Facebook YouTube
Регистрация

Арх. Белин Моллов: Варианти за нови райони за планиране в България от ниво NUTS 2

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 23.04.2018, Автор: Арх. Белин Моллов
[1309 прочитания]

Фотограф: Градът.бг

Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели ("Nomenclature des unités territoriales statistiques" - NUTS) е въведена от ЕВРОСТАТ през 70-те години на 20 век, като териториална основа за производство на регионални статистически данни за Европейския Съюз. През 2003, е одобрен Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета за NUTS. Тази йерархична система служи за социално-икономически анализ на регионите в страните членки и за определянето на рамката на действията в областта на Политиката на сближаване (Кохезионната политика) на Европейския Съюз. Ролята на регионите като решаващ фактор за определяне степента на участие на всяка страна, членка на ЕС в използването на финансовите инструменти (фондовете) по целите на Кохезионната политика, предполага създаване на трайно във времето регионално деление на страната, съобразено със спецификата на природо-географските дадености на територията, демографските тенденции, историко-културните особености и социално-икономическите характеристики на всеки един от регионите. В най-висока степен това се отнася за нивото "NUTS 2", защото индикаторите за оценка на степента на развитие на регионите от това ниво са ключовият фактор за определяне по коя от целите на Кохезионната политика ще се насочва помощта, както по отношение на бюджетния сегмент за интелигентен и приобщаващ растеж: заетост, конкурентоспособност и регионално развитие, така и по сегмента устойчив растеж: природни ресурси, земеделие и околна среда.
Фигура 1: Обща класификация на териториалните единици за статистически цели.
Фотограф: .

· NUTS 1 се използват за анализиране на регионални проблеми на Общността, например ефекта от митническия съюз и икономическата интеграция върху райони от под-национално ниво;
· NUTS 2 (основни региони) формират рамката, която страните-членки използват за да прилагат регионални политики. Те са основните източници за статистическата информация необходима за провеждане на политиката на сближаване (Кохезионната политика на ЕС);
· NUTS 3 региони, които са твърде малки за комплексен икономически анализ, може да бъдат обект на специфичен анализ или да определят къде трябва да се предприемат регионални мерки за провеждане на политиките за териториално сближаване (програмите ИНТЕРРЕГ).

В момента България е разделена на шест райони от ниво 2 – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите му.

Фигура 2: Класификация на териториалните единици за статистически цели в България.

Фотограф: НСИ

Промяната се налага от необходимостта от по-устойчиви райони по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на Европейския съюз. Съгласно европейския Регламент 1059 от 2003 г. минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният – 3 000 000 души. Според статистическите данни (31 декември 2016 г.) Северозападният район за планиране е под 800 000 души (769 623), а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум (805 441 жители).

Позицията на МРРБ е, че промяната се налага от нуждата от изграждане на ефективна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи за регионално развитие, както и на програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове след 2020 г. За проучване на възможностите за осъществяване на тази промяна е съставена Междуведомствена работна група, в която са включени представители на Министерския съвет, на Президентството, министерства с отговорности по управлението на еврофондовете, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Българската академия на науките. Работата на групата приключи през месец декември 2017 г. с консенсусно определяне на 3 варианта за нови райони в страната – с 6, 5 и 4 района. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, предимства и недостатъци, затова предложенията ще бъдат обект на широко обществено обсъждане през следващите месеци и след това ще бъде взето решение. В края на 2018 г. ще бъде избран най-добрият модел за България.

ТРИ ВАРИАНТА ЗА НОВИ РАЙОНИ В СТРАНАТА.
Фигура 3: Вариант 1 с пет района за планиране в България. Източник: МРРБ.
Фотограф: МРРБ

ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ предвижда в страната да има 5 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Това не е устойчив вариант, а временно решение, което при съществуващите тенденции в демографското развитие само след няколко години ще наложи отново промени в районирането на страната. Тук са пренебрегнати съображенията и изискванията за географските характеристики на районите и предвижданията за развитие на базисната инфраструктура. Към сегашния Северозападен район за планиране се прибавят напълно неаргументирано областите Велико Търново и Габрово, с примитивното намерение да се увеличи броя на населението за да се постигне изискването за мин. брой от 800 000 души. В същото време североизточния район също остава на ръба на необходимия минимум. Не е отчетена спецификата на Дунавския и Черноморския региони.

