BalREact#Action in crisis прогноза: Дълбока, но краткотрайна рецесия
България остана в периферията на пандемията от коронавирус и в резултат мерките за социална изолация предприети от властите в България бяха сравнително меки. Очакваме пандемията от коронавирус да предизвика много дълбока, но краткотрайна рецесия през тази година. Така стартира своята откриваща презентация Кристофор Павлов, главен икономист, Unicredit Bulbank, в началото на извънредното хибридно издание в дигитална среда BalREact # Action in crisis - Pre-opening сесия: Mакро тренд – България и икономическите предизвикателства.
Очертава се ясна картина на сериозен спад на икономиката, концентриран през второто полугодие на годината - 7.2% годишен спад на БВП, последван от сравнително бързо възстановяване през 2021 г. Прогнозите варират в широки рамки в резултат на значителна несигурност. Най-големите загуби на доход ще бъдат в масовия туризъм, пътуванията, транспорта, печеливши ще бъдат селското стопанство, инфраструктурното строителство.
В България банките влязоха в кризата в добра кондиция. Действията на правителството ще предотвратят рязък скок на безработицата и мерки като 60:40 ще спасят около 250 хил. работни места при безработица от около 7% за 2020. За сравнение - при миналата рецесия бяха загубени повече от 400 хил. работни места и четири години. Това обаче няма да попречи на загубата на доходи поради характера на секторите в сивата икономика и компенсирането на доход на светло е реално малък, много работници излизат в неплатен отпуск, намалена беше средната заплата. Редуцирането на покупателната способност ще се прехвърли върху икономиката.
Влизането на България във валутно-банковия механизъм и Еврозоната ще помогне да се подобри ликвидността, ще има сдържащ ефект върху цената на финансирането, което ще увеличи ролята на инвестициите в процеса на възстановяване. Страната ще получи от ЕС значителни средства за рестарт на икономиката като част от плана на ЕС за 1 трлн. евро. Приоритетите са общите за ЕС - "зелената сделка", дигитализацията, здравеопазването. Рецесиите са пример за липсата на устойчиво развитие през предходните години. Позитивният поглед е свързан със силната позиция, от която България влезе в кризата без натрупани дисбаланси.
Кризата довежда до преподреждане на бизнеса, но борбата за таланти и ефективност ще продължат. Трябва да се подготвим максимално добре, така че да се възползваме от релокацията в момента като изтъкнем предимствата на София и България, изтъкна Владимир Данаилов, зам.-кмет, направление "Дигитализация, иновации и икономическо развитие'', Столична община.
Секторът на софтуерните компании не беше силно засегнат, заяви Георги Брашнаров, изп. директор, Nemetschek Bulgaria, член на борда на директорите, BASSCOM. В България секторът е експортно ориентиран към Западна Европа и САЩ и въздействието е в резултат на състоянието на тези пазари. Кризата показа, че дигитализацията е задължителна и трябваше да се случи по-рано и трябва да се преосмислят работните процеси на всички нива. България вече се позиционира в по-висок сегмент като Израел и Ирландия, а не като Индия и Виетнам. Рисковете са свързани както с недостатъчния човешки ресурс, така и на регулативно ниво с политическото желание за преразглеждане на данъчната рамка. Софтуерните компании отдавна разглеждат престоя в офиса като преживяване, а не само като работно място. Предстои навлизане на хибриден модел на работа в зависимост от различни специфики, но отношенията наемодатели - наематели със сигурност ще станат много по-гъвкави, заключи Георги Брашнаров.
ИТ и аутсорсинг секторите не спряха да работят, констатира Илия Кръстев, председател на УС на АИБЕСТ. България има уникалния шанс да се позиционира като стабилна локация в момента, когато се търсят алтернативи на Азия. Единственият начин глобалната икономика да работи на висока скорост е чрез дигитализацията и развитие на сектори с висока добавена стойност, баналните процеси се автоматизират, а офис пространствата променят смисъла си. Над 70% от хората в ИТ и аутсорсинг пространствата имат желание за гъвкавост в своята работа. Оперирането на офис пространствата ще бъде преосмислено, подчерта Илия Кръстев.
Разнообразни бяха мерките, предложени от бизнес организациите, но дефицитът на внедрени решения по предложения от реалната икономика е факт. Ние настоявахме за икономически мерки, които не бяха въведени и така бяха пропуснати ценни възможности. Можем да търсим препозициониране не само във високотехнологичните сектори, а и чрез промяна на административната рамка, която да стане по-привлекателна за инвеститорите, подчерта Иван Велков, председател, FIABCI България и БГФМА, член на УС на БСК.
Променената икономическа среда е факт и трябва да се адаптираме по най-добрия начин към нея, обобщи посланието на сесията модераторът Камен Кръстев, управител, Градът Медиа Груп.
