В източноевропейските държави от Група 1 - Русия, Полша и Чехия, напоследък се наблюдава повишена активност на инвестиционния пазар и увеличени възможности за дългово финансиране. Основните локации от Група 2 - Унгария, Румъния и България, имат малко по-различен рисков профил и инвестиционен климат, поради което изпадат от полезрението на много инвеститори, и по-специално на тези, търсещи първокласни активи.
Въпреки това започват да се забелязват

признаци на съживяване на активността на пазарите в Унгария, Румъния и България.
Colliers International публикува нов доклад, фокусиран върху интереса към рискови инвестиции в източноевропейски локации от т.нар. Група 2.
Според Деймиън Харингтън, регионален директор пазарни анализи в Colliers EMEA, в Унгария има промяна в поведението на някои банки, която се изразява в подобрение на финансовите условия за финансиране на транзакции при бизнес имотите. Унгарската икономика се възстановява, като настоящата доходност от първокласни офис локации е в размер на 7.75%, а лихвите върху унгарски ценни книжа са се понижили с 2%.
БВП на България се адаптира добре след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.
и доходността на българските активи е надминала прага от 3% надценка над лихвените нива за бизнес имоти, което е позитивно послание за инвеститорите.
В Румъния ситуацията е подобна - наблюдава се около 3% надценка над лихвите за облигации, с което този пазар също влиза в светлината на прожекторите за потенциални инвеститори. Въпреки всичко както в Румъния, така и в България финансирането е скъпо и ограничено.
Темата с доходността става още по-актуална при сравнението на тези пазари с държавите от Група 1. В Група 2 възвращаемостите са с 2% по-високи от тези във Варшава и Прага или дори Мадрид, който се радва на оживление, след като беше достигнал дъното в резултат на рецесията.
Също толкова важно е, че

имотите поддържат стойността си в Унгария, Румъния и България,
а офисните пазари, изглежда, вече се възстановяват – наблюдава се активно усвояване на свободните площи. Ставаме свидетели на първите видими признаци, че тези държави започват да наваксват в развитието си.
От една страна, макроикономическата обстановка се е подобрила, което води до понижение на доходността на държавните облигации и по-интензивно усвояване на офисните площи.
От друга страна, политическата обстановка създава известни предизвикателства и въпреки че банките подобряват условията си, дълговите условия продължават да бъдат незадоволителни. Като цяло обаче може да се каже, че пазарите от Група 2, Унгария, Румъния и България, си струва да бъдат взети предвид при взимане на инвестиционни решения.

България
Въпреки събитията през 2013 г. БВП на страната нараства успешно след приемането в ЕС през 2007 г. Повечето нови страни членки от вълната от 2004 г. стават свидетели на спад на БВП през първата година след приемането, а финансовата криза през 2009 г. тотално обърква ситуацията до възстановяването през 2010 г. България продължава да управлява добре финансовата стабилност и дълга си, но възстановяването на БВП зависи от международната търговия, което обаче е в сила за повечето европейски държави.
Докладът на МВФ от юли 2013 г. хвали усилията за поддържане на финансова стабилност с ниво на публичния дълг под 20% и дефицит устойчиво под 3% - едни от най-добрите показатели в Европа. Въпреки безпокойството за растежа ръстът на индустриалната продукция по отношение на инвестициите в ДМА е сигнал за възстановяване на капацитета, което може да обясни и възстановяването на реинвестициите на печалбата от ПЧИ. Като цяло инвестиционният климат е добър и подкрепя ниска доходност от ДЦК въпреки шумните протести срещу корупцията и търговията с власт.

Румъния
Смелите решения от средата на 2012 г., които заплашваха да изолират Румъния в рамките на Европейския съюз, доведоха до стабилен политически режим, който произвежда добри икономически резултати. През 2013 г. МВФ и ЕС хвалят Румъния за контрола на публичния дълг до по-малко от 38% и за намаляване на фискалния дефицит до 2.6% до края на годината. Все пак е възможно продължаващите строги мерки да заплашат плановете за растеж на Румъния на фона на проблемите с растежа на други места в ЕС.
Особено важно за Румъния явно е провеждането на политика, която да отдалечава страната от селскостопанската основа, с ниски темпове на урбанизация от около 53% след приемането в ЕС. Въпреки че ПЧИ под формата на дялови участия в Румъния са около 4 млрд. евро годишно, ръстът на инвестициите за 2012 г. се сви до -5.5%. Другите инвестиции са стабилни и изглежда като че ли международната инвестиционна общност поддържа своите позиции в страната.

Наемите на офисите вървят нагоре?
От гледна точка на наемите на офиси основните градски пазари в региона са в здравословна позиция. Оперативният процент на свободни площи в Будапеща, Букурещ и София е около 15. С икономическото възстановяване, което в момента е в ход, предстои да видим ръст на наеманията и нетното усвояване на всеки от тези пазари и има все повече доказателства, че това се случва. Тази промяна в търсенето и заемането може да повиши стойността на наемите от сегашната най-ниска позиция, което означава устойчивост в кратко- и средносрочен план. Допълнително настоящият обем от площи на глава на всеки от тези пазари показва, че има сериозен капацитет за дългосрочен ръст на предлагането.

Нови възможности за търговските имоти
От гледна точка на търговията на дребно броят на инвестиционните възможности може да бъде по-малък предвид факта, че доминиращите търговски схеми в основните търговски райони на тези пазари са успешни в привличане на капитали.
Силно защитните характеристики на големите успешни търговски центрове често създава значителни бариери пред навлизането на конкурентни схеми. Подобни схеми са типични за дълги периоди, често по седем години, така че възможностите за инвестиционни продажби могат да бъдат доста ограничени. И тъй като повечето пазари в региона са наситени с традиционни търговски центрове, потенциалът за инвестиции изглежда доста ограничен, въпреки че той е по-голям в София и Букурещ, отколкото в Будапеща.
Ръстът на търговските площи отговаря на ръста на БВП на глава, ако се съди по ниските нива на свободни площи в основните традиционни търговски центрове.
Ако процентът на свободните площи остане под 10, доходността от съществуващите площи ще бъде достатъчна, въпреки че някои търговски центрове ще бъдат по-добре от други. В перспектива инвеститорите в търговски площи ще трябва напълно да разберат нарастващите предизвикателства и възможности за търговията на дребно в резултат от онлайн, или често наричаната мултиканална, търговия.
Ръстът на е-търговията ще подпомогне нарастването на търсенето на складови и логистични площи, които функционират като деривативи на търсенето на търговски площи. Силните прогнози за ръст на производството в Централна и Източна Европа ще помогнат за засилване на търсенето за модерни търговски площи, както и да се подобрят нивата на инфраструктурата. Колективно това ще помогне за увеличаване на търсенето на нови складови и дистрибуторски съоръжения.