Екип: арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов

Съществуващата актова зала в ОУ "Св. св. Кирил и Методий" и прилежащото й фоайе заемат около 170 кв.м. Въпреки че това е най-голямата функционална зона в сградата, използването й е спорадично и обвързано с конкретни събития, а достъпът до нея – ограничен и контролиран от училищното ръководство. Равният под на залата е предпоставка за лоша видимост. Сцената е разположена ексцентрично спрямо зрителната зала, а дълбочината й – преоразмерена, поради което част от сценичното пространство остава скрито за най-крайните седящи места. Всички описани проблеми произлизат от факта, че по проект пространството е замислено като столова с кухня, които впоследствие се преустройват в актовата зала. Единственият спомен за предишната функция е продълговата стая с шубер, през който се подава пакетиран обяд.
Демократичният свят има нужда от училища, които възпитават независимост и любопитство, уважение към личността на децата, а не само към личността на преподавателя. В демократичните училища децата от ранна възраст се научават да взимат решения, като съставят сами учебния си план и избират как да го реализират – индивидуално, в група, в работилница или в учебен център. Училищната общност също действа като демократична структура, в която учители, ученици и родители имат право на глас. Крайната цел на демократичните училища е да оборудват младите хора със средства, които ще им дадат възможност да осъществяват мечтите си в духа на общочовешките ценности.
В процеса на проектиране се опитахме да дадем не само решение на архитектурните проблеми, но да създадем пространство, възпитаващо демократична култура. В него са заложени принципите на свобода, равноправие и плурализъм, характерни за демократичните училища. "Демократос" е винаги достъпна зала, която може да се ползва в учебно и извънучебно време. Децата получават свобода на избор по какъв начин да ползват залата, като програмата й се определя наравно от учители и ученици. Това е модел, при който авторитарността отстъпва пред равнопоставеността, а задължителната програма - пред плуралистичното учене, зачитащо уникалността на всяко дете и правото му на избор. По тази причина в проекта е търсена максимална флексибилност на пространството, която позволява трансформация на залата в социален хъб, форум за дебати, учебен център, работилница, театрална и кинозала, зала за презентации, столова.

Същност на проекта
В обхвата на интериорния проект попадат зрителното и сценичното пространство, както и фоайето пред актовата зала. В зрителната зала са изградени амфитеатрален форум, компютърен кът за самоинициирано знание, в който е заложена платформата за самообучение "Кан Академия", и свободна зона. Последната може да се преаранжира в зрителна зала със седящи места, работен кът с мобилни маси, форум с кръгла маса или столова. Силната слънчева светлина, навлизаща от прозорците, се контролира от два вида щори, комбинирани в обща кутия. Прозирните щори осигуряват мека дневна светлина, а блекаут щорите изолират напълно светлината при кинопрожекция, сценично изпълнение или мултимедийна презентация. Проблемът с ексцентричното разположение на сцената спрямо зрителната зала е решен чрез цветово и архитектурно отделяне на стълбите, обслужващи амфитеатралния форум. По този начин средната ос на зрителната зала съвпада с оста на сцената. Двете зони са отделени цветово, но физическата граница между тях е мобилна. Поради голямата квадратура на сценичното пространство е създадена метална таванна конструкция с подвижна театрална завеса, чрез която може да се контролира дълбочината на сцената в зависимост от вида на сценичното представление. Поставена в началото на сцената, завесата загражда 45 кв.м. репетиционна зала с огледална стена. В същата позиция осигурява фон за киноекран, чийто механизъм е скрит в портала на сцената. Осветлението и в двете зали е проектирано да обслужва всички възможни функционални сценарии. Запазена е основната функция на фоайето пред актовата зала – разпределителен хранителен пункт с хигиенна зона с две мивки. Добавени са дървени места за релаксация. Центърът на пространството е подчертан с артистично представения смислов акцент на проекта – висящата инсталация "Дървото на не-знанието" – обърнато надолу стилизирано дърво, чието отражение отвъд познатата реалност се проектира като корени на знанието. То интерпретира идеята на Яков Хехт за вселенското познание извън пределите на училищната програма, към което може да ни отведе единствено любопитството.
 
Пълния текст - в брой 4 на сп. ГРАДЪТ