Фигура 4: Вариант 2 с четири района за планиране в България. Източник: МРРБ.
Фотограф: МРРБ

ВТОРИЯТ ВАРИАНТ предвижда в страната да има 4 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопски район, обхващащ областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. Черноморски район, в който влизат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Дунавски район, включващ областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.
В дългосрочен план това е най-добрия от предложените варианти. Районите имат обосновани географски характеристики, което е също толкова важен критерии, както и броя на населението. Населението е относително равномерно разпределено и няма опасност някой от районите да се доближи до минималния праг от 800 хил. д. Съществуват случайни предложения, като това област Търговище да премине в Дунавския регион. Недостатъчно аргументирано е преместването на Стара Загора отново в централния район. Трябва много внимателно да се преценят създадените през последните години връзки и проекти в досегашния ЮИРП и планираните бъдещи инициативи, за да не се губят позиции и перспективни решения. Съществен недостатък на този вариант е, че остава нерешен проблемът с огромните вътрешно регионални различия в Югозападния район и изкривените показатели за неговото "класиране" сред европейските региони. Тук трябва да се вгледаме в новите възможности и аргументи заложени в националната концепция за регионално развитие и да осъзнаем ролята и нуждите на София по съвсем прагматичен начин. По тази причина, запазвайки идеите на този вариант, аз предлагам друго решение в края на тази публикация.

Фигура 5: Вариант 3 с шест района за планиране в България. Източник: МРРБ.
Фотограф: МРРБ

ТРЕТИЯТ ВАРИАНТ предвижда запазване на броя на районите – 6, но с променен обхват. Западния район включва областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. СЦРП обхваща Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В СИРП попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. ЮИРП район включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. ЮЦРП район обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
Това също е подвеждащ, неподходящ подход за балансиране на населението по региони. Измамно е схващането, че понеже Столицата покрива критериите за самостоятелен (град – район), тя може успешно да се развива чрез уплътняване на територията, централизация и увреждане на околната среда. В Европа има няколко примера за столици – райони. Проучването на техните проблеми, може да ни предпази от вземането на прибързано погрешно решение. Такова решение ще нанесе трайни негативни последствия, включително и намаляване на помощта от структурните фондове на ЕС. Пренебрегването на факта, че София град и София област, заедно с област Перник и област Кюстендил функционират в рамките на едночасовия изохрон е грешка, която трябва да се избегне точно сега, когато Столична община провежда задълбочено проучване за формирането на дългосрочна визия за развитието на града, агломерацията и района на влияние. Точно в района на непосредствено влияние на столичния град попадат общинските центрове около София – Ботевград, Самоков, Дупница, Кюстендил Перник и други по-малки. Тяхното социално-икономическо и пространствено планиране следва да се извършва в рамките на един Регионален план за развитие, обусловен от единно териториално обособен район от НИВО 2. Ако очакваме след няколко десетилетия в София да живее 1/3 от населението на България, нека не планираме те да заселят само софийското поле, а да изградим необходимата инфраструктура и желаната жизнена среда в един по-голям и по-комфортен териториален обхват.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ 4 РАЙОНА ЗА ПЛАНИРАНЕ.
Този вариант е доразвиване на вариант 2 на междуведомствената работна група. Предлагат се следните промени, съобразени с естествените географски характеристики на територията, историческо и селищно развитие, балансирано разпределение на населението:
1. Дунавският регион се създава от сливането на СЗРП и СЦРП;
2. Черноморският регион се създава от сливането на СИРП и ЮИРП (област Търговище се връща на мястото си в Черноморския регион);
3. Област Благоевград се присъединява към Южния район (Тракийско – Родопски – Пирински), "Зеленото сърце на Европа";
4. Софийски (Столичен) регион, обединява четирите области – Софийска, София град, Перник и Кюстендил.
По този начин се постига устойчиво, логично, трайно решение, отговарящо както на нуждите на статистиката и установената практика в ЕС, така и на действителните нужди и интереси на местните общности за преодоляване на различията между център и периферия и балансирано регионално развитие. Достатъчно е добре да се познават регионалните планове, да се прегледат текущите в момента междинни оценки на изпълнението на областните стратегии и осъществяването на програмата за целенасочена подкрепа и веднага ще се забележат реалните нужди от промяна.

