Антоанета Барес е изпълнителен директор на "Национална компания Индустриални зони" ЕАД. Има над 15 години професионален опит в областта на правото и в управлението на множество проекти в различни сектори от икономиката. Заемала е ключови и ръководни позиции в търговски компании, включително от IT сектора и държавните институции.

Има мaгистърска степен по право и е докторант по икономика към Стопанския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

Г-жа Барес, години наред бизнесът в България се оплаква, че недостигът на квалифицирана работна ръка е сред най-големите пречки за развитието му. През 2017 г. стана ясно, че "Национална компания Индустриални зони" (НКИЗ) инициира проект Fast Tracking Success. Разкажете повече за идеята?

Нашият проект Fast Tracking Success е насочен към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите чрез постоянна заетост и стажове в чуждестранни компании в индустриалните зони. Но не само това. Целта на програмата е и да се намали разминаването между търсене и предлагане на кадри, което в момента е един от най-сериозните проблеми в бизнеса. Стремим се да осигуряваме информираност на инвеститорите, особено на чуждестранните, за наличието на работните кадри. Когато една чуждестранна компания дойде при нас, винаги поставя въпроса откъде могат да наемат кадри. Затова искаме да сме полезни с информация.

С кои университети си партнирате и кои учебни заведения планирате да привлечете в инициативата?
По проекта Fast Tracking Success вече работим в тясно сътрудничество с едни от най-престижните университети в страната и кариерните им центрове. Последният подписан меморандум е от 24 януари т.г. - с Русенския университет "Ангел Кънчев". Договорихме се НКИЗ да популяризира възможностите за стажове и свободни работни места във фирми, функциониращи на територията на индустриалните зони, ръководени от нас, а Русенският университет да предоставя информация за броя завършващи студенти по специалности и за тези, които търсят работа. Това би помогнало на потенциалните инвеститори да се ориентират в избора на подходящо местоположение, в което да изградят бизнеса си. Предвиждат се и лекции от страна на предприемачите от индустриалните зони на НКИЗ пред студентите.

По програмата вече си сътрудничим със СУ "Св. Климент Охридски", УНСС, НБУ, Техническия университет в София, Лесотехническия университет. Предстои ни подписване на меморандум с Минно-геоложкия университет, с бургаски и варненски университети, с Пловдивския университет. Амбициозната ни програма е успоредно с обхващането на университетите в България да създадем контакти и с професионалните училища. Компаниите търсят кадри не само сред завършилите висше образование. Професионалните училища дават достатъчно добри специалисти за средното ниво служители във фирмите. Целта на проекта е, където имаме индустриални зони, да можем в реално време да направим селекция за кадри при конкретно запитване от инвеститор.

Инфраструктурата е другият проблем пред реализирането на инвестиции в България. Какви са плановете на НКИЗ за изграждане на базова инфраструктура през 2018 г.?
В работещите зони се стремим да предлагаме на инвеститорите терени с вече изградена инфраструктура, за да не се бави изпълнението на новите проекти. За тази година сме планирали изграждане на пътната инфраструктура във втората фаза на Икономическа зона София - Божурище. Сега започваме да работим по изграждането на пътя между Етап 1 и Етап 2 на зоната. Отсечката е дълга около 2 км и ще свърже терена на датския инвеститор "Юск" с останалата част на индустриалния парк. Предвиждаме паралелно проектиране на по-голямата част от вътрешната пътна мрежа за Етап 2 на зона София - Божурище.

От средата на ноември 2017 г. работим по осигуряване на допълнителни мощности за инвеститорите в зоната в Божурище. Договореното разширение е 30 мегавата, като 13 мегавата ще се реализират на Етап 1. На втори етап ще се присъединят 7 мегавата - чрез изграждане на възлова станция в зоната, а на трети етап - 10 мегавата, които ще се осигурят от подстанция "Банкя". До края на февруари тази година трябва да приключат строителните работи по 12-а и 15-а улица. Водим разговори и за допълнително газифициране на Етап 2 в икономическата зона.

Работи се по инфраструктурата и в останалите зони към НКИЗ. Например в Бургас, където зоната се разширява с още 530 декара, ще се обособят парцели от 20 до 160 дка и ще започне изграждането на прилежащата им инфраструктура. През изминалата година чрез изграждането на ул. "Крайезерна" - ключов проект за Бургас, бе осигурена пряка връзка между "Индустриален и логистичен парк – Бургас", Фаза 1 и Фаза 2, с магистрала "Тракия".

В "Свободна зона – Русе" за т.г. се предвиждат ремонти на жп прелеза и територията, прилежаща към него, както и модернизация на един от складовете. Плановете са през 2019 г. в индустриалната ни зона в крайдунавския град да се изгради още един нов склад. В "Свободна зона – Видин" също предстои модернизация и ремонт на част от сградите на територията на зоната.

