На 27 октомври 43-ото Народно събрание ще има първото си заседание. В каква насока ще работи то ще стане ясно от приоритетите на законодателната власт.
Новото НС наследи от 42-рия парламент проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, разработен в изпълнение на приоритетни мерки за намаляване на регулаторната тежест, които са заложени в Програмата на миналото правителство "Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България". Промененият ЗУТ премина и беше одобрен от три комисии, от които водеща е тази на инвестиционното проектиране. Стигна до пленарната и остана там. Ако сред приоритетите на това Народно събрание са инвестиционните процеси, темата за устройството на територията отново ще влезе в дневния ред на управляващите.

Обществената значимост на дейностите, свързани с инвестиционния процес, е безспорна – те обуславят в значителна степен качествата на урбанизираната среда, в която протича човешкият живот. Това налага подобряване на бизнес средата и стимулиране на инвестиционната инициатива с цел да се защитават както обществените интереси за сигурността и качествата на строителството, така и интересите на представителите на съответните професионални общности, пише в мотивите към промените на ЗУТ.
Но инвестиционната политика на една страна и политиката на инвеститорите понякога се разминават. Затова планирането, проектирането, прогнозирането, законите, които превръщат идеите в реализирани сгради и линейна инфраструктура, се нуждаят от постоянен мониторинг и обсъждане. Това беше направено на форума Urban & Building Innovation през май 2014 г. Тогава участниците дадоха своите препоръки към законовата уредба и направиха преглед на важни проекти.

За пет месеца
- Някои от проектите на Фонда за устойчиво градско развитие на София и Регионалния фонд за градско развитие по Jessica се придвижиха напред.
- През май 2014 г. ЗИД на ЗУТ беше в Министерския съвет, а сега е на прага на пленарната зала, другите неща не са се променили.
- Проблемът с кадастъра и изненадите в техническата инфраструктура си остават същите.
- Архитектите все още имат очаквания и надежда за повече конкурси, които да доведат до по-добра архитектура.
- Продължава искането за нова категоризация на сградите.
- Улесняване на регулацията в държавата и намаляване на административните пречки и тежести е лайтмотив на прехода.
Арх. Венета Карагьозова от Министерство на инвестиционното проектиране напомни защо за правени промените в ЗУТ и от какъв пакет от мерки са придружени те - целта е по-малко регулации и нова категоризация на сградите. Тя припомни, че в ЗУТ има 4 важни участника: възложител (инвеститор), проектант, консултант, технически ръководител и строител. Липсва държавната или общинската администрация като участник в този процес. "При създаването на фигурата на консултанта се целеше той да бъде "удължената ръка" на държавата или общината и да гарантира законосъобразност на инвестиционния процес. Не стана така. Затова искаме директно въвеждане на одобряваща институция или регистрираща. Очакваме тези промени да доведат до облекчаване на административната тежест в инвестиционния процес. Предлагаме друга категоризация на сградите, диференциране на необходимите документи за въвеждане на сградата в експлоатация според категорията й, необходими са продължителни обществени обсъждания на устройствените планове до постигане на консенсус", каза арх. Карагьозова и потвърди, че ЗИД на ЗУТ премина през необходимите комисии, но поради прекъсване на работата на парламента не беше приет. Нейната надежда е този парламент да завърши започнатото.
Арх. Петър Диков, главен архитект на София, постави акцент върху проектирането и конкурсите: "Търг по цена и срок не е конкурс и не може от него да излезе архитектурен шедьовър. При подобни правила на търговете няма да стигнем надалеч", каза арх. Диков.
На младите хора той препоръча да участват в конкурси - където и да са те, за да се обучават, да натрупат опит и да обогатят след това българската архитектура.
 На инвеститорите препоръча:
- производствените инвестиции, които създават икономическа база и носят брутен вътрешен продукт
- да възлагат проектите си на конкурс и да дадат възможност на българските проектанти де се изявят, а не само да изчертават проектите, спечелени от чужди проектанти. Да спечелят тези, които носят идеи.
Според арх. Диков архитектурната гилдия се нуждае от активизиране - да участва във фазата на обсъждането на проектите, а не във времето на реализацията им, когато няма път назад и само се критикува. Ако се работи по този начин, само се разпиляват средства, обобщи арх. Диков.
Арх. Илко Николов, председател на Общински съвет - Пловдив, припомни колко бавни са процедурите при смяна на собствеността.
Всички тези бележки и препоръки на експертите са свързани с генезиса на инвестиционния процес и регулациите, със самия инвестиционен процес и мястото на участниците в него.
Част от решенията са "скрити" в сегашния парламент. И те започват от ясна позиция по отношение на устройствения закон - корекции в ЗУТ или нов законопроект.
Милена ВАСИЛЕВА