Над 70% от гражданите на Европейския съюз живеят в градовете. Там се формират и над 80% от БВП в Европа. И при това очакванията са, че в бъдеще тези проценти прогресивно ще се увеличават. А това ще увеличи и предизвикателствата свързани със заетостта, транспорта, миграцията, социалните системи, потреблението на енергия и енергийната ефективност... Затова и развитието на градската среда се превръща в специален приоритет на Европейския съюз.

Очакваме близо 60% от средствата на Европейския фонд за регионално развитие да се насочат именно към градските райони, коментира на среща с журналисти комисарят по регионална политика Йоханес Хаан. Бюджетът на фонда за периода 2014 - 2020 г. възлиза на 185.374 млрд. евро. За сравнение - в предходния период градските райони са усвоили към 40% от общо 203 млрд. евро за регионално развитие.

План за развитие на градовете

В началото на седмицата Хаан инициира специална международна конференция в Брюксел – "Градовете на бъдещето: Инвестиране в Европа", посветена на темата за градското развитие и предизвикателствата, свързани с него. Форумът събра на едно място кметове от цяла Европа, специалисти от сферата на градоустройството, неправителствени огранизации и представители на бизнеса. В рамките на два дни те обмениха мнения и търсеха отговори на въпросите: защо имаме нужда от специален европейски план за градско развитие, какво трябва да съдържа той и как да се приложи на практика. Дискусиите и споделените мнения ще бъдат и основата, на която ще бъде разработен проектодокумент на Европейски план за развитие на градовете. Очаква се той да бъде готов поне до края на мандата на еврокомисията през октомври и впоследствие да бъде представен на страните членки за допълнително обсъждане. Дискусията се фокусира върху доклад, в който са представени основните предизвикателства.

"Категорично съм решен да работя за подобряването на профила на нашите градове. Те са прекалено важни, за да бъдат третирани като някакъв странична тема. Те трябва да бъдат на централно място в нашето мислене. Все пак повечето европейци живеят в градове. Затова трябва да ги направим едно по-добро място за живеене и да сме сигурни, че техният глас се чува. Градовете на бъдещето са Европа на бъдещето", коментира комисар Хаан при откриването на конференцията, на която е инициатор вече втора поредна година.

"Има общо разбиране, че имаме нужда от план за градско развитие, но той не трябва да е просто нещо на хартия", коментира Хуан Клос, зам. генерален секретар на ООН и изпълнителен директор на UN-Habitat, който е и бивш кмет на Барселона. Той посочи, че прогнозите са след 30 - 40 години градското население да се удвои и ще достигне 3 млн. души. Това означава, че развитите икономики ще се изправят пред нови спешни проблеми. Затова и Клос е твърдо убеден, че Европа трябва да преразгледа подхода си по отношение на градското развитие и да потърси координиран начин за прилагането на конкретни мерки.

Участниците в събитието неколкократно заявяваха, че развитието на градовете е и начин да се създадат нови възможности за бизнеса, да се подобрят условията на живот на хората, да се направят крачки в борбата срещу бедността и безработицата. "Все повече се осъзнава, че градовете са двигатели на европейската икономика", коментира Ханна Гронкиевиц-Валц, кмет на Варшава и президент на Eurocities.

София поставя акцент на енергийна ефективност

"Безспорно има нужда от такава програма за градско развитие", заяви пред "Капитал Daily" кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя участва в делегацията на кметовете, които имаха лична дискусия с комисаря Хаан и представиха позициите на своите градове. Според Фандъкова в общия европейски план трябва да се заложи на по-обща и универсална формулировка на целите. Доводът й е, че впоследствие това ще позволи на властите в различните държави да могат да отразят специфичните си предизвикателства.

