Институтът за пазарна икономика представи своя Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г. В доклада е разгледано състоянието на икономиката в София, развитието на пазара на труда и ефектът на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната дейност и сделките с имоти. Направен е анализ на икономическия подем и приходите в бюджета на Столична община, както и отражението на пандемията върху бюджета на София за тази година.

Според Лъчезар Богданов и Петър Ганев от ИПИ пред изготвянето на бюджета на София за 2021 г. има

няколко предизвикателства:

- Липса на детайлна макроикономическа рамка за 2021 г. на национално ниво.

- Необходимост от втора актуализация на бюджета на Столична община за тази година и неяснотата около изпълнението на бюджета до края на годината.

- Неяснота от развитието на пандемията и опасността от нова серия карантинни мерки върху стопанския живот.

Според икономистите са възможни два сценария, като и двата са в условията на продължаваща пандемия от коронавирус.

Първият сценарий

е при запазване на текущите по-леки мерки. В този случай коронавирусът продължава да оказва ефект върху стопанския живот, а именно ръст на безработицата и свиване на доходите на директно засегнатите, страх и въздържане на потребителите за някои дейности, както и пренесен ефект върху определени сектори от ограничените пътувания и сериозната липса на туристи. Този ефект е особено видим и в София, като липсата на обичайния поток от туристи оказва негативен ефект върху хотели и ресторанти, транспорт и различни търговски обекти.

В този сценарий очакванията са за ограничен (минимален) ефект върху бюджета на София за 2021 г. Приходите в бюджета на Столична община от облагането на имуществото и такса битови отпадъци, не биха били тежко ударени при липса на нови ограничения пред стопанския живот. Ключови ще бъдат евентуалните ограничения върху детските ясли и градини, които имат директен негативен ефект върху общинските приходи.

Интересен въпрос е какво ще се случи с имотния пазар и какво ще е съответното изпълнение на приходите от облагането на сделките в столицата. При по-бързо възстановяване на икономическия растеж през 2021 г. може да се очаква отчетлив спад в безработицата и връщане към по-бързите темпове на нарастване на заплатите. Повишените очаквания ще доведат и до активизиране на имотния пазар, както и на покупката на стоки за дълготрайна употреба, сред които са автомобилите.

Вторият сценарий

е по-тежкият – при връщане на рестриктивните мерки от март/април 2020 г. При него се предвижда своеобразно повторение на мерките тип „пролет 2020”. Това включва затваряне на училища и детски градини, затваряне на хотели и ресторанти, ограничения пред придвижването и нов удар върху пазара на труда.

В този случай може да се очаква отлагане на плащания и изоставане на приходите от местни данъци към момента на евентуалната карантина. По-сериозен би бил отново ефектът върху данъка за придобиване на имущество по възмезден начин, който би пострадал от по-малкото сделки в условията на по-тежки мерки. Негативен ефект би имало и в неданъчните приходи, в т.ч. общинските такси. Евентуално карантина, в т.ч. затваряне на училища и детски градини и на хотели и ресторанти, се отразява директно върху приходите от такса за ползване на детски градини, от тротоарно право и наеми – при очаквани облекчаващи мерки на Столична община. В този сценарий трудно би се отчел значим ръст на приходите в бюджета на София спрямо текущата 2020 г.