Габрово е най-добрият град за правене на бизнес в Българя.
Това показва индексът "Местни условия за бизнес" на Института за пазарна икономика (ИПИ), разработен съвместно с институт "Отворено общество".

Класацията се прави за 28-те областни града на базата на отделно подреждане по няколко фактора. Основните са "Данъци и такси", "Администрация" и "Икономическа активност", като те се оценяват чрез 10 индикатора, които определят къде в България правенето на бизнес е най-лесно.

Габрово е начело в класацията заради сравнително ниските местни данъци и такси и ефективните административни услуги.
Въпреки първото си място в цялостното класиране градът не е начело по нито един от индикаторите, но попада на челните места, посочва докладът.
Единствената проблемна сфера според анкетираните фирми е корупцията в местната власт, по която градът се класира на 24-то място от общо 28.

След Габрово се нареждат Сливен и Русе, а в първата десетица са още Враца, Ботевград, Добрич, Стара Загора, Монтана, Бургас и Варна.
На 11 и 12 място са Пловдив и София.

На дъното на подреждането с най-лоши условия за бизнес е Кърджали. "По девет от десетте показателs представянето на града е крайно незадоволително – възприятието за корупцията в местната власт нарежда града на последното място, а ниската заетост – на 27-о в класацията", смятат авторите на изследването.
Проблем за Кърджали е и образованието на заетите и ниските заплати.
Единственият добър резултат за града е 4-ото място при размера на местните данъци и такси, заради сравнително ниските ставки на налозите върху имотите, автомобилите, патентите и хотелите в общината.

В дъното на класацията са още Силистра и Видин. В последните десет попадат и Хасково, Кюстендил, Плевен, Благоевград, Смолян, Шумен и Велико Търново.

Любопитен е фактът, че дори и първенците в класацията нямат добри резултати по всеки един от индикаторите, а класирането им се дължи на по-лошите условия за бизнеса при останалите областни градове.
Това показва, че местната власт е изправена пред редица предизвикателства и все още има много сфери, в които е нужна оптимизация, пише в доклада.

Големите градове са на по-задни места в класацията, въпреки че са първенци в групата на индикаторите, измерващи икономическата активност (заетост, работна заплата, образование на заетите и чуждестранни инвестиции).
Основната причина за това е в сравнително високите нива на местните данъци и такси, както и в трудностите, с които се сблъсква бизнесът при работата си с администрацията, включително възприятието за разпространената корупция в местната власт, посочват авторите на изследването.
Така например София е първенец по четирите индикатора, обхващащи икономиката, но се класира на доста задни позиции по останалите шест индикатори, което я поставя на 14-о място в общата класация.

Според доклада може да се направи връзка между резултатите в индекса и ръста на чуждестранните инвестиции по места през последните години.
За периода 2007 – 2009 г. областите с най-голям ръст на чуждестранните преки инвестиции в нефинансови предприятия са Сливен, Смолян, Габрово, Ямбол, Добрич, Монтана, Пазарджик, Русе – това са 8 области с ръст повече от 2 пъти. 5 от тези 8 области са в топ 10 на класацията.
Със спад в инвестициите (главно през 2009 г. заради кризата) са Силистра, Видин, Хасково, Стара Загора, Шумен, Велико Търново и Кърджали – 7 области със спад в инвестициите, 5 от тях са след 20-то място в класацията.

Градовете в България предлагат различни условия за правене на бизнес. Въпреки че голяма част от облагането (данък печалба, данък върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизи и осигуровки) и регулирането се определят на национално ниво, на местно ниво различията са факт – по отношение на местни данъци и такси, администрация и електронно управление, а дори и като икономическа активност на населението (заетост, заплати, образование и инвестиции).
Всички тези фактори влияят на бизнес средата и обуславят различията между общините.

Изследването на ИПИ и Институт "Отворено общество" прави опит да открои тези различия – не толкова, за да се класират градовете, колкото за да се посочат добрите примери и да се провокира своеобразно състезание между отделните общини, което да води до по-добри условия за правене на бизнес във всяка една от тях.
Според авторите това състезание е факт и общините се съревновават по между си.

Резултатите също са налице – данъчната конкуренция постепенно набира скорост и служи като естествен механизъм или стимул за разумна данъчна политика на местно ниво; административното обслужване се подобрява – степента на предоставяне на услуги по електронен път се покачва, а работата на едно гише става все по-разпространена практика.

Всичко това не отрича съществуващите проблеми – липсата на финансова самостоятелност, проблемите при електронното управление и административните услуги, както и наличието на корупция.
Тези проблеми са факт, но развитието също е налице, смятат авторите.
Пътят към по-доброто местно самоуправление и по-добрите условия за правене на бизнес минава през създаването на подходяща среда, в която са налице стимулите за по-добро управление на местно ниво, се посочва в изследването.

Индексът за условията за бизнес се прави за втори път и има за цел да изследва различията в бизнес средата на местно ниво и да посочи къде в България е най-лесно да се прави бизнес.
Припомняме, предишната класация беше през 2009 г. Тогава на първо място беше Търговище, следван от Враца и Габрово, а в дъното беше Стара Загора.