Градска среда и бизнес модели: ясни правила без свръхрегулация
Панел 1: Градът и офис сградите: Инвестиционна среда и градоустройствени предизвикателства
Какви са правилата, които да осигурят качествена градска среда, и как могат да бъдат създадени необходимите регулации, така че да бъдат удовлетворени потребностите както на ползвателите на офис сгради, така и на бизнеса и на всички жители на града. С тези въпроси Иван Велков, зам.-председател на Столичния общински съвет, стартира дискусията на панел 1 "Градът и офис сградите: Инвестиционна среда и градоустройствени предизвикателства".
В столичния район "Къро" работят около 22 хил. души и живеят само 2 хил. души, по същия начин цели столични квартали са градски спални. Такива примери ни карат да се замислим за правилното функциониране на града и неговото планиране, така че да няма излишни всекидневни пътувания - схемата на разширения град с много ежедневни пътувания не е актуална, изтъкна главният архитект Здравко Здравков. Той даде пример с района "Дефанс" в Париж, който опустява след 19 часа и който общината вече се опитва да го съживи целодневно. Концепцията на Корбюзие за строго районирания "сияен град" вече е отречена, подчерта арх. Здравков.
Градската среда е жива и са необходими ясни и прости правила, свръхстриктната регулация е опасна,
предупреди Атанас Гаров, управляващ партньор на Garitage Investment Management Вероятно новият закон за застрояване на София ЗУЗСО може да има и по-коректни текстове. Трябва да бъдат взети предвид гледната точка на ползвателите - не само за височината, а за комфорта на обитаване, и гледната точка на инвеститора. Това не е лесна задача при постоянно променящите се правила. Хоризонтът на инвестициите в недвижими имоти е дългосрочен, често повече от пет години, и нормативните промени често настъпват по време на цикъла на реализация. Големите проекти като "Гаритидж Парк" функционират като градска среда в умален мащаб и е важно при промените в законите техните особености също да бъдат предвидени от законодателя, подчерта Атанас Гаров като отново предупреди за опасността от административното, непазарно, регулиране при определяне на офис зоните.
Как общината и държавата могат да работят още по-добре за подобряване на средата, запита Таня Косева-Бошова, председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България.
Приоритет на бизнеса е инфраструктурата и възможността за ползване на данъчен кредит за нейното изграждане,
защото ако такава не съществува и компаниите са принудени да финансират строителството. Това е законова промяна, за която настояваме от години и апелираме към администрацията и законодателната власт за такива нормативни промени, за да могат инвеститори и община да работят заедно, изтъкна Таня Косева-Бошова. Осигуряването на повече от необходимото паркоместа в България е специфичен проблем, защото нормативната база дава възможност.
Градският транспорт е един от ключовете за облекчаване на придвижването в града, заяви Евгени Крусев, зам.-кмет по транспорт и транспортни комуникации, Столична община, но на макрониво решението на проблема е свързано със
създаване на подходящия микс от функции за всяка зона.
Транспортният анализ за всяка нова бизнес сграда дава възможност за определяне на капацитета на дадения район и цялостната транспортна схема, включително споделяне на транспорта, развитие на велосипедния транспорт и др. В момента се строят 12 МС, инвестицията е огромна от 1 млрд. лв. в трети метродиаметър, до края на годината ще бъдат възстановени "Св. Георги Софийски" и бул. "Цар Борис Трети", през 2019 г. ще бъдат пуснати в експлоатация осем станции. Следващите приоритети са модернизацията на трамвайния транспорт и въвеждане на електробуси, съобщи още Евгени Крусев.
Градоустройствени тенденции при развитие на бизнес зони в света разгледа Нурхан Реджеб от place.make. Ако продължаваме да работим с досегашните методи няма да постигнем много, беше цитиран носителя на Прицкер Том Мейн. Най-важният показател не е цената на бизнес площите в бинес зоните, показва проучване на ULI и E&Y, а фактори като капацитет за привличане и задържане на таланти и качеството на градската среда. "Странични" фактори като наличие на подходящи жилищни зони, места за рекреация, осигуреност с градски транспорт и инфраструктура, качество на градската среда се оказват от ключова важност за бизнес зоните. Офис сградите еволюират бързо -
общите площи вече не се считат за "загубено" пространство,
те се преосмислят. Бизнес зоните се превръщат в места не само за работа осем часа през деня, а и за приятно прекарване на личното време. Създаването на имидж е нова тенденция в еволюцията на пространствата, коментира Нурхан Реджеб като даде примери с бизнес комплексите Дефанс в Париж, Марина Бей в Сингапур, където офис служители спортуват в обедната си почивка пред бизнес комплекса, офис комплекси в Хонконг.
Големите бизнес зони не функционират добре, ако не са интегрирани със своята среда, коментира Калоян Карамитов, координатор устройствено планиране, градска среда и транспорт, Визия за София, като даде пример със столичния район "Младост" и неговото бързо развитие. "Бизнес парк София" в района създава много специфична среда и хората имат възможност за работа, почивка и забавления за живеещите в района.
За успешното развитие на един район е необходимо качествено проучване
преди това - както на потребностите на обитателите, така и на транспортната осигуреност. Важно е създаването на възможности за различен транспортен микс - все повече хора търсят независимост от автомобилите. Изследванията на "Визия за София" анализират транспортната осигуреност на отделните райони, натовареността на градския транспорт и отделните метростанции. Бизнес сградите са свързани с концентрация на хора и реално участват в промяната на градските функционалности. Имиджът на сградата и зелената среда са все по-важни за компаниите и за усещането на служителите, изтъкна Калоян Карамитов.
Досега бяхме на етап на събиране на първоначалните данни. Вече настъпва етап на подготовка на анализите, необходими за развитието на града. Важно е предстоящото изследване на морфологията на града - за различните типове сгради по вид конструкция, височина, функция, и др. Важно е след години да има информация за сградния фонд на града и как той се развива, кои са успешните сгради в столицата и как броят им да бъде репликиран. Друго предстоящо изследване през следващите няколко месеца е за достъпността с обществен транспорт до работните места и необходимите връзки, заяви Калоян Карамитов.
Офисният сегмент е отличен индикатор за развитието на един град.
Визията за развитие на града, неговата инфраструктура и зелена система, адекватното планиране и създаване на правилния микс от функции са само някои от факторите за успешната градска среда. Синергията между бизнес и администрация дава надежди за успешното градско развитие, обобщи края на дискусията зам.-председателят на Столичния общински съвет Иван Велков.