Паркоместата ще получат законов статут на самостоятелни обекти, с които могат да се извършват сделки. Това предвиждат промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които са внесени в Народното събрание. Така ще бъде решен дългогодишен проблем, свързан с липсата на ясни правни правила при покупко-продажбата на местата за паркиране на автомобили. В момента те се третират като прилежащи части и могат да се търгуват само заедно с конкретния недвижим имот, към който принадлежат. От имотния бранш отдавна настояват да се намери решение, което да регламентира и улесни извършването на сделките.

Практиката изпреварва закона
Проблемът доби по-голяма масовост с въвеждането на изискването в ЗУТ за минимален брой паркоместа в различните видове сгради. Оказа се, че много граждани искат да купят или да продадат гаража си, но срещат законови пречки. Практиката за пореден път изпревари законодателството, защото такива сделки отдавна се сключват. Въпреки липсата на ясни регламенти в закона нотариусите намират начини да ги изповядат. Това обикновено става, като се прехвърля идеална част от цялото подземно помещение за паркиране или идеална част от терена, върху който са паркоместата. Последното обаче често е свързано с редица затруднения за всички собственици на имота.
Нещо повече - тези сделки не са достатъчно добре юридически издържани и лесно могат да бъдат атакувани в съда, въпреки че са изповядани пред нотариус и са вписани в имотния регистър. Не са редки и случаите, в които граждани купуват паркоместа на стойност хиляди евро, но впоследствие се оказва, че не могат да ги ползват. Този проблем би трябвало да отпадне с приемането на предлаганите промени в ЗУТ, изготвени от депутати от Реформаторския блок и ГЕРБ.

Дефинират понятието "паркомясто"
В правния свят липсва официално приета дефиниция за "паркомясто". Затова депутатите предлагат понятието да бъде строго определено, като паркоместата се разделят на три вида. Първият тип е обособен обект в сграда, до който е осигурен необходимият за паркиране достъп, без да е покрит и ограден със стени (подземните паркинги). Вторият вид паркомясто представлява обособена част от незастроен поземлен имот или от свободна дворна площ в застроен поземлен имот, до която е осигурен необходимият за паркиране достъп (откритите паркинги). Третият тип е обособена за паркиране част в автоматизирана механична система, която е трайно прикрепена към земята или сградата (модерните паркинг модули).
С промяната в закона и трите типа паркоместа ще получат конкретни правни статути на самостоятелни обекти, с които ще може да се извършват сделки. Така например паркоместата, изградени като строеж на основание на одобрен инвестиционен проект, ще придобият статут на самостоятелни недвижими вещи.
Паркоместата, които не представляват строеж, също стават самостоятелни обекти, но ще могат да се ползват за паркиране само ако притежателят им придобие ограничено вещно право върху дадената земя – т.нар. особен сервитут.

Допълнителни бонуси
Според депутатите новите законодателни промени ще окажат положително въздействие върху други обществени сфери. Така например те ще подпомогнат решаването на проблемите с паркирането в българските градове. "Трудностите с паркирането стават все по-сериозни и е необходимо да се търсят нови и авангардни решения за преодоляването им, които да се основават на адекватна законодателна уредба", мотивират се вносителите на предложението.
Предлаганите изменения в ЗУТ ще имат и силен положителен ефект за държавния бюджет, тъй като реализираните сделки с паркоместа ще внесат в него значителни приходи от данъци, смятат вносителите. Те са изготвили предложенията за промени в закона след консултации с нотариуси, представители на Камарата на строителите в България, дирекция "Архитектура и благоустройство" на Столична община, Агенцията по геодезия, картография и кадастър.