Бих искал да разкажа за онези неочаквани и психологически детайли, които една сграда предполага. Неща, които самите архитекти често не очакват, а понякога са търсили и са искали да внушат на хората. Обикновено се говори за цена, срок, качества на проекта, но се пренебрегва темата за живота на сградата и как тя променя градския контекст.
Обсъждат се закони, нормативни параметри, усвояване на евросредства, но тези теми реално са несъстоятелни на фона на бъдещия живот на дадена сграда. Защото най-важен е резултатът, който осигурява дълготрайност и устойчивост на проекта във времето. За съжаление обаче в България разговорът за архитектура отсъства. Липсва и жилищна политика, тъй като общините са продали голяма част от своите имоти.

Една от най-актуалните ни сгради – Red Apple,
е изградена на много специфично място между два квартала, което се отваря към Южния парк. То се характеризира с ново квартално застрояване и липса на онзи градски момент на постепенно изграждане на града. Затова си позволихме да потърсим фокус и да направим сграда – кула.
Опитахме да убедим инвеститора, че качеството на обитаване в една сграда зависи не само от нейните показатели, но и от това, което тя провокира като общуване. Затова предложихме да има спортна площадка,която да се ползва не само от обитателите на зданието, но и от външни хора.
Проектирахме специфични елементи около сградата, за да накараме хората да минават свободно покрай тях, да търсят мястото и да общуват тук. Опитахме да запазим преминаването зад зданието покрай близката детска градина. Целта ни бе да споделим някои пространства, които привидно сградата кула се опитва да съхрани. Същевременно обаче с плановост на решенията и детайл, които върви към раздробяване, провокираме хората да преминават през тези зони.
Играта с мащаба е друг детайл, който винаги ни предизвиква при проектирането на жилищни сгради. Стремим се да покажем, че всяко здание има йерархия, структура и индивидуалност. Обитателите на сградата могат да бъдат сходни по дух, макар и да не са равни според финансовите си възможности.
Зданията трябва да надграждат пространството и силуета на градския пейзаж.

Това показваме в проекта "Любата"
Тази жилищна сграда е построена в презастроен квартал с блокове, които не носят нищо характерно в себе си освен цвета на мазилката. Затова решихме, че сградата ни трябва да бъде много по-различна и демащабирана. Постигнахме го, като вложихме различни материали, сечения, растер и посоки във визията на "Любата". По този начин създадохме пауза в средата, наситена от повтаряеми и еднообразни елементи.

Друг проект на Aedes Studio е жилищна сграда "Здраве",
която се намира срещу Медицинска академия в София. Тя се състои от ниска част с три етажа, в които са разположени офиси. Решихме, че над нея трябва да изградим структура, която да напомня за жилищен облак, левитиращ над застрояването. При изготвянето на този проект обаче се сблъскахме с доста проблеми, касаещи остарялата ни нормативна база, която е написана за сгради с естетика и изразни средства от миналия век.