Фотогалерия: XIII Годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – кохезия и свързаност"
Организаторите на конференцията и участниците в нея бяха поздравени от министър- председателя Бойко Борисов: "Приветствам инициативата тази година да фокусирате дискисията върху един от най-важните за България приоритети. Като председател на Съвета на ЕС България работи усилено за европейската интеграция и перспектива за страните и народите от Западните Балкани."
Темата на първия панел "Европейска перспектива за Западните Балкани. Кохезия и свързаност – предпоставка за развитие на региона" беше дискутирана от 8 говорители от три страни - Италия (1), Македония (4) и България (3). Отляво надясно на снимката са участниците Иван Кацаров, "Сдружение Български Форум за Транспортна Инфраструктура"; проф. д-р Горан Мийоски, председател на македонската асоциация на пътните инженери, Факултет по строителство на Университет "Св. Кирил и Методий" в Скопие, Македония; Велик Занчев, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България; проф. д. ик. н. инж. Николай Михайлов, председател на УС на "Сдружение Български Форум за Транспортна Инфраструктура" - модератор на панела; Мариан Гьорчев, посланик на Македония в България; Влатко Начевски, "Македонски железници – Инфраструктура"; проф. Маурицио Тира, експерт в Министерството на транспорта на Италия и ректор на университета в гр. Бреша, Италия; и проф. д-р инж. Андрей Лепавцов, експерт в министерството на външните работи на Република Македония, преподавател във Факултета по строителство в Скопие, бивш посланик в Брюксел на Бивша югославска Република Македония.
Зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев в своя дебют на XIII Годишната конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции" посочи, че за България транспортната свързанаст на Балканите е от голямо значение: "Подписани са 3 меморандума - със Сърбия, Македония и Гърция, които дават основание на ЕС да подкрепи жп проектите Ниш - София, Скопие - София и мега проекта Русе - Варна - Бургас - Александруполис - Кавала - Солун."
Влатко Начевски от "Македонски железници - Инфраструктура" представи състоянието на жп връзката между България и Македония: "Три жп отсечки съставят железницата, която ще свърза България с Македония. Една от тях е в строителство, за другата то предстои, за третата се търси финансиране."
Западните Балкани се нуждаят от транспортна свързаност. Те не разполагат с достатъчно собствено финансиране и се нуждаят от европейската безвъзмездна помощ, е основната идея, защитена от участниците в панела. Но свързаността означава още и мобилност. Затова на XIII Годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018" професорите по пътища от България и Македония повдигнаха въпроса за експертен дебат: скоростни пътища или магистрали ще свързват нашите две страни. Модераторът на панела проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов (в средата) потвърди необходимостта от подобно обсъждане в най-скоро време.
"7 млрд. евро са необходими за завършване или стартиране на проекти в Западните Балкани", напомни македонският идеолог на коридор 8 проф. д-р инж. Андрей Лепавцов, експерт в Министерството на външните работи на Бивша югославска република Македония, преподавател във Факултета по строителство в Скопие, и бивш посланик в Брюксел на Бивша югославска република Македония.
Проф. д-р Горан Мийоски, председател на македонската асоциация на пътните инженери обясни необходимостта от магистрала по коридор 8 така: "Път има по цялата територия на коридор 8, но ние мислим не за обикновен път, а за магистрала, която е най-безопасна и ще предложи най-високо ниво на услугата."
Както обикновено на подобни събития най-задълбочени записки водеха журналистите. Останалите присъстващи в залата слушаха или обсъждаха помежду си тезите на говорителите.
В залата присъстваха представители на няколко държавни институции, но по традиция групата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е най-масова, най-много са и експертите от системата на ведомството, които от години са компетентни лектори на форума.
Проф. Маурицио Тира, експерт в Министерството на транспорта на Италия и ректор на университета в гр. Бреша, Италия, посъветва да изграждаме инфраструктура, която е използваема: "Това означава да се съвместят няколко неща. От една страна, да се придвижим бързо от точка 1 до точка 2, но не и да прелетим край прилежащата територията, защото там ще има живот, ако трафикът се отбива в крайпътните територии. В този труден процес едно от най-важните неща са обществените осъждания за трасето на пътя, магистралата, коридора." По въпроса за коридор 8 проф. Тира каза: "Римляните са го измислили, ние просто трябва да го следваме."
Михаил Вебер, изпълнителен директор на "Капш телематик технолоджис България" разгледа възможностите, които предлагат различните решения, и мотивира предимствата на избора на решението за България. Като пример за лош избор и реализация на тол система беше дадена Естония, чийто проект вече не функционира.
Инж. Иван Кацаров от "Сдружение Български форум за транспортна инфраструктура" се превърна в летописец на коридор 8. Той обоснова необходимостта от транспортната връзка изток-запад от гледна точка на всяка една от страните в Югоизточна Европа: "Коридор 8 е по-древен, отколкото си мислим, припомни Кацаров. Той е започвал от Драч (днес Дуръс), като при Битоля (днешна Македония) се е разделял на юг за Солун и на североизток, през днешната територия на България, и е стигал до Черно море." Точно както го каза проф. Тира - римляните са го измислили, ние просто трябва да го следваме.
Стратегически коридор 8 следва трасето Бари/Бриндизи – Дурас/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна. Той е много повече от транспортна артерия, той е и енергийна, и информационна връзка. На територията на България Коридор 8 се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори 4, 9 и 10, което го прави мултимодален. Защитниците на коридор 8 обосноваха необходимостта от изграждането и модернизирането му и поставиха въпроса за безвъзмездното финансиране на части от него.
ХронологияДен преди форума на "Градът Медиа Груп" в Лондон се проведе третата среща на ЕБВР за свързаността и инвестициите в Западните Балкани. На самия форум "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018: кохезия и свързаност" България и Македония представиха своите транспортни и инфраструктурни проекти.Два дни след XIII ни конференция София събра лидерите на Западните Балкани, за да презентират те своите проекти пред Европейската комисия.
Обикновено във фоайетата пред залата се обменя най-важната информация. Също както в кулоарите на Парламента. На преден план на снимката е инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара "Пътища".
Организаторите.
Щандът на "Пери България" представи продукцията на компанията.
В Панел 2 "Транспорт и транспортна инфраструктура България 2014-2020: Пътища" бяха обсъдени пътните проекти и начините на финансирнето им. Участниците в панела отляво надясно са: Михаил Вебер, изпълнителен директор на "Капш телематик технолоджис България"; Аурелио Сесилио, представител на ГД "Регионална и градска политика" в ЕК, началник отдел "България, Хърватия, Словения; Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в МТИТС; инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара "Пътища" - модератор на панела; инж. Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" и Миглена Кузманова, мениджър "Бизнес развитие", "Есри България".
Десет милиарда евро предвижда финансирането по кохезионната политика за България през 2014-2020 г., от които 1.9 млрд. евро за транспортни проекти и 1.8 млрд. евро за водна инфраструктура. По 673 млн. евро са средствата за железници и за магистрали, за устойчив градски транспорт и интермодалност - 419 млн. евро. Основните принципи и цели на европейската кохезионна политика, постиженията на България през миналия програмен период и перспективите за развитие представи Аурелио Сесилио от ГД "Регионална и градска политика" в ЕК, началник на отдел "България, Хърватия, Словения"
Договорените средства по оперативна програма "Транспорт" са 86%, 365 млн. евро са платените разходи. Към средата на програмния период темповете не са задоволителни и проектите няма да бъдат завършени преди 2021 г. Това изтъкна Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти", Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
През 2018 г. ще стартират търгове за над 3,5 млрд. лв. без ДДС. По-големи поръчки за строителство са АМ "Хемус" от Боаза до пътен възел "Дерманци" – 129 млн. лв., АМ "Хемус" от пътен възел "Дерманци" до пътен възел "Каленик" - 165 млн. лв., АМ "Хемус" от п.в "Каленик" до пресичането с път II-35 Плевен-Ловеч - 163 млн. лв., съобщи Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура".
Миглена Кузманова, мениджър "Бизнес развитие", "Есри България", представи възможностите на географските информационни системи: "Те гарантират добро приоритетизиране, оптимизиране на съществуващите активи и в перспектива - сигурност и ефективна поддръжка. За целта са необходими съвременни технологични решения и анализ на големи масиви от данни."
Проблемите в изпълнението на проектите от този програмен период са аналогични на тези от предишния програмен период - срокове по законодателството, капацитет на бенефициентите за подготовка на проектите, бавна работа на оценителните комисии, капацитет на изпълнителите, обжалване на процедурите. Предизвикателствата бяха обобщени в панел 2 на форума от Галина Василева, директор на дирекция "Координация на програми и проекти", Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Консултанти, проектанти, строители, преподаватели, супервайзъри, проджект мениджъри са постоянната аудитория на годишните конференции "Стратегическа инфраструктура и инвестиции". Там те научават новостите в политиката за инфраструктурата, транспорта и екологията, развитието на проектите и възможностите за финансиране.
Новият изпълнителен директор на Камарата на строителите в България е инж. Мирослав Мазнев.
И най-хубавата конференция си има своите недостатъци. За инфраструктурната конференция това е не спазването на сроковете за провеждане на панелите. Това често води до паралелност на обсъжданията - и в залата, и във фоайето.
Едно от предимствата на инфраструктурната бизнес конференция са срещите между различните общества - проектанти, консултанти, администрация. И журналисти.
Време за почивка.
