Направление "Архитектура и градоустройство" публикува одобрен и съгласуван от главния архитект работен устройствен план, предвиждащ Телефонната палата на ул. "Гурко" да се надстрои с един етаж. В документа е записано, че това ще стане "без да се променят начинът и характерът на застрояването". Според графичната част сградата трябва да порасне с 4.5 метра.

"Ще има промяна на покривните линии - покривът от скатен ще стане мансарден като на пощата ", обясни проектантът арх. Николай Симеонов. По думите му проектът предвижда основен ремонт на покрива, който не е в добро състояние. 

Работният градоустройствен план, подписан от арх. Здравков на 12 февруари, е съгласуван от НИНКН в края на миналата година. Сградата на ул. "Гурко" е паметник на културата и е построена през 1938-1939 г. по проект на арх. Станчо Белковски и арх. Борис Йолов. Тя е на шест етажа и е с разгърната застроена площ от 13 400 кв.м и още 3000 кв. м подземно ниво, а прилежащият терен е 4100 кв.м.

Намира се в идеалния център, в непосредствена близост до основните търговски улици в София, срещу петзвезден хотел и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Сградата на Телефонната палата е собственост на бизнесмена Васил Божков, който я купи от БТК срещу 17 милиона евро миналата година. Идеята му е да я превърне в културен център с музей, в който да изложи личната си колекция от над 3 хиляди антични предмети и картини.

"Телефонната палата ще бъде дом на уникални експонати и колекции в областта на изкуството и световното културно-историческо наследство. В момента екип от експерти от знакови световни музеи и архитектурни студиа подготвят проекти за интериорното оформяне на сградата.

Вярваме, че жителите и гостите на София ще бъдат обогатени от създаването на музей, отговарящ на световните стандарти и следващ най-добрите практики в сферата. Плановете за музея ще бъдат представени на широката общественост", обявиха наскоро от компанията "НГ Проперти", която е собственост на Васил Божков.

"В тази сграда ще се прави музей, голяма зала и административна част. Считам, че това е един добър пример за запазване на тези сгради", коментира главният архитект на София Здравко Здравков.