Един от основните акценти, които Фандъкова би искала да бъде поставен в общия европейски план, а и конкретно в този за развитие на София, е енергийната ефективност. В София социализмът остави като наследство около 200 хил. жилища, в които живее по-голямата част от населението на града, казва кметът. В същото време тя отчита, че за разлика от други държави от бившия източен блок по-голямата част от тях са частни, а това усложнява кандидатстването за субсидии. Тя коментира и че българите изпитват и затруднения с намирането на съфинансиране. Според Фандъкова поради тези причини интересът към възможностите за подобряване на енергийната ефективност не е толкова голям, колкото би могъл да бъде и колкото би бил нужен за мащабите на София.

"Втората тема, която поставих и която е важна за нас и нашия регион, е темата за социалното включване", казва Фандъкова. По думите на кмета има цели квартали, които са без изградена инфраструктура и където живеят хора с изключително ниски доходи. Затова според нея е важно да се постави акцент и върху финансирането на интегрирани проекти, които включват в себе си както изграждане на базова инфраструктура, така и изграждане и реновиране на жилища и социална инфраструктура – училища, детски градини, лечебни заведения.

Бъдещите проекти на София

През новия програмен период Столичната община ще акцентира на финансирането на обекти, които имат потенциал да обслужат максимален брой граждани, коментира Фандъкова. Едно от направленията ще бъде подобряването на енергийната ефективност, рехабилитацията и развитието на инфраструктурата на театрите, посочва зам.-кметът на София Тодор Чобанов. Очакванията му са след санирането на сградите на театрите например разходите им да се свият с 30 - 40%. Подобни резултати са отчетени и при изпълнените досега проекти в сферата на образователната инфраструктура. Работи се и по подготовката на проекти за въвеждане на цялостна енергийна ефективност в детски градини и училища. Обсъжда се такива да бъдат направени и за читалищата. В интегрирания план на София е включен и втория етап на интегрирания план за градски транспорт. Залагаме на рехабилитация на други трамвайни линии, както и доставка на нови трамваи, посочва още Фандъкова.

КАРЕ

Комисар Хаан: Проблемите с обществените поръчки не са български феномен

Проблемите, които има България във връзка с начина на провеждане на обществените поръчки, не са нещо характерно само за страната ви, такива има в цяла Европа. Близо 40% от проблемите при усвояването на еврофондовете в Европа са именно заради обществените поръчки. Това заяви комисарят по регионална политика Йоханес Хаан във връзка с писмото, което еврокомисията изпрати до България и в което от институцията предупреждават, че плащанията по програма "Околна среда" може да бъдат окончателно замразени. Причината за спирането на близо 192 млн. евро станаха четири проекта, за които еврокомисията смята, че са сключени при съществени дефекти в обществените поръчки. Хаан подчерта, че българските власти имат още два месеца, за да отговорят по задоволителен начин и да покажат, че са предприели необходимите промени.

Един от научените уроци от изминалия програмен период е свързан именно с провеждането на обществените поръчки. Затова и на европейско ниво вече бяха предприети стъпки за облекчаването им. В средата на януари Европейският парламент гласува мерки, които да намалят административната тежест, да ограничат корупцията и предвиждат преминаване към електронни търгове. Предстои процедурите за кандидатстване за обществени поръчки да се хармонизират. Целта ни е да предоставим по-лесен достъп, така че да се облекчи кандидатстването и на малките и средните фирми, коментира Хаан.

По думите му комисията се стреми да одобри оперативните програми на държавите членки до средата на годината, за да може да започне и реалното им изпълнение. В същото време той подчертава и че реално в момента бенефициентите и администрацията все още са заети с изпълнението на проекти, финансирани от предходния период. Първата година по принцип е нормално да се използва за провеждането на преговори и подготовка на проекти, казва комисарят.

Оценката му е, че досега България се справя относително добре с усвояването на европейските субсидии, но в същото време признава, че има нужда и от ново ускорение. Според него един от факторите, които може да има негативен ефект в този процес, е текучеството на експерти, отговарящи за еврофондовете в администрацията, заради промени в управлението на страната.