Не само високата инфлация, но и неблагоприятните перспективи пред развитието на бюджетните показатели на страната силно ще затруднят присъединяването на България към еврозоната през 2024 г., се казва в Годишния доклад за икономическото развитие и политики в страната

Голяма е вероятността българската икономика да стагнира през 2022 г. - при задълбочаването на военния конфликт в Украйна, стагфлацията е напълно възможен сценарий, тъй като по-високите цени на енергийните ресурси едновременно оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при по-ниски реални фирмени приходи и растящи разходи. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, който изследва състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2021 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2024 г.

Неблагоприятната тенденция, според учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 г. България изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването ни към ЕС, БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави-членки.

Докладът на ИИИ при БАН се състои от 3 части. В първата се анализира икономическата среда в глобален и регионален аспект, представят се оценки и очаквания за основните макроикономически параметри на развитието на България до 2024 г. Във втората част се прави анализ на макроикономическата ситуация и провежданите икономически политики по основни сектори през изминалата 2021 г., като се дават и предложения за тяхното усъвършенстване. Третата част включва специалния фокус на доклада, който тази година е на тема: Минимални доходи от социални трансфери – развитие и политики.

Прегледът на външната среда през 2021 г. показва, че пандемията от COVID-19 е довела до рязък спад в икономическия растеж, до нарастващи равнища на бедност и до изостряне на социално-икономическите неравенства в света, които страните посрещат със съгласувани и целенасочени фискални и монетарни мерки. Паралелно със започналото постепенно възстановяване на световната икономика, започва да се ускорява и инфлацията в глобален план, което дава основание на МФВ и Световната банка да преразгледат темповете на икономически растеж през 2022 г. Извън по-ниския икономически растеж, очакванията са за възможна заплаха от нова вълна на COVID-19, проблеми с инвестициите, доставките и заетостта, растящите цени на енергийните ресурси и инфлационен натиск. Санкциите на Европа за отказ от внос на руски газ и нефт са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да доведе до сътресения в световната икономика, се казва в първата част на доклада.

Предвид сложната геоикономическа и геостратегическа обстановка в света през 2022 г., очакванията за България са реалния растеж на БВП да намалее до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до средните равнища преди пандемията, смятат икономистите на БАН. Според тях инфлацията за целия прогнозен период ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 г. Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, докато безработицата се очаква леко да нарасне т.г., а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.