Фигура 6: Вариант с 4 района за планиране в България.
Фотограф: НСИ

АРГУМЕНТИ (МОТИВИ И ФАКТОРИ ЗА ПРОМЯНАТА)
1. Регламент (ЕО) № 1059/2003 – изисквания: Прагове за брой население: 800 000 до 3 000 000;
2. Изводи от "Аналитичин доклад за състоянието и тенденциите за промени в обхвата на районите от нива 1, 2 и 3 в Република България в контекста на общата класификация на териториалните единици за статистически цели в Европейския съюз";
3. Доклад (одобрен от Министерски съвет), разработен от "Междуведомствена експертна работна група, включваща представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекции в структурата на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, НСИ, Националното сдружение на общините в Република България, Националния център за териториално развитие, Българска академия на науките";
4. Постановки, изводи и заключения, заложени в стратегически и планови документи на национално, регионално и местно ниво, свързани с провеждането на регионалното политика в България и участието на страната в кохезионната политика на ЕС, като:
· Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. ;
· Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г;
· Регионални планове за развитие 2014 – 2020г.;
· Секторни стратегии и планове;
· Стратегия за децентрализация 2016 - 2025 г.;
·
Оперативни програми 2014- 2020 г.;
· Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните и планинските слабо развити райони.
5. На територията на България са обособени пет природно-географски области:
Физикогеографските зони на България са природни зони в България с ясно разграничени характеристики от гледна точка на физическата география.

Този вариант осигурява дългосрочна демографска устойчивост. Дунавският район за планиране се стабилизира на 1 500 000 жители, Черноморският на 1 900 000 жители, Южният на 1 700 000 жители, а Софийският на около 2 милиона жители. При него са отчетени природните дадености, съобразен е с географските характеристики на територията на България, селищната мрежа, центровете на растежа и осите на развитие. Отчетени са културно-историческите предпоставки, както и съвременните тенденции за развитието на инфраструктурите – европейските транспортни коридори, както и възможностите осъществяване целите и приоритетите на макрорегионалните стратегии за Дунавския и Черноморския макро-региони и програмите за Европейско териториално сближаване.

Фигура 7: Критерии, аргументи за формиране на районите за планиране.
Фотограф: .

С тази промяна може да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. Промените създават по-добри условия за участие в Кохезионната политика на ЕС и ефективно използване на европейското финансиране в периода след 2020. Има предпоставки за преодоляване на различията и противоречията между център и периферия. София град, Софийска област, Перник и Кюстендил формират перфектен, компактен планов район с население около 2милиона жители и богати пространствени възможности за развитие на столичните функции, науката, образованието, високотехнологична икономика, специфично селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.

ДУНАВСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ

ОБЛАСТИ: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.
Територия: 34 044 кв.км.(30,5%);
Население: 1 708 250 д. (2011) 23,6%; (1 575 064 на 31.12.2016) 
Гъстота: 50,18 д/кв.км.

Фигура 8: Дунавски район за планиране (сливане на СЗРП и СЦРП)
Фотограф: .

