Жилищният пазар в България ще запази своята устойчивост, подкрепен от растящите доходи, стабилната ликвидност и активното търсене. Това обобщи в рамките на Residential Forum 2025 главният икономист на Банка ДСК Петър Атанасов. 

Атанасов представи подробен анализ на жилищния пазар в страната, както и ключовите икономически фактори, които ще определят неговото развитие през следващите години.

Според данни на Банка ДСК жилищният пазар бележи постоянен ръст в цените на квадратен метър жилищна площ както в София, така и в цялата страна. През 2014 г. средната цена на квадратен метър в столицата варира между 800 – 900 евро/кв. м, докато в останалите региони тя възлиза на около 450-500 евро/кв. м.

Прогнозите за 2025 г. сочат, че средната цена в София ще се увеличи до 2200 евро/кв. м, достигайки до 1100 евро/кв. м за останалите градове в страната. Очакванията са възходящата тенденция да продължи, като до 2027 г. цените в столицата и останалите региони могат да надхвърлят съответно €2500 и €1200.

Този ръст в цените се подкрепя от стабилната финансова среда, която гарантира висока достъпност на ипотечното кредитиране. Анализът на Банка ДСК показва, че през 2024 г. ликвидността достига 49 млрд. лв., като през 2025 г. и 2026 г. се очаква учеличение от съответно 53 млрд. лв. и 54  млрд. лв. За високата достъпност на ипотечното кредитиране сочат и прогнозите за 2027г., когато се очаква ликвидността да достигне около 57 млрд. лв.  

Увеличението на доходите е друг важен фактор, който икономистът на Банка ДСК коментира. През 2025 г. средният доход в България достига 2 323 лв., като в столицата той е значително по-висок – 3 179 лв. Тези показатели, комбинирани със сравнително ниска безработица от 4%, подкрепят устойчивото търсене на имоти.

Въпреки стабилния ръст на доходите, цените на жилищата нарастват с по-бързи темпове, което от своя страна води до влошаване на жилищната достъпност. България изостава спрямо северната ни съседка Румъния по този показател, но остава с по-голяма достъпност на имотите в сравнение с други страни като Хърватия и Гърция.   

Сред външните фактори, които ще окажат влияние върху пазара, главният икономист на ДСК открои още предстоящото влизане на България в еврозоната през 2026 г., глобалната икономическа несигурност и войната в Украйна. Паричните политики на централните банки също ще бъдат определящи за бъдещото развитие на сектора.