По поръчка на Община Варна Институтът за пазарна икономика (ИПИ) подготви доклад „Влиянието на COVID-19 върху икономиката на Варна“. Той дава информация за очаквано въздействие на кризата с коронавируса върху бизнеса в града. До две седмици предстои да бъде изготвен и по-подробен анализ за икономическия профил на морската столица в контекста на новите предизвикателства.

В документа са представени анализи и данни за секторите и работната сила във Варна в навечерието на кризата, за туризма, общи бележки за икономиката и ефекта от COVID-19, прогноза за ефекта на кризата върху работната сила по сектори.

Според ИПИ относително високата зависимост от туризма и международния трафик поставя морската столица в по-неблагоприятна позиция спрямо други големи градове. Пълната неяснота около бъдещето на летния туристически сезон излага на риск над 900 млн. лв. очаквани приходи в местната икономика от очакваните 730 хил. чуждестранните туристи в периода май-септември 2020 г. Потенциално застрашени са и около 25 хил. работни места в секторите, които са най-силно ударени от борбата с пандемията и обявеното извънредно положение. Броят на хората, които ще изгубят работата си най-вероятно ще бъде поне наполовина от горната прогноза, в зависимост от продължителността на кризата и ефективността на държавните мерки в посока ликвидна подкрепа на предприятията и защита на работните места. Възможно е и бързо възстановяване на голяма част от загубените работни места, при „отпушване“ на летния туристически сезон.

Основни акценти в доклада:

Преди кризата коефициентът на заетост в област Варна достигна близо 70% през 2019 г., което е рекорд за областта в новата история на страната. Безработицата също е на рекордно ниски нива – 2,8% в община Варна и 3,9% в община Девня за 2019 г., трайно безработни в град Варна почти няма.

Над 60 000 са заетите в строителство, търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, култура, спорт и развлечения в община Варна. Това са и секторите, които ще бъдат най-тежко засегнати от кризата. Трябва обаче да се отчита, че това са и сектори, в които работната сила най-бързо може да се възстанови, при отпадане на всички ограничения и отпушване на икономиката.

В строителния сектор наетите са 12,3 хиляди, като потенциално над 3 хил. работника са в риск. Засега дейността се развива относително нормално, но се наблюдава значително по-висока от типичната за други големи градове зависимост от външно търсене.

Секторът с недвижими имоти, където има заети 2 хил. души, страда от една страна заради спиране на сделките, от друга от средносрочното забавяне на строителството. Услугите са в значителна степен насочени към чуждестранни клиенти, като търсенето зависи от дълбочината на кризата в други страни. Поне 500 работни места са в риск, се посочва в доклада на ИПИ.

Над 14 хил. са заети в промишлеността в община Варна, без да се отчита тежката промишленост на Девня. Кризата ще има своя отпечатък върху промишлеността в морската столица, като корабостроенето вече е засегнато. Положителната динамика в по-динамичните сектори на промишлеността обаче най-вероятно ще се възстанови сравнително бързо след края на извънредното положение.

Общият профил на икономиката показва, че Варна ще понесе най-тежък удар по линия на туризма. Над 730 хил. чужди туристи посещават Варна през лятото, като близо 250 млн. лв. са приходите само от техните нощувки, а общите приходи за града достигат над 900 млн. лв. Всеки спад в този показател ще се усети директно в икономиката на града. Средногодишно заетите в туризма са 12,9 хил. – в сектор хотели и ресторанти, но сезонната заетост е по-висока.

Мерките на правителството, в т.ч. ликвидната подкрепа през ББР и мярката „60 на 40” за запазване на работните места, най-вероятно ще омекоти удара по работната сила във Варна. Голяма част от изгубените работни места могат и да бъдат бързо възстановени при отпадане на ограниченията. В средносрочен план ударът върху туризма и международните пътувания ще имат най-сериозен ефект върху заетостта и продукцията на Варна.

Варна остава най-перспективният икономически център в Северна България. Увеличаващо се население, добра образователна структура и приток на млади хора в местните университети, подкрепят човешкият капитал на морската столица и задават посоката за растеж. Ориентирането на местната икономика към по-високата добавена стойност, в т.ч. с развитието на информационните технологии и развойната дейност, както и доброто развитие на тежката промишленост в широката периферия на града, са процеси, които няма да спрат в резултат на коронавируса.

Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-слаба зависимост от летния туризъм, може да бъде допълнително усилена от настоящата криза. Краткосрочният удар ще е дълбок, но последващото възстановяване има всички предпоставки да бъде бързо и в правилната посока.