Първи и втори метролъч свързаха периферията с центъра, повлияха на сградното строителство
Тази година метрото в София навърши 20 години и вече е 40 км с 35 метростанции

БР.2/2018, СП. ГРАДЪТ
Тази година метрото в София навърши 20 години и вече е 40 км с 35 метростанции. Първите проучвания за подземен извънуличен транспорт в столичния град са за "Подпаважен трамвай в София" през 1967 г. Така се определят основните направления, по които трябва да стане изграждането му, а през 1975 г. е приета Генералната схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която мрежата му се състои от три метродиаметъра с обща дължина 52 км и 47 метростанции и е диаметрална като за градове с население до 1.5 млн. жители. Проектирана е като гръбнак на масовия градски транспорт и има превозна способност за обслужване на над 52% от пътниците в столицата. Тъй като е открит тип, в неизградените участъци може да търпи корекции, без да се нарушава основният принцип - да следва най-големите пътнически потоци в отделните направления.
Първият метроучастък
е от "Люлин" до "Св. Неделя", като на 28 януари 1998 г. е въведена в експлоатация отсечката от първия метродиаметър с 5 станции и дължина 6.5 км от бул."Сливница" през жк "Люлин" до бул."К. Величков". През 2000 г. метрото достига до МС "Сердика" на площад "Света Неделя", през 2004-2005 започва подготовката и строителството на трасето до "Младост", което през 2009 г. е завършено. Така двете
най-големи "спални" на София – в "Младост" и в "Люлин"
са обезпечени от първия метролъч с бърз транспорт, който дава възможност на жителите на двата квартала да стигнат до центъра за по-малко от 20 минути. Как оттам нататък гражданите се отправят към работното си място, не се знае, защото проучване не е правено. Когато беше завършен първият метролъч от "Люлин" до "Младост", подпаважният трамвай свърза 160-те хиляди души на западния район със 113-те хиляди на източния комплекс. Западното направление по
бул. "Тодор Александров"
беше на път да се превърне в софийското сити. Изградени бяха няколко бизнес сгради - "Интернешънъл Асет Банк", "Лукойл", "Филто-С"/"Прокредит банк" плюс хотел "Анел" и първият мултиплекс от веригата "Кино Арена". Но редица проекти, включително за 3-4 небостъргача, бяха замразени по време на кризата. Така бул. "Тодор Александров" остана с неизползван капацитет от гледна точка на строителство на офисни сгради и се превърна в транзитна градска магистрала в апетитния ючбунарски район. Според зам.-кмета на София по транспорт и транспортни комуникации Евгени Крусев друг градски транспорт там не е необходим - метрото е достатъчно. Що се отнася до капиталовложенията в сгради, съживяването на бул. "Тодор Александров" зависи от частните инвеститори, собственици на терените от двете страни на булеварда, смята Крусев. Очаква се изграждането на пробива "Дертлиев" (най-вероятно стартът на строителството му ще е през лятото на тази година), който да свърже жк "Люлин" с околовръстното. В тази част на София се обсъжда да се създаде възможност за строителство на небостъргачи. За живеещите в "Люлин" пък е важно метрото там да се удължи и да осигури по-добър достъп за хилядното население.
За площад "Света Неделя",
под който са разположени най-големите метростанции "Сердика 1" и "Сердика 2", се обявява архитектурен конкурс за реконструкция на територията, като бъдат поканени за участие световноизвестни архитекти. Целта на конкурса е да се създаде ново културно пространство около катедралния храм "Св. Неделя", в което археологията да заживее с ритъма на съвременния град. То ще бъде своеобразно продължение на Античния културно-комуникационен комплекс "Сердика", който бе оформен при Ларгото. Така центърът на София ще придобие атрактивна визия, в която се преплитат история и съвременност. Площад "Св. Неделя" е знакова част от исторически развилата се система от публични пространства в центъра на София. Той попада в рамките на обявения през 1976 г. историко-археологически резерват "Сердика – Средец", включващ едноименния античен и средновековен град. Разположен е непосредствено до пресечната точка на основните направления на древния римски град (Decumanus Maximus и Via Principalis) и е съхранил паметта на територията. Площад "Св. Неделя" е обвързан в система от представителни площадни пространства, сред които Ларгото с административния комплекс от сгради на властта, разширената булевардна ос на "Княгиня Мария Луиза", свързана с пл. "Бански", пространството около католическата катедрала и Западната порта.
