Средната класа е любима тема на политици и коментатори, а тезата за ролята ѝ в развитието на обществените и икономическите процеси - многократно повтаряна, но невинаги разисквана в дълбочина. За да можем да заявим колко важна е една социална група обаче, е добре да знаем от какви хора е съставена тя, пишат експертите от Института за пазарна икономика в специално изследване с автор Стоян Панчев.

Неговата цел е да дефинира и измери средната класа в България през последните години, както и да дискутира нейната политическа роля.
След като са разгледани редица методологически подходи за изчисляване броя на "хората в средата", като основен показател е избран такъв, който използва медианния нетен еквивалентен доход на едно домакинство.
Получените резултати проследяват развитието на средната по доходи класа от 2005 г. до 2010 г.

Изследването показва, че:
* около 3.5 милиона българи живеят в домакинства със средни доходи към 2010 г.
* хората, живеещи в домакинства със средни доходи, са 46.9% от цялото население, тези с ниски доходи са 43.4%, а тези с високи доходи - 9.7%
* броят на хората, които могат да се считат за средна класа, е намалял с около 200 000 души в периода от 2005 до 2010 г.
* средната по доходи класа в България забогатява по време на икономическия бум и не губи голяма част от доходите си в първите две години от кризата (2009 - 2010 г.)
* за да може едно примерно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.)
* броят на хората, живеещи в домакинства с високи доходи, се увеличава за периода на изследване (2005 г. – 2010 г.) с около 2% за сметка на средната по доходи класа.

Освен по-горните резултати изследването дискутира и политическата роля на средната класа. Аргументирана е необходимост от наличие на независима група от хора, които да защитават либералната демокрация, без да целят облагодетелстване чрез политическия процес. Разгледани са и случаите, в които средната класа може да влияе негативно на демократичния процес, а именно – когато благосъстоянието на нейните членове зависи от преразпределението на публични ресурси.

При измерването на собствеността на българското население се сблъскваме с много сериозен проблем – наличието на данни. Няма официална статистика за собствеността или благосъстоянието на населението.
Въпреки че някои консултантски фирми ("Индъстри уоч" например) са се опитвали да измерват богатството на домакинствата, техните изчисления включват множество условия и допускания, които не позволяват да бъдат използвани за целите на това изследване.
По същата причина дори и в държави като САЩ, където се събират подробни статистически данни, изследователи обикновено не се опитват да включват собствеността в своите измервания на размера на средната класа. Дори и собствеността да е от значение при определянето дали един индивид е част от дадена социална прослойка, на практика е невъзможно тя да бъде включена в настоящото изследване.