Икономическа зона София - Божурище е сред най-успешните държавни зони. Разкажете за проектите, които се реализират в момента на територията ѝ, включително кога се очаква да бъдат завършени? Предвижда ли се в скоро време да започне разширението на завода на "Бер-Хелла Термоконтрол"?

Досега в Икономическа зона София - Божурище са привлечени 20 инвеститора от секторите автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. Очаква се реализираните инвестиции да бъдат около 350 млн. лв. В зоната вече реално са изградили своите обекти и работят 5 компании: "Бер-Хелла Термоконтрол", "Клайммат", "Ацом", "Волаком", "Неона", като съвсем скоро ще стартира дейност още една компания – "Мултивак" , която почти е изградила базата си. До края на 2018 г. очакваме да бъде готова базата и на най-големия ни инвеститор до момента – датската компания "Юск", която е разположена върху терен от 300 дка. Още шест обекта очакваме да бъдат изградени до края на 2018 г.

Междувременно интересът към Икономическа зона София - Божурище расте и няколко компании подготвят документите си за реализиране на инвестиционните си проекти в нея. Ние от НКИЗ  и Българската агенция за инвестиции им оказваме пълно съдействие. Последният ни договор е с българска компания. Предстои подписването на още два договора с нови инвеститори, отново български фирми – производител на велосипеди, и фирма за проектиране и производство на метални изделия. А по отношение на немската компания "Бер-Хелла Термоконтрол" нашата информация е, че е в ход разширяването на завода им през 2018 г.

От началото на 2018 г. редовна транспортна линия обслужва Икономическа зона София - Божурище. Предвиждате ли други инициативи за подобряване на транспортната достъпност на зоната? Главният архитект на Столичната община Здравко Здравков на няколко пъти в последните месеци говори, че зоната би могла да се свърже с метрото – каква е идеята и работи ли се по нея?

Наличието на обществен транспорт бе сред основните настоявания на инвеститорите ни в Божурище. Маршрутната линия е от полза за всички. Някои компании организират собствен транспорт за служителите си, други работещи разчитат на личните си автомобили. Но имаше хора, които бяха принудени да вървят километри пеша от околните села до местоработата си. Сега за тях има едно значително улеснение – бърза и удобна връзка с метростанция "Сливница" в София, с Божурище и близките населени места. От новооткритата спирка в зоната могат да се възползват над 800 служители, които работят в нея, а до средата на годината се очаква броят на заетите да надхвърли 1000. Идеята за редовен обществен транспорт до индустриалната зона стана факт след няколко месеца упорита работа благодарение на сътрудничеството между НКИЗ и община Божурище.

По отношение на транспортната достъпност към зоната НКИЗ предложи на Столичната община варианти за удължаване на бул. "Царица Йоанна" до Божурище. За целта разработихме и внесохме в Българска агенция за инвестиции документите с искане за сертификат за приоритетен инвестиционен проект на стойност 19 млн. лв. Работи се по промяна на Общия устройствен план на София, за да се свърже зоната в Божурище с метрото, както и за изграждане на пътна връзка дотам. Готви се и проект за бърза връзка на зоната с пътя София – Калотина.

В "Индустриален и логистичен парк – Бургас" има индикации, че наличните парцели са на изчерпване и се обсъжда разширение, включително използване на зоната около бившето летище в Равнец. Кои са по-мащабните проекти в етап на реализация и подготовка в Бургас? Кои фактори направиха зоната успешна?

Предвид почти достигнатия капацитет на "Индустриален и логистичен парк – Бургас" предстои разширяването на настоящата зона с общински и държавни терени. В момента тече процедурата по апортирането на нови пет държавни парцела с обща площ 533 795 кв.м. Те се намират в Южната промишлена зона в Бургас и ще бъдат обособени парцели от 20 до 160 дка за предлагане на инвеститори.

Друга опция край Бургас е използването на бившето летище в Равнец като индустриална зона, на принципа на ad hoc проект. Този терен е общински, но НКИЗ също го предлага на потенциални инвеститори. Вече има разговори с голям инвеститор, който да постави началото на развитието на парцела в Равнец. Практиката показа, че когато един сериозен инвеститор се позиционира някъде, задължително привлича около себе си нови инвестиции и системата се задвижва.

Зоната в Бургас е успешна, защото градът като местоположение е на изключително благоприятно място. Там има достъп както до основните видове сухопътен транспорт, така и до морски транспорт. Сред факторите, които превръщат зоната в успешен проект, е и доброто сътрудничество на НКИЗ с кмета на община Бургас Димитър Николов и екипа му.

