Рискът за икономиката на България в период на пандемия е големият брой малки и средни предприятия (МСП), които се очакват да бъдат най-засегнати от кризата – над 98% от всички фирми в страната. Това се казва в доклада "Оценка на ефекта от COVID-19 върху икономиката на София", изготвен от Innovative Sofia. Основната цел на анализа е да предостави информация за очакваното въздействие на COVID-19 на глобално, европейско, национално и местно ниво върху различните индустрии.

Добрата новина обаче е, че в ситуация на пандемия българската икономика донякъде е облагодетелствана, защото не зависи доколкова от туризма, както някои други европейски държави. У нас този сектор е с дял около 10%-13% от БВП със свързаните индустрии. В Хърватия например той заема 20% от икономиката, а именно туризмът е сред най-засегнатите браншове от COVID-19. 

На 13-ти март нидерландската банка ING намали своята прогноза за икономическия ръст на Балканите през 2020 г. Предишната прогноза за България беше 3.1%, докато сега банката предвижда 2.1% ръст на БВП. Прогнозата за годишната инфлация в България също бе намалена от 3.4% на 2.7%. 

Виенският институт за международна икономика предвижда, според възможните сценарии, ръстът в реалния БВП на България за настоящата година да се движи от 2.8% (предкризисна прогноза), през 2.5% (слаб ефект) и 2.1% (среден ефект) до 1.4% при сценарий на тежък ефект от кризата. 

Институтът за пазарна икономика в България публикува прогнози за БВП с по-мек сценарий, при който ефектът на пандемията бил спад от 1% от БВП и по-вероятен, критичен сценарий, със спад от 4 до 5%, се казва още в доклада.

На макроикономическо ниво България притежава известна макрофинасова стабилност и по-голямо фискално пространство за маневриране благодарение на ниския държавен дълг и липсата на бюджетен дефицит. Традиционно икономическият ръст на страната е подкрепен от силно вътрешно потребление.  

Държави с висока задлъжнялост на домакинствата и на фирмите са по-уязвими на продължително икономическо забавяне, което влияе на възможността на домакинствата и фирмите да обслужват задълженията си.  

България има традиционно ниски нива на задлъжнялост на домакинствата и се нарежда сред страните с най-ниска задлъжнялост в Европа – 28.6% от БВП през 2018 г. по данни на Международния валутен фонд. За сравнение, задлъжнялостта в Австрия е 50.4%, в Италия 53.6%, в Испания 63.3%, във Франция 72.4%, в САЩ 77.9%, в Обединеното Кралство 94.2% и в Норвегия 105.6%.  

Същевременно България има сравнително високи нива на нефинансова корпоративна задлъжнялост - 172.4% от БВП. За сравнение, задлъжнялостта на Австрия и Италия е около 112%, на Обединеното Кралство, Испания и САЩ е съответно 130%, 132% и 134%; 180% във Франция, 190% в Холандия, 261% в Кипър и 304% в Ирландия.