Бързо и устойчиво развиващ се регион, интегрална част от дунавското пространство!
През последните десет години в рамките на съставянето на Макрорегионалната стратегия за развитие на дунавския регион (Дунавската стратегия), програмите за териториално сближаване ИНТЕРРЕГ, както и във връзка с подготовката на стратегическите и планови документи на национално, регионални и местно ниво се разработиха много проекти за социално-икономическо и пространствено развитие на СЗРП и СЦРП, поотделно и в единство. Тези проекти, които вече имат практическо изражение съдържат множество проучвания и обосновки за сливането на двата района в един, като неделима, интегрална част от дунавското пространство. За развитието на транспортната инфраструктура са предвидени мерки за: модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфраструктура, изграждане на мостовете и фериботните връзки, подобряване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната безопасност и сигурност. Тези мерки са интегрирани в комплексни проекти по транс-европейските транспортни коридори - №7, №4 и №9. Изграждане на автомагистрала "Хемус" и реконструкция на пътищата от магистралата към дунавските пристанища. Развитие и модернизацията на транспортната инфраструктурата по направление Дунав – Черно море. Представен е набор от мерки, целящи постигането на регионална интеграция чрез общи транснационални енергийни инициативи, развитие на липсващите звена в енергийната система, създаване на единна регулаторна рамка, системи за сигурност, прилагане на нови финансови модели, изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници, както и прилагането на мерки за енергийна ефективност. Предвижда се интегрирано планиране и управление на речната зона с интервенции върху инфраструктурата и технологиите за опазване на околната среда, като изграждане на канализация и пречиствателни станции, съвременно управление на отпадъците, пречистване на почвата, пречистване на водите и осигуряване на питейното водоснабдяване. Тези мерки отразяват нуждите от модернизация на съоръженията, изграждане на капацитет и обучение, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол срещу замърсяването на водите на реката, интегрирано управление на водите, както и набор от проекти свързани с използване на водите на р. Дунав за напояване и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти. Запазването на биологичното разнообразие съдържа набор от мерки за възстановяване на влажните зони по поречието на Дунав; прилагане на транснационални стратегии за опазване на природното богатство на река Дунав за постигане на устойчиво управление на природните дадености. За превенция на риска са предвидени както "меки мерки", целящи подобряване на системите за мониторинг и контрол, така и инфраструктурни компоненти със защитен характер за интегрирано управление и превенция на кризи, бедствия и аварии. Приоритет за стимулиране на търговията и инвестициите съдържа инициативи за подкрепа на предприемачество, повишаване на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес, както и проекти за изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове. Приоритетът включва интегрирани проекти с трансграничен и транснационален характер, насочени към формирането на обща Дунавска туристическа стратегия, развитие на общ дунавски туристически продукт в областта на културния, винения, селския и круизния туризъм.

ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Варна, Добрич, Търговище, Шумен, Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора.
Територия: 34 286,1 кв. км. (30,92%);
Население: 1 683 876 души (2011) 23,43%; (1 985 387 на 31.12.2016) 
Гъстота: 57,9 д/кв.км.

Фигура 9: Черноморски регион за планиране, сливане на СИРП с ЮИРП
Фотограф: .

Икономически стабилен регион в зоната на Черно море, източна врата на България "мост" към други региони – Каспийския басейн и Централна Азия; привлекателно място за живот, бизнес, отдих и култура.
Ефективно участие в Оперативната програма "Черноморски басейн 2014-2020" за трансгранично сътрудничество, финансирана по Европейският инструмент за добросъседство. Общата цел е да се подобри благосъстоянието на хората в регионите на Черноморския басейн чрез устойчив растеж и съвместни действия за опазване на околната среда. В териториалния обхват на Програмата попадат 10 държави - България, Гърция, Румъния, Турция, Армения, Азейрбеджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна – с цялата си територия или с региони на ниво NUTS II (или еквиваленти). Финансовите средства се осигуряват от Европейския инструмент за съседство, Европейски фонд за регионално развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ. Общият бюджет на програмата е в размер на 53 942 456,70 евро. Програмата има четири приоритета: "Съвместно насърчаване на бизнеса и предприемачеството в областта на туризма и културата", "Увеличаване на трансграничните възможности за търговия и модернизация на селското стопанство и свързаните сектори", "Подобряване на съвместния мониторинг по околна среда", "Повишаване на осведомеността и съвместни действия за намаляване на речните и морски отпадъци".