Какво се случва с другите индустриални зони, управлявани от НКИЗ – Карлово, Телиш, Видин, Русе, Свиленград, Кърджали? Влизат ли инвеститори там или първо тези територии ще трябва да се обезпечат с инфраструктура?

Свиленград се намира на ключово място, в близост до две граници. Зоната там има изградена инфраструктура, но има нужда от рехабилитацията й. Карлово и Телиш са терени, за които при заявен инвеститорски интерес ще се предвиди изграждане на инфраструктурата. Както казах, идеята ни е да изпреварваме с инфраструктура, но щом няма заявен инвеститорски интерес в момента, не можем да оправдаем влагането на средства в тези територии. Терените за зоната в Кърджали все още не са прехвърлени в капитала на НКИЗ. Има решение на Министерския съвет, но апорт все още не е извършен фактически. Там има проявени първоначални интереси и предстои много работа.

В последните години интересът на бизнеса към Плевен се засилва, но компаниите избират частни терени в града или покрайнините му ("Нексанс", "Малтери Суфле"). Защо държавната зона "Телиш" засега не предизвиква интерес?

В индустриалната зона в Телиш има промишлен парцел от 436 000 кв.м, собственост на НКИЗ. Теренът е равен и достъпен от националната пътна мрежа. Същевременно има сгради – с площ от 100 до 2300 кв.м, които могат да бъдат използвани със складова и производствена цел, както и за административни цели. Повечето сгради са със здрави конструкции, но се нуждаят от ремонтни дейности. Друга част са неизползваеми. Хубавото е, че на нашата територия в Телиш съществува рехабилитирана водоснабдителна инфраструктура, има електроснабдяване. Телиш наистина се намира в региона на Плевен, но, от друга страна, е отдалечен, по-труден е достъпът за работна ръка. За момента никой не е проявил по-сериозен интерес към зоната. Другият проблем на терена е, че е бивше военно поделение и е с доста голяма "тежест" – има "мъртви" сгради, които няма как да се ползват.

Регионът обаче предлага сериозни предимства, например има развит жп транспорт. Напоследък отчитаме доста запитвания от инвеститори към централната част на Северна България. Част от бъдещите ни планове са да развиваме индустриални терени и в тази посока. Интересът към жп транспорта нараства по няколко причини. Сухопътният транспорт се очаква да поскъпне, особено с въвеждане на тол-таксите. За голямата логистика жп транспортът ще остане най-евтиният начин за пренос на товари. За да отговорим на търсенето в региона, сме сключили меморандум за сътрудничество с община Ловеч, работим по подписване на споразумение и с община Горна Оряховица, т.е. искаме да предлагаме алтернативни терени в тази част на България, които биха представлявали интерес за инвеститорите.

Какви са предимствата на Горна Оряховица и има ли вече заявен инвестиционен интерес към оформящата се зона?

В община Горна Оряховица са подготвили хубави урегулирани парцели, които да се предлагат на инвеститорите. Терените са разположени в Източната промишлена зона на града, с обща площ около 300 000 кв.м. Намират се в близост до международно летище и товарна жп гара, отстоят на 100 км от Дунав мост при Русе. Имотите са с одобрени схеми за ток, вода и канализация. Едно от предимствата на Горна Оряховица е много доброто й местоположение. За да започне работата по проекта за зона в общината, се търси инвестиция, която да даде първоначален старт на развитие. Вече сме предложили терените в Горна Оряховица на две германски компании от различни сектори, които имат интерес към Централна България.

Как оценявате потенциала на индустриалните зони в Сандански и Дупница, за чиято реализация НКИЗ подписа меморандум за сътрудничество с местните общини? Очаквате ли силен интерес от страна на гръцки компании предвид местоположението и близостта до пристанище Солун?

Към Сандански има сериозни интереси. Дупница е с добро местоположение. Очакваме интересът към тази част на България да се засили и с продължаване на изграждането на магистрала "Струма". Работи се по подбор на подходящи терени, които да се предлагат на инвеститори.

Меморандумът за изграждане на индустриална зона в Сандански беше подписан през октомври м.г. Вече са проведени разговори с компании от Индия и Китай, търсещи подобна локация, която да им предложи близост до солунското пристанище и достъп до единния европейски пазар. По данни на статистиката през 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с над 8%. Същевременно расте и износът към Македония. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион.

В средата на януари т.г. подписахме меморандум и с община Кюстендил, която определи терен от 190 дка за развитие на индустриална зона. Той се намира на 200 м от пътя за Македония и на не повече от 1 км от трасето за Коридор №8. Очакваме да има интерес, тъй като Кюстендил прави връзка с предприятия на територията на Сърбия и Македония. Има и компании, които организират бизнеса си както в България, така и в Сърбия и Македония, тъй като при нас те са в Европейския съюз, а там използват други облекчения.