Завърнах се в Ню Йорк през 1980 г. Оттогава досега работя като инженер в Ню Йорк, имам лиценз за професионална практика в Калифорния и в Ню Йорк. Работих 10 години в Ню Йорк в частни консултантски фирми, включително и лично за себе си, след което постъпих на работа в администрацията на града. Това стана 1989 г. и ето вече наближават 20 години, откакто работя в градската администрация на Ню Йорк.
 
Как започнахте работа в нюйоркската администрация?
- Шансът изиграва ключова роля в професионалния живот на всички, той е критично важен. Заслугата на професионалиста е, когато шансът дойде, той да е способен да се възползва от него. Оказа се, че Щатите, и по-специално Ню Йорк, особено много бяха занемарили инфраструктурата си. Станаха много катастрофи, паднаха мостове, имаше жертви. Големи мостове бяха поставени под въпрос, бяха затворени за движение и изведнъж нюйоркчани си дадоха сметка, че техният град вече не е млад, а, напротив, дори е един от големите световни стари градове. Европейските градове се преустроиха след войната, но това не стана в Съединените щати. Между другото забелязах, че в администрацията на града изобщо няма отдел по мостове. Някога е имало и е бил един от всесилните отдели. Но това е било, когато са се строители мостовете преди 120 години. Има импозантни сгради в града, до кметството, многоетажни, огромни, които са строени за комисията по мостове, а комисия по мостове отдавна няма. И няколко предприемчиви и способни организатори - не инженери, а администратори, лансираха идеята, успяха да ангажират обществеността и администрацията, създадоха отдел по мостове и получиха фондове. Това беше моят шанс и аз го грабнах. Този отдел по мостове, който наброява около 600 души (от тях към 120 инженери), заработва пак по американски - всичко се дава чрез договор на частни изпълнители освен някои поддръжки. Но дори и за поддръжка се търси изпълнител на договор.
 
Колко средства се изразходват за нюйоркските мостове?
- За реконструкцията на мостовете от 10 години насам се използват по 600 млн. долара на година, а за поддръжката - между 50 и 80 млн. долара. Добре би било да променим това съотношение. Да намалим необходимостта от реконструкция, като подсилим поддръжката и удължим живота на мостовете. Но поддръжката не е популярна дейност и е труден процес.
 
Ще събаряте ли мостове?
- По всичко личи, че бъдещето върви към една двойствена система на отношение към инфраструктурата. Някои от инфраструктурните обекти, като например малки мостове, които се състоят от един отвор над 30 м, вероятно ще се строят по такъв начин, че бързо да се инсталират, минимално да се поддържат и накрая лесно да се сменят.
От друга страна, имаме големи мостове - незаменими, уникални, най-дългите в света, където подобна схема изобщо е неприложима. Там ще трябва да поддържаме много повече, отколкото в момента. Но урокът винаги се научава, когато стане катастрофа, и след това се забравя в един период от десетина години. Ето например в момента хората вече забравиха защо се основа нашият отдел по мостове и си задават въпроса защо съществува, не можеше ли, вместо да имаме 100 инженери, да назначим пет адвокати и те да свършат същата работа. Този е начинът, по който общественото мнение манипулира само себе си. Затова нашата работа не е само да поддържаме и сторим мостове, но и да поддържаме и изграждаме престижа на професията. Там сме по-зле, по-неопитни сме, но трябва да се научим.
 
Близо 20 години работите в администрацията на Ню Йорк? Може те ли да си представите живота си по нов начин?
- Инженерната професия е приложима навсякъде. Моят баща, строителният инженер Симеон Янев, работи в Ирак, Северна Африка, в България, построи първия бетонов мост Пловдив - Пазарджик. Аз съм бил във всички страни, в които той ме заведе. С работата, която имам в Ню Йорк, обиколих целия свят, защото всеки се интересува от мостовете на Ню Йорк, всеки се интересува от нашия опит. Най-често ходя в Япония. Започнах да преподавам, развих курс по управление на мостове, написах книга. Изглежда, че има интерес у студентите, така че се надявам и в бъдеще да преподавам на тази тема. Какви други задачи ще възникнат, не гадая. Идват задачи, инженерът е този, който трябва да ги решава.
 
Имате ли съвместни проекти с България?
- Не. Като градски служител нямам право да имам съвместни проекти с почти никого. Аз преподавам от 20 години, имам един или два курса в Колумбийския университет. Имал съм няколко студенти българи. Една студентка защити докторат и сега работи в транзитната организация на Ню Йорк. Беше толкова отлична, такова великолепно впечатление направи, че е истинско удоволствие да си дипломант на българския Университет по архитектура, строителство и геодезия.
 
По колко часа на ден работите?
- Като градски служител съм на нормиран работен ден. Плаща ми се за 35 часа седмично – 5 дни по 7 часа. Това не се случва. Има технически персонал, на който, ако работи повече, се плаща допълнително. Но тъй като ние сме от ръководния персонал, това при нас не се прави. Може би е признак, че не сме добри ръководители, и затова ни се налага да работим повече от 35 часа. Когато се движа из Ню Йорк, го правя с градска кола с фарове отгоре, с накачени всякакви радиоуредби, телефони и прочее и ме викат, когато решат, че има случай като за мен. Това може да се случи в 1 часа в неделя или навръх Коледа. Но това не се брои. Както казваме ние - това е част от територията.
 
Били сте наблизо при нападението над двата нюйоркски небостъргача. Какво се случи? Как реагирахте?
-Трябваше да се изровя, преди да се задуша под разрушенията. Бях затрупан. Бях там, защото бюрото ми е в един блок по на юг и защото къде другаде да бъде човек, когато става такова нещо. Истината е, че ударът беше зашеметяващ и ние дълго ще смиламе това, което видяхме и което стана. Всеки, който се опита бързо да ви каже какво е станало и как се е почувствал, после ще съжалява, че не е казал друго. Такива големи неща преди всичко искат малко мълчание. Аз съм много доволен например, че още нищо не е построено на този терен, и съм недоволен от това, че прекалено много ще се построи оттук нататък през следващите 3-4 години. На следващия ден точно моят отдел, който аз оглавявам, беше на терена за инспекция. Оказа се, че от цялата градска администрация няма друг екип от квалифицирани инженери, които да са на постоянна работа. Главната задача беше да установим до каква степен може да се ограничи теренът, който да остане затворен, така че да не парализираме целия бизнес район на Уолстрийт.