Четете в брой 1 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Г-жо Юстесен, кое е най-важното в един конкурс за градско планиране?
- Най-важното е да намерим специфичното в територията, качествата на зоната, това, което най-добре я характеризира – нещо от историята, нещо от културата, нещо от средата, с която този бъдещ обект ще общува.

Какъв подход прилагате за журирането на проектите за Боровец?
- Същият.  За Боровец търсихме този проект, който най-вярно отразява характеристиките на територията - всяка част от зоната да действа в синхрон с останалите и природата да бъде запазена.
Най-подходящият проект за нов център на Боровец е този, който отчита спецификата на мястото, който най-вярно отразява характеристиките на територията.  Когато подготвяте един конкурс, вие анализирате територията, а участниците трябва да открият и да ви дадат добрите отговори, от които вие да изберете най-подходящия. Важно е и да можеш да си представиш как зоната ще изглежда в бъдеще – как ще си партнира с природата, с хотелите, със съседните зони. Простият отговор е – да открием спецификата на територията, да видим потенциала, за да направим територията атрактивна.

Как приложихте тези принципи в Копенхаген?
- В компанията (Copenhagen City and Port Development, най-голямата компания за градско планиране в Копенхаген, Дания - бел.ред.) се занимаваме с големи градски райони в рамките на Копенхаген. Нашата визия за градско развитие е да създадем такива райони, които в дългосрочен план да осигурят препитание и приятна градска среда, да се развиват, а нашата мисия е да го направим в пазарни условия. Това означава, че не можем да приберем печалбата в джобовете си, защото работим за общината и града. Развиваме тези територии, защото има нужда от нови квартали в града, но основната практична цел е да намерим финансиране за развитие на метросистемата в Копенхаген. Много е важно да се разбере, че ние набираме пари за развитието на метрото от развитието на такива райони, а не като вдигаме данъците и таксите на населението.
През 90-те години на миналия век от общината поискаха да продадат терените на Северното пристанище, защото тук вече нямаше търговски кораби и територията остана свободна – зоната, отвоювана някога от морето, вече не беше индустриална, но никой не искаше да я купи. Тогава, през 2007 г., обявихме конкурс за нея. Събраха се 180 проекта. Авторите на проектите бяха открили много дни точки и акценти за развитието на тази територия. Според избрания проект през 2050 г. тук ще живеят 40 хил. души и ще работят още толкова. Сега, след първия етап на проекта, в зоната живеят 1500 души.

На какво заложихте при преустройството в Северното пристанище в Копенхаген?
- След дълги обсъждания избрахме шест принципа. За нас това беше: Град на водата, град за всички, динамичен град, град, в който можеш да се придвижваш екологично (с метро, велосипед), жив град, приятелски настроен екоград.

Градовете, които са в близост до водна площ, имат голямо градоустройствено предимство. Кое е общото за планирането на подобни зони?
- Наистина градовете с голяма водна площ имат много предимства. Хората в Копенхаген са влюбени във водата.  Тези градчета в близост до Копенхаген се наричат "Синьото сърце на Копенхаген", защотохората могат да плуват в морето  - там вече няма търговско пристанище и водата е чиста. В Копенхаген са развити морските спортове – любими са малките лодки като кану-каяк, с които можеш да се придвижиш към града откъм водата. Крайморските градове имат красива гледка - вижда се как небето се слива с водата, жилище на подобно място би струвало скъпо. В Копенхаген има преживяване на три нива – гледка към Северно море, поглед към пристанището, третият взор е към каналите. Всички те се използват и така има достъп до територията и откъм морето. Важно е, че от 2011 г. вече има метро. Планирани са метростанции и в новата зона на Северното пристанище. Вече е направен конкурс за територията над първата метростанция. Преди 2 месеца откриха магистрален път до зоната. От 2013 г. на север от територията работи круизен терминал, който води туристи с интерес към обновения Копенхаген. Започнахме и четиригодишно проучване за енергийна устойчивост на зоната – гледаме на този проект като на нещо с голяма перспектива.

Какво промени в развитието на Дания изграждането на Oresund Bridge*?
- Правителството взе решение за този мост през 1990 г. Тогава се взе решение да имаме и метро – до този момент се придвижвахме само с автобуси. Третото важно решение от онова време беше за летището. В онези години Копенхаген беше беден град с много тежка промишленост, много безработни и много възрастни хора. Трябваше нещо да се раздвижи, за да има икономическо развитие. Мостът ни свърза със Швеция (Малмьо) и ние наистина станахме много по-развит район. Съоръжението имаше голямо значение за обмена на специалисти, за образованието, за работата на хората. Не стана толкова бързо, но всичко потръгна, когато се взеха политическите решения. Мостът беше открит през 2000 г., проектът за метрото се развива от 2011 г.

Споменахте, че превърнахте някогашната пристанищна търговска зона в жилищна. Как го постигнахте?
- Когато ние разработваме такива нови проекти, искаме те да са комфортни за хората, но и да печелят пари. В един такъв проект общините могат да изискват само 25% от жилищата за социално слаби.  Има и списък с компании, които имат право да строят проекти за социални жилища и те го правят само за да се отдават под наем. Социално слабите наемат жилищата на цена, която е 2/3 от продажната цена на частния инвеститор. Социалното строителство основно е за млади семейства, студенти или за по-възрастни хора. Другото важно нещо е, че средната площ на този тип социални жилища следва да е  95 кв.м. В същото време според правилата поне 20% от всички апартаменти трябва да са между 50 до 70 кв.м, т.е. да има от всички размери за различните видове наематели. Когато инвеститор купи подобен парцел, трябва да има предвид всички тези правила.  

София получи своя Доклад от Ян Геел и работи по идеята "Град на хората". Какъв е вашият възглед за развитието на градовете?
- Ян Геел мисли и работи с респект към културата и историята на градовете. Това е много важно. Ако искаме обаче градовете да се развиват, трябва да мислим за тях и с нови очи и да отговорим на новите изисквания. Градовете по целия свят имат различен потенциал и предизвикателства. Ян Геел е толкова популярен, защото неговият начин на мислене е датски начин на мислене. Може би знаете, че хората в Копенхаген са много привлечени от своите велосипеди. Ние сме спокойни хора и обичаме разходките с велосипеди, запалени сме по велосипедите, обичаме да се събираме, да се веселим – това е нашият стил на живот.  Днес младите хора в Дания възприемат публичните пространства като тяхната частна дневна, особено хората с малките деца - те си носят всичко необходимо от дома (кафе, храна, играчки за децата) и прекарват времето си навън. И това става по всяко време на годината.  Ян Геел е първият, който откри колко е важното това, успя да го облече в думи и да го предаде на другите хора.
Това, което мисля за развитието на градовете и което ви препоръчвам, е да сте амбициозни и да гледате на амбициите се в дългосрочен план.

 *Oresund Bridge е най-дългият мост в Европа - 7845 м. Свързва Копенхаген, Дания, с Малмьо, Швеция. Строителството му започва през 1995 г., открит на 1 юли 2000 г.