Арх. Василев, как започва работата по един хотелски проект?
- Със сигурност от контекста и средата, както е винаги в архитектурата. В момента работим по три големи хотела - два в Св. св. Константин и Елена и още един на Черноморието, на по-ранен етап. При хотелските сгради и особено при ваканционните хотели водещи винаги са изискванията на туроператорите или на мениджъра на хотелската верига. Става дума за задание, формирано от самото начало, което после 90% не се променя. Основни са изискванията на туроператора или веригата, които се допълват от плановете на инвеститора. Българските ваканционни хотели работят активно 4 месеца, а мечтите на техните собственици са те да приемат клиенти целогодишно, или поне пролет и есен, и дейността да бъде разнообразена с различни видове туризъм - конгресен, балнео-, исторически, в зависимост от предпоставките. Предлаганите от туроператорите модели обикновено са за all inclusive и нямат отношение към дейността извън сезона, която изисква допълнителни съоръжения като конферентен блок. В България обаче определено има недостиг на конферентни хотели. За годишните събития на КАБ например се търсят хотели със зали за над 400 души, които се броят на пръсти. Другите направления са СПА и културен туризъм, които да осигурят допълнително натоварване с клиенти.
 
Това означава, че проектирането трябва да бъде много гъвкаво?
- Да, гъвкавостта трябва да бъде осигурена от инвеститор и проектант. Тенденцията за по-голяма флексибилност и за удължаване на сезона се засилва от няколко години. Един от новите ни хотели е с много гъвкава планировка, с разнообразни възможности за преконфигуриране на пространствата, например с мобилни стени и прегради, като в едно обслужващо пространство има възможност за няколко функции - хранене, конферентни цели, презентации, културна програма.
 
Оскъпява ли се проектът от тази многофункционалност?
- Многофункционалността зависи от локацията, от микса от функции, от инвестицията и начина на управление. Промените на функциите често се случват в рамките на самото проектиране. Целогодишното функциониране води до по-скъпи конкретни решения и по-сложни инсталации, например за осветление, ОВК, управление.
 
Как ще коментирате тренда при стандартните хотелски пространства и функции?
- Хотелското лоби се превръща в една голяма всекидневна, която може да интегрира целия дневен и нощен живот на хотела, когато гостите не са навън - с общи пространства и дневни зони - рецепция и бар, библиотека, зона с музика, за да може при влизане в хотела клиентът да се чувства като в една голяма уютна дневна зона.
След процес на open space стаите стават вече не чак толкова "обединени", а по-скоро зонирани - зона с умивалник, кабинки за тоалетните и душовете. В антрето гардеробната се отваря към общото пространство, като целта е усещане за повече пространство.

Пълния текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