Старият мост е изграждан в периода 1937-1939 година и от него тръгва името "Аспарухов мост". Предишният на това място е каменен, както сочи и името му "Таш Кюпрю"
През ноември 2016 г. катедра "Метални, дървени и пластмасови конструкции" на Строителния факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и "Монтаж строителни конструкции" АД (МСК) организираха честването на 40-годишнината от построяването на Аспарухов мост. За него разказа един от проектантите – проф. Петър Стайков, инж. Чавдар Михайлов от МСК описа изграждането му, а историята на съоръжението представи Николай Рангелов, ръководител на катедра "Метални, дървени и пластмасови конструкции".
Проф. д-р инж. Петър Стайков, проектант на Аспаруховия мост:За проекта на новия Аспарухов мост:"Мостът е двулентов с ширина на платното 7.90 и не е част от магистралната мрежа на страната, управлява се от община Варна. Конструкцията е произведена в Корабостроителния завод на Варна и завод "Стоян Павлов", който отстои на 500 м от мястото на стоманената конструкция.Мостът има ортотропна плоча, строен е в лоша геоложка среда – пясък и тиня, наложило се изливните пилоти да са на 56 м дълбочина, приложен е конзолен монтаж. Металните конструкции са модерни и перспективни.Строителите са постигнали рекорд, като са изградили съоръжението за по-малко от 8 месеца, в металната конструкция са вложени 80 хиляди болта, направени са километри заварки.Проектът за моста е от 1973 г., т.е. държавата тогава е имала намерение да изгради нов мост и случилата се авария всъщност е ускорила този процес.Днешният Аспарухов мост е една от емблемите на града."
Проф. д-р инж. Николай Рангелов, ръководител на катедра "Метални, дървени и пластмасови конструкции" Историята на Аспарухов мост "Старото съоръжение също е било метална конструкция. Мостът бил подвижен, клапов, като се отварял, щом преминавал кораб с по-голяма височина. Строителството на този мост започва през 1937 г. и е открит на 28 май 1939 г. Тогава получава и името си - Аспарухов мост.Каналът бил много тесен и затруднявал всички минаващи през него кораби, ръководени от лоцман. Затова промушването на корабите под клаповия Аспарухов мост било истинско изпитание за пилотите. За да се намали рискът от сблъсък в моста, в канала били поставени специални отбивачи - железобетонни колони, забити в дъното и облицовани с дърво, които да поемат ударите от отклонилите се кораби и да ги насочват при навлизане в отвора на моста. Но въпреки това на 28 януари 1975 г. руски кораб разрушава конструкцията. Само за броени дни до 15 февруари 1975 г. е направено временно съоръжение, което се използва до построяването на новото. Преди този мост на това място е имало каменен, известен като "Таш кюпрю"
През 1939 г. влиза в експлоатация мостът, който свързва двата бряга на канала "море-езеро", който е наречен Аспарухов мост. Той е с подвижна част, наречена клапа, която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Основите на моста били на 12 м дълбочина върху опора от кварцов пясък. Самият мост бил проектиран за канал с широчина 100 м, със среден отвор 30 м. Подвижната част, система "Шерцер" изработена от германската фирма МАН се отваряла само за две минути и половина. Трафикът е бил изключително активен – морските съдове влизали, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите. Според статистиката през клаповия Аспарухов мост за 7 години (от 1968 до 1975 г. когато е съборен от съветския кораб "Павел Постышев") преминават 4485 кораба.
За най-стария мост "Таш Кюпрю"Най-старият мост на това място е от средата на ХVІІІ век – той е сводов, каменен и обликът му е запазен чрез гравюрите на Феликс Каниц. Носи турското име "Таш кюпрю", което означава каменен мост. Първите сигурни свидетелства за съществуването му са от годините на турското робство от средата на XVIII век, когато на мястото на днешната Сточна гара, покрай южната част на крепостната стена на града, през река Девня е бил построен здрав каменен мост - "Таш кюпрю". Според братя Шкорпил на моста имало надпис на арабски език, а самият надпис показва, че той е бил построен на мястото на по-стар дървен или каменен мост. След Освобождението настъпва време на промени и в градоустройството на Варна. Река Девня постепенно е пресушена и "Таш кюпрю" става излишен. През 1907 г. той е съборен. По същото време започнало прокопаването на нов канал между морето и езерото, над който по-късно е построен "Аспарухов мост".
Евгени Борисов, изпълнителен директор "Монтаж строителни конструкции" АД Аспаруховият мост работи във възможно най-агресивната среда над морето и въпреки че не е бил поддържан 40 години, конструкцията му е в много добро състояние
Аспаруховият мост е един чудесен пример как в България с наши специалисти и ресурси са проектирани и изпълнявани толкова сложни съоръжения. Вследствие разрастване на промишления сектор във Варна и изграждане на пристанище Варна-запад възниква необходимостта от създаването на воден път за обслужване на водния транспорт. Така се ражда идеята за построяване на това уникално съоръжение
Мостът представлява две стоманобетонови естакади и централна стоманена част. "Монтаж Строителни Конструкции" (МСК) е монтирал металната конструкция, която представлява непрекъсната греда на три отвора с централно подпорно разстояние 160 м, а двата крайни по 80 м. Стоманената конструкция е кутиеобразно сечение с ширина 5.5 м, височина 2.8 м над крайните стълбове и около 6.5 м при централните. Горната стена на кутията е ортотропна плоча с тротоарни конзоли. Предизвикателствата са били много - поради големите габарити на конструкцията, технологично е разделена на отделни монтажни единици (блокове), дължината на блоковете е от 12 до 18 м. Основният параметър за разделянето е теглото То трябва да е по-малко от инсталираните повдигателни средства на площадката. Разработена е схема за монтажа, като се използва полуконзолен метод. При него към основните стълбове (колоните) се монтират последователно вляво и вдясно монтажните блокове, така че да бъдат в теглови баланс. Използвани са временни стоманени кули за подпиране в монтажно състояние. Последователността на монтажните работи е от двата края на моста, към средата на централния отвор. Последна част е т.нар. ключ. Така монтажът е изпълнен на секции на 50 метра височина, с два кулокрана БК 300 и БК1000, като най-голямото тегло е около 50 т на секция. Тротоарните конзоли са монтирани с автокранове, движейки се по вече изградената част на моста. Връзката между отделните блокове е с високоякостни съединения на триене (фрикционни), с предварително напрегнати болтове и заваръчни шевове. Този вид болтове е използван за пръв път в България именно тук . Фрикционните съединения изискват много добре почистени с песъкоструене повърхности до метален блясък, които трябва да се запечатат и консервират възможно най-бързо след почистване. Това изискване може би не е сложно за изпълнение на земята, но при атмосферните условия във Варна (влагата и солите) и десетките тонове на секциите, монтирани на 50 метра височина, нещата стават доста сложни. Използвани са около 80 хиляди болта от този тип.