Макар и с много нисък БВП на глава от населението, България също преживява ръст на средната каса и увеличаваща се урбанизация, което оказва въздействие върху потребителското търсене. Най-голямо въздействие в глобален план от ръста на средната класа ще се усети по отношение потребителското търсене, както и търсенето на здравни услуги.
От друга страна, България е част от най-големия икономически блок, който представлява приблизително 30% от световната икономика. Членството в ЕС значително улеснява инвеститорите при правенето на бизнес в страната, дава достъп до пазара на общността, както и европейски субсидии и средства за подпомагане на приближаването
България трябва да пренасочи своята стратегия за привличане на ПЧИ към

експортно ориентирани сектори с относително по-висока добавена стойност
които имат позитивно въздействие върху заетостта в дългосрочен план. Имайки предвид сегашната икономическа и образователна структура, България има нужда от обширна, сегментирана стратегия фокусираща се както върху традиционните, така и върху развиващите се индустрии.
Цялостното представяне на България по отношение на ПЧИ е положително, гледайки обема на инвестиции и съотношението им към БВП. Растящият потребителски пазар, основен двигател за ПЧИ през последното десетилетие, достига нива на насищане в основните индустрии, а освен това пазарът се свива в резултат на макроикономическата криза и ограничената покупателна способност. Подобно на други държави в региона България е на кръстопътя на изготвяне на стратегия за ПЧИ и трябва да се насочи към инвеститори в експортно ориентирани сектори, с по-висока добавена стойност.
Въпреки това по отношение на днешните целеви инвеститори България не успя да привлече сериозни инвестиции в производството, НИРД или сектори с висока добавена стойност.
Докато наличието на висококвалифицирани служители се потвърждава от различни изследвания като основен критерии за привличането на инвеститори, работната сила в България е заета в сектори, изискващи относително ниска квалификация и умения и образователната система в момента не осигурява достатъчно завършващи в световните, развиващи се, високотехнологични сектори.
Възможностите за подход за привличане на ПЧИ, фокусиран върху клъстерите, също са ограничени поради липса/слабо присъствие на развити клъстери в България. Предвид тенденцията сред инвеститорите да се насочват към региони с установени клъстери България е в рисковата позиция да не бъде оценявана достатъчно задълбочено от тях.

Стратегията на България за промотиране с цел привличане на ПЧИ
трябва да се насочи към сектори, които дават възможност за съществен растеж чрез атрактивни индустриални клъстери. Маркетинговият микс в секторите трябва да се съобразява със структурата на целевите сектори и техния относителен приоритет:
Транспортно оборудване и машиностроене, електроника и електротехника, химическа промишленост и пластмаси, ХВП, логистика, ИТ, аутсорсинг – сектори с висок приоритет, където България има определени конкурентни предимства (традиции, география, образование, работна ръка, ценово предимство) и които имат голям потенциал за развитие на експорта, заетостта и регионалното развитие. Не са необходими сериозни институционални изменения за привличането на инвестиции. Съществени маркетингови усилия и ресурси трябва да бъдат насочени в привличането на световните лидери, както и по-малки играчи на пазара. Следователно БАИ трябва да разработи пълен маркетингов микс за тези индустрии (преки срещи на правителствено ниво, директен маркетинг, секторни конференции, публикации в специализирани издания и PR).
Здравеопазването и фармацевтиката са сектори с висока добавена стойност и висок потенциал, но изискват институционални усилия с оглед привличането на големи инвеститори. БАИ трябва да отдели ресурси за маркетингови усилия за привличането на потенциални инвеститори, които да служат за добър пример. Освен това е необходима цялостна ангажираност на правителството и стратегия за тези сектори, за да се превърнат в основни сектори на икономиката. БАИ и правителството могат да поемат ролята да предоставят необходимата обратна връзка, която да задвижи необходимите институционални промени с цел привличането на големи ПЧИ.
България също трябва да изгражда база и капацитет в няколко избрани индустрии в световен мащаб с перспектива за развитие в следващите 5-10 години.
Индустрии с висок потенциал, в които България може да има определени традиции и дадености, над които да надгражда и да се развива, са "чистите" технологии и биотехнологиите
Като цяло България трябва да се фокусира върху