ЮЖЕН РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали + Благоевград..
Територия: 28 814,5 кв. км. (26,77%);
Население: 2 173 153 души (2011) 34,1%; (1 736 391 на 31.12.2016) 
Гъстота: 60,26 д/кв. км.

Фигура 10: Район "Южен" (Тракийско – Родопски – Пирински)
Фотограф: .

Използване на споделените териториални предимства, природни и културни богатства за интегрирано развитие на туризма, селското и горското стопанства, науката и технологиите.
Фотограф: .

Развитие на центровете по оста (изграждане на инфраструктурата и пътят) Петрич, Гоце Делчев, Сатовча, Доспат, Девин, Смолян, Ардино, Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Любимец, Тополовград, Елхово, Бургас. За Пиринския и Родопския край, този път има значение, както АМ "Хемус" за северна България. Около него като огърлица са разположени общинските центрове, Туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически паметници на културата и прекрасни природни забележителности.

СОФИЙСКИ РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ
ОБЛАСТИ: София град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска
Територия: 13 850 кв. км. (12,4%);
Население: 1 772 645 души (2011) 24,7%; (1 805 023 на 31. 12. 2016)
Гъстота: 128 д/кв.км.

Фигура 11: Софийски район за планиране
Фотограф: .

Софийският се отличава с по-малка територия, но значително по-голяма гъстота на населението на кв.км. Това е нормално за столичен регион, но разликите биха били драстични, ако изберем софийски район в рамките само на Столична община. Тогава гъстотата на населението в тази регион при население 1,5 милиона би била 1 100 д/кв.км., а при население 2 милиона ще скочи на 1 500 д/кв.км. Това би било погрешно, небалансирано решение по отношение качеството на обитаване, инфраструктурата и натоварването на природната среда. То не е устойчиво нито от гледна точка на социално-икономическото развитие, нито от екологична гледна точка, нито по отношение на градската среда, инфраструктурите, качеството на обитаване, мобилност и т.н.

ОБОБЩЕНИЕ
Фигура 12: Вариант с 4 района за планиране
Фотограф: .

1. "ДУНАВСКИ" Включва области: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра;
(приблизително 30% от територията на страната; 1,5 милиона жители при гъстота на населението 50 д/кв.км.)
2. "ЧЕРНОМОРСКИ" Включва области: Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.
(приблизително 31% от територията на страната; 1,9 милиона жители при гъстота на населението 60 д/кв.км.)
3. "ЮЖЕН" Включва области: Пловдив, Хасково, Пазарджик, Смолян, Кърджали + Благоевград;
(приблизително 27% от територията на страната; 1,7 милиона жители при гъстота на населението 60 д/кв.км.)
4. "СОФИЙСКИ" Включва области: София град, Софийска, Пернишка, Кюстендилска;
(приблизително 12% от територията на страната; 2 милиона жители при гъстота на населението 140 д/кв.км.)

Предложеното райониране отговаря на всички изисквания на Регламент 1059/2003 г. по отношение на броя на населението. Има нещо по-важно, това райониране е съобразено с:
· природо-географските характеристики на територията; исторически и културни особености;
· целите и приоритетите на европейски, макро-регионални, трансгранични; национални, регионални, местни и секторни стратегически и планови документи;
· статистическите данни за състоянието и тенденциите в демографското развитие на страната;
· тенденциите в развитието на сътрудничеството в рамките на балканските страни;
· очакваните промени през следващия планов период в провеждането на кохезионната политика на ЕС (Благоевградска област, би била по-добре ситуирана в "Южен" регион от гледна точка на подкрепата на структурните фондове на ЕС).

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 2 | март - април 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg