Визия за София стартира "Диалози за София" – поредица от дискусии по важни за Столична община теми, които целят да покажат значението на взаимовръзките между различни тенденции и градоустройствени практики в града, да представят обобщението на наличните данни. Първата тема на "Диалози за София", която беше обсъдена е: "Небостъргачи и придвижване". Бяха разгледани големите офис и търговски сгради като места с висока концентрация на работни места и посетители.

Според екипа на "Визия за София", 38% от жителите на София използват градски транспорт, за да достигнат от дома си до работа и обратно. 21% се качват в метрото, автобусите, трамваите и тролеите, за да достигнат до някой от големите търговски центрове или до магазин за хранителни стоки. Въпреки, че има инвестиции в инфраструктурата в определени зони, това не означава, че те ще се развият. Факторите, които определят привлекателността на бизнес зоните са свързани с привличането и задържането на човешки ресурс и талант. За служителите е най-важно транспортът да е на малки интервали, а средствата за придвижване да са нови и комфортни. "Визионерите" за София, показаха данни, според които 70% от компаниите нямат политика за осигуряване на придвижване от дома до работното място. 

"Картата на локациите на бизнеса от последните години следва бул. Цариградско шосе и бул. България. Въпреки метрото, не се развива централната зона около бул. Тодор Александров, и в северните райони на града, също няма големи бизнес сгради. С общинско предприятие Софпроект работим по функционален анализ на града. След внимателен анализ трябва да създадем инструменти за стимулиране на създаването на истински многофункционални зони, както и за мултифункционалност не само на зоните, но и вертикално - на сградите.", коментира Здравко Здравков, главен архитект на Столична община.

Като представител на един от големите работодатели в столицата с опит от офиси на различни локации в града Юлиян Милев от Telus International Europe разказа, че освен достъпно местоположение и удобен достъп, ключовото при избор на място за инвестиция или наем е локацията да е фактор за привличане и задържане на подходящи служители. Той сподели опита на компанията, която регулярно търси млади хора и предпочита място в близост до университети. Само шест месеца след смяна на офиса с по-централна локация, компанията е регистрирала двойно намаляване на текучеството, а дългосрочната им политика е за стимулиране на ползването на градски транспорт от страна на служителите.

Заместник-кметът по транспорта Евгени Крусев посочи, че мисленето за достъпността започва от етапа на проектиране на всяка сграда и са необходими много предварителни анализи от страна на бизнеса преди реализация на инвестицията, както и стимулиране на устойчивите начини за придвижване след това. Като председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради, Таня Косева-Бошова посочи, че правят много инвестиции в паркоместа, дори и в душове и кабини за преобличане за колоездачите, но метрото е водещ фактор и в момента няма инвеститор, който би избрал район, далеч от планирана спирка на метрото. Според Виктор Чаушев от сдружение "Градски транспорт и инфраструктура" инвестициите в по-добра мобилност трябва да са комплексни, но първо трябва да се създадат такива транспортни връзки, които могат да "свалят" много голям брой хора от личните автомобили. Според него, времето за пристигане е по-важно от комфорта на придвижване и това може да е факторът, който да помогне на градския транспорт да стане основно средство за придвижване в София.

В последвалата отворена дискусия с въпроси, коментари и предложения се включиха над 30 експерти и активисти от публиката, чиито предложения ще бъдат обработени и представени от екипа на Визия за София. Събитието беше предавано на живо във Facebook страницата на инициативата, където и непряко присъстващите граждани можеха да задават своите въпроси и да изкажат мнение по обсъжданите тези.  Дискусията беше модерирана от Ива Таралежкова и Диaна Андреева от Форум Гражданско Участие - мрежа от граждански организации от цялата страна, която насърчава сътрудничеството между НПО, гражданите и местните и национални институции и работи за структурирано гражданско участие във вземането на решения и формулирането на политики.