няколко по-широко определени клъстери
където трябва да се утвърди като лидер в иновациите в следващите 10 години.
• ИТ и аутсорсинг – фокус върху привличането на допълнителни инвестиции в ИТ/софтуер и аутсорсинг, както и да се цели в разпространяването на индустрията в останалите части от страната. Паралелно трябва да привлече инвестиции в НИРД в областта на най-новите ИТ технологии
• "Чисти" технологии – "чистите" технологии са развиващ се клъстер, който обединява в едно няколко подиндустрии (механика, електроника, химия, биотехнологии). Атрактивното законодателство на България по отношение на енергията от възобновяеми източници трябва да бъде използвано като маркетингова основа за привличането на производители и НИРД капацитет в сектора (а не само вятърни и фотоволтаични паркове)
• Биотехнологии, свързани с храните и земеделието – България трябва да се цели, както към привличането на основни ПЧИ в сектора на храните и земеделието, така и към инвестиции свързани с биохраните, хранителните добавки и други
• Индустрии, свързани с здравеопазването и уелнес – България може да използва природните си дадености да изгради инфраструктура в здравеопазването, фармацевтиката и медицинската апаратура

Глобалните потоци на ПЧИ е силно вероятно да се възстановят
което предлага възможност и притиска България да се позиционира правилно на картата на потоците на ПЧИ в периода след кризата:
• Потокът на ПЧИ намаля почти двойно в резултат от кризата. Разбира се, се очаква възстановяване на ПЧИ през 2010/2011 поради факта че МНК като цяло имат желание да продължат процеса на международно изнасяне на част от операциите си
• Производството, кол-центровете и центровете за споделени услуги са сред секторите с най-висока вероятност за международно изнасяне през 2011 г. и след това
• Много индустрии, чувствителни на бизнес циклите, каквито са автомобилостроенето и друго транспортно оборудване, неметалните продукти, химическата промишленост и, по-общо казано, производството като цяло, бяха сред най-тежко засегнатите от кризата, което повлия изключително негативно на плановете им за ПЧИ
• Някои по-слабо циклични индустрии, които разчитат повече на стабилно търсене, каквито са ХВП и много от услугите, или на пазарите на суровини с перспективи за бърз растеж в средносрочен план, например фармацевтиката, бяха по-слабо засегнати от кризата
• Има няколко важни световни икономически и ПЧИ тенденции, които трябва да бъдат взети предвид в стратегията на България за ПЧИ и цялостната икономическа стратегия
• Китай е втората най-голяма икономика в света и вероятно ще се превърне в основен износител на ПЧИ. ЕС е най-големият икономически блок. България трябва да търси начин да се позиционира от рано като вход на китайските инвестиции в ЕС
• Населението расте, застарява и живее по-дълго. По-дългата продължителност на живота вече не е феномен само сред по-богатите държави. България може да използва природните си дадености, за да се превърне в разпознаваема дестинация предлагаща услуги в здравеопазването
• Търсенето на хранителни продукти расте. България в момента не използва пълноценно капацитета си за производство на храни
• Агенциите за инвестиции в Европа се опитват да фокусират подхода си върху промотирането на няколко индустрии или клъстери от индустрии. Те също се опитват да промотират новите индустрии (биотехнологии, "чисти" технологии, науки за живота)
Макроикономическата стабилност, ниските данъци и разходи за труд са неоспорими предимства на България. Но в сравнение с други алтернативи (страни конкуренти) не са достатъчно условие на привличане на инвеститори.

От гледна точка на човешки ресурси и индустриална структура има няколко предизвикателства:
• Индустриална структура, ориентирана към сектори с ниска добавена стойност. ПЧИ в тези сектори е основния начин да се преместят служителите към сектори с по-висока добавена стойност.
• Силният фокус върху бизнес науките и финансите сред завършващите студенти оставя недостатъчен ресурс от технически специалисти
• Липсата на силни и обособени клъстери, които могат да бъдат база за привличане на ПЧИ на следващото ниво от веригата за добавена стойност
• Инвеститорите смятат, че липсата на добре обучен персонал, бюрократичната неефективност и липсата на стимули са основните пречки за инвестиции в България. Според тях основни сфери за подобрение са:
• Дългосрочна визия на правителството и макроикономическа стабилност и предвидимост
• Намаляване на бюрокрацията, лесни и прозрачни процеси за бизнеса
• БАИ трябва да има достатъчно правомощия, за да подпомага инвеститорите в търсенето на локация, премахването на бариери, улесняване на инвестиционния процес и договаряне на данъчни облекчения
• Външното промотиране на страната може да бъде подобрено; България има добър инвестиционен климат, но това не се знае в чужбина
• Подобряване ефективността на държавните институции и приложението на закона
• Улесняване на финансирането за индустриите, които зависят от големи инвестиции