Има 12 основни критерии, които са важни при развитие на жилищните територии. Те са разделени на три групи – на ниво квартал, на ниво имот и на ниво отделно жилище/жилищна сграда, посочи урбанист Силвия Чакърова от Студио place.make. Тя представи предизвикателствата и тенденциите при планиране на жилищни зони на Годишната конференция "Инвестиции и строителство на жилищни сгради 2018" в София Ивент Център.

На ниво квартал най-важни са първите четири критерия – контекст, свързаност, включване и разнообразие.
Контекстът има определяща роля, за това как територията отговаря на заобикалящата я среда, как се вписва в нея. Като пример урб. Чакърова представи мастер план за жилищен квартал в Ирландия, който обследва как новото застрояване се вписва в съществуващата среда.
Нито една сграда не е самостоятелна сама за себе си, тя влияе върху облика на града, на конкретния квартал, без да надвишава височината на околните сгради, без да ги засенчва, как жителите ще възприемат средата за обитаване.

Свързаността показва колко добре е свързан кварталът/теренът със съседните градски територии, с градския транспорт, с различни ключови публични пространства. При планирането на жилищните територии трябва да се проучи как осигуряваме маршрутите на хората, които ще ползват квартала, да е удобно, достъпно, подчерта Силвия Чакърова.

Другите аспекти на това как свързваме територията е включване – как лесно могат хората да използват и да достигнат до нея. Урб. Чакърова даде за пример схема на сграда, проектирана по начин, по който да бъде адаптирана за използване от трудно подвижни хора и малки деца.

Осигуряване на разнообразие на средата, която искаме да развиваме, така че да осигури добър микс от функции и дейности, за да не се превърне жилищния квартал в една спалня, както имаме примери от развитието на нашите градове, каза Силвия Чакърова. В Малмьо, Швеция чрез архитектурен конкурс за една изоставена територия на бивши докове е избран проект, който създава комбинация от различен тип сгради – реконструирани стари здания, офисни, лофтове, една пунктова висока сграда, както и разнообразни форми на обитаване.

На ниво имот критериите са – ефикасност, отличимост, план и публична среда.
Как територията ефикасно използва ресурсите, включително топографията и естествения ландшафт на терена, водните ресурси, наличния градски транспорт, внедряване на методи за рециклиране в средата, ефективна трансформация в съвременни жилища, дом за възрастни хора и пр.

Отличимостта показва, колко добре е свързан кварталът/теренът, създаване на чувство за място у обитателите. Пример от Докторската градина, където децата могат да играят сред руините.

Критерият План е важен при разработване на жилищна територия, тъй като представя как предложените проекти създават улици и пространства, приветливи за хората.

Критерият Публична среда дефинира колко сигурни, безопасни и приятни са публичните пространства.

На ниво жилище критериите са – приспособимост, уединение и удобства, паркиране и дизайн.
Изследва се как сградите могат да се приспособяват към възможни промени, да се надстрояват, възможности таванът да се превърне в жилище, вътрешни трансформации на пространства.

Уединение и удобства – как проектът предоставя комфорт на обитаване: добра ориентация на прозорци, тераси и т.н.

Осигуряването на паркиране, както за автомобили, така и за велосипеди, е изключително важен елемент от жилищната територия. Открити и наземни паркингите трябва да са безопасни и привлекателни.

Не на последно място за създаване на качествена жилищна среда допринася добре обмисленият дизайн на сградите и ландшафта.