В панел 3 "Транспорт и транспортна инфраструктура България 2014-2020: Железници" участваха (отляво надясно) Винсент Ван Хутен, изпълнителен директор за Източна Европа, Русия, ОНД, DB Engineering & Consulting; инж. Севдалин Вълнаров, председател на УС на "Българска асоциация на консултантските фирми по железопътно строителство"; Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" АД; инж. Нисим Примо, ръководител отдел "Мониторинг", Дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти", НКЖИ; и Светослав Пехливанов, ръководител проект Метродепо "Земляне", "Геострой" АД.
Нисим Примо, ръководител отдел "Мониторинг", Дирекция "Стратегическо развитие и инвестиционни проекти", НКЖИ, съобщи: "Най-важните проекти за НК" Железопътна инфраструктура" са модернизацията на жп участъците София - Елин Пелин, Елин Пелин - Костенец и Костенец - Септември и Пловдив - Бургас, фаза 2. Някои от тях изостават единствено заради сериозния проблем с обжалванията."
Целта на метродепо "Земляне" е да приема всички мотриси от трети метродиаметър - за престой и ремонт. "За да се справим със задачата, стъпихме на нашия опит. Предизвикателство при изграждането на обекта е фактът, че трябваше да го строим при действащо автодепо "Земляне", каза Светослав Пехливанов, ръководител проект Метродепо "Земляне", "Геострой" АД. Компанията следва да завърши депото до лятото на тази година, когато в София пристигат първите 5 метровлака за трети метродиаметър.
Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" АД, направи преглед на изпълнението на строителството на трети метродиаметър. Той съобщи: "56% от метрото в центъра вече са завършени, готови са 14.5% от участъка в "Овча купел"."
Анализираме инфраструктурата и даваме решения за железниците на утрешния ден. Така най-общо може да се обобщи дейността на DB Engeneering & Consulting. Компанията беше представена от Ван Хутен, изпълнителен директор за Източна Европа, Русия, ОНД на DB Engeneering & Consulting.
Панел 3 - интересът остава траен въпреки закъснението от 45 минути.
Втората част от конференцията - панел 4, беше посветена на екологичната инфраструктура. В панела участваха Добромир Симидчиев, председател на СД на фонд ФЛАГ; Светлана Иванова, държавен експерт в отдел "Планиране и програмиране на ОПОС" в МОСВ; Иван Иванов, председател на УС, Българска асоциация по водите (модератор); Иванка Виденова, директор дирекция ВиК в МРРБ и Станислав Станев, регионален директор "Технически дейности и ефективност" Веолия за България и Директор "Експлоатация и поддръжка" в "Софийска вода" - отляво надясно
Към момента по ОПОС 2014-2020 г. са обявени 31 процедури на стойност над 1,725 млрд. лв., което представлява 50 % от ресурса по програмата. В изпълнение са 55 договора за безвъзмездно финансиране на обща стойност към 849 млн. лв. или 24, 5% от ресурса на ОПОС. Това обяви по време на екологичния панел Светлана Иванова, държавен експерт отдел планиране и програмиране на ОПОС, МОСВ.
Инвестициите са изключително важни, нашата цел е да направим 100% енергийно независима водоснабдителната система на София, обяви по време на екологичния панел Станислав Станев, регионален директор на "Технически дейности и ефективност" Веолия за България и директор "Експлоатация и поддръжка" в "Софийска вода".
През 2018 г. МРРБ изпълнява проекти за 18 млн. лв., свързани предимно с подобряване на водоснабдяването на населените места. По проекта за развитие на общинската инфраструктура, финансиран с държавен инвестиционен заем от СБ за 170 млн. лв., се изграждат язовирите "Пловдивци", "Луда Яна" и "Нейковци" с ПСПВ към тях, както и рехабилитацията на "Студена". Стойността на строителните работи в четирите обекта за 2018 г. е за около 41. 5 млн. лв., обяви Иванка Виденова, директор дирекция ВиК в МРРБ.
Екологичната инфраструктура се нуждае от стратегически инвестиции както чрез публично, така и чрез частно финансиране. Въпреки съществения ресурс по линията на кохезията от двата програмни периода, ако не го разходваме правилно, устойчивостта на проектите няма да е толкова сериозна. Затова трябва да се осигурят възможности на национално равнище за разработване на правни рамки за планиране и финансиране на екологичната инфраструктура, обяви на форума Добромир Симидчиев, председател на съвета на директорите на фонд ФЛАГ и ръководител на звеното за управление на проекта за РПИП на Столична община.
Завърши ХIII Годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018: кохезия и свързаност". Подробности по темите от конференцията ще намерите в инфраструктура.бг и в бр. 1/2018 г. на сп. "Градът Инфраструктура".
![linkedin](http://www.linkedin.com/shareArticle?mini=true&url=https://gradat.bg/photos/2018/02/28/3137621_fotogaleriia_xiii_godishna_konferenciia_strategicheska&title=Фотогалерия: XIII Годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции 2018 – кохезия и свързаност"&source=https://gradat.bg/sites/default/files/styles/page_article_scale/public/o_3137551.jpg?itok=tMjhY9Og)