На конкурса се разчита да събере гледните точки на участниците, като проектът открие и защити същността на мястото и отговори на въпросите: Ще се превърне ли зоната в градска дневна на милениум поколенията? Как ще се обвърже тя с трамвая и бул. "Тодор Александров"? Ще съхрани ли духа на стария еврейски квартал? Ще се свърже ли с наситената с арабски магазини прилежаща зона на Женския пазар? Само старите сгради ли ще бъдат съхранени, или ще се предвиди ново строителство, което да развие града?
Втори метродиаметър свърза
два коренно различни района – панелните блокове в "Надежда" и индустриалната зона в "Илиянци" с луксозната южна територия "Лозенец", за която се спори чия нейна част е по-престижна - горната или долната. На пръв поглед и южната част на втори метродиаметър прилича на подземна железница в индустриален квартал "Хладилника", но това не е вярно. Това въобще не е хубавата извънградска местност "Корубаглар" ("лозя в гори" или Курубаглар - "сухи лозя") от XVII век. Горен "Лозенец" е толкова желана жилищна градска зона, че улиците в нея са като търновските стръмни сокаци.
Втори метродиаметър в участъка от пътен възел "Надежда" до хотел "Маринела" (бивш "Кемпински-Зографски") на Кръста беше открит през 2012 г. (Още през 1987 г. във връзка със строителството на НДК и оформяне на околното пространство пред него е проектирана и изградена конструктивната част на две метростанции и участъкови тунели между тях от втория метродиаметър.) Така кв. "Надежда" и кв. "Лозенец" се свързаха с НДК. През 2016 г. беше открита МС "Витоша" при "Парадайз Център". Ако се осъществи разширението на втори метродиаметър до околовръстното с 2 нови метростанции, радиалният лъч ще е стъпил на градския обход, където има и логистични, и бизнес сгради, и търговски обекти.
Районът на бившата научно-производствена зона "Хладилника-Витоша"
се превърна напоследък в една от най-търсените за реализация на офис сгради точно заради наличието на метростанция, заради реализирания пробив "Токуда" (при ул. "Атанас Дуков") и ремонтирания бул. "Черни връх". Притегателен център там е и най-големият мол в столицата - "Парадайз Център". В района бяха изградени "Експо 2000 Офис парк", "Ем Билдинг" и "Офис Център Сребърна", а в момента нови бизнес сгради строят "Феърплей Интернешънъл", "Арт Е Строй", "Интко брендс". От комуникационна гледна точка е важно да отбележим, че задръстванията в зоната вече са факт, което е предпоставка да се търсят нови комуникационни решения за зоната (като пробива "Тодор Каблешков").
Някои от първите модерни офис сгради в София – срещу ЦУМ на бул. "Княгиня Мария Луиза" и на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", търсеха само централно местоположение и голям булевард. После метрото стана причина за оформяне на нови бизнес и търговски зони - край бул. "Драган Цанков", на бул. "Цариградско шосе", около "Парадайз Център", в жк "Люлин", като активността в тези райони продължава и до момента.
Новите разклонения на първи метролъч
През 2014 г. беше завършено и метрото в "Дружба" и до летище София, а също и до "Бизнес парк София". Тогава подземната железница качи цената на целия комплекс "Дружба" и предизвика строителство в неусвоена дотогава територия в подстъпите към летището край МС "Дружба". Зоната между "Цариградско шосе" и Терминал 1 и Терминал 2 на летище София вече е логистичен пояс с бизнес центрове. Най-големите комплекси там са "Търговски Център Европа" и "София Еърпорт Център". Новата 1.3-километрова градска магистрална връзка от бул. "Брюксел" до Терминал 2 на аеропорта разшири интереса към зоната.
В другото си разклонение първият метролъч свърза "Бизнес парк София" (където работят 12 500 души в 14 сгради) с централните и западните територии, което показа как един офисен комплекс моделира територията и транспортната свързаност на столицата.