Явор Капитанов е юрист, собственик и управител на строително-инвестиционната компания "Сити Дженерал - 1"

Г-н Капитанов, напоследък много се обсъжда състоянието на градската среда в София. Неотдавна беше представен докладът "Публични пространства и обществен живот", подготвен от екипа на датския урбанист Ян Геел по проекта "София - град за хората". Какво е мнението ви като предприемач - харесва ли ви София, допада ли ви как се развива градът като столица на държава от ЕС?
В големите европейски градове има градоустройствени пропорции, които умните хора спазват от години. Париж, Барселона и Мадрид са чудесно проектирани. Като ги погледнеш отдалече, отвисоко - не дразнят, значи градоустройството е добро. София отвисоко е тъжна гледка – кошмарни, трагично проектирани, реализирани и поддържани сгради. Навремето старите архитекти са обръщали сериозно внимание на покривите, сега тази тема сякаш не съществува.
Във всеки град трябва да се проектира и строи така, че като погледнеш отделните сгради, архитектурни ансамбли и комплекси, да имаш чувството, че винаги са били там, не дразнят и се вписват прекрасно в средата. Архитектите създават част от проблемите, едни си признават, други – не. Затова, когато се избира архитект, първо трябва да се види къде живее той – в каква сграда, в каква среда.
Ние гледаме сградите в България най-вече от улицата и огромно значение за мнението ни имат цветовете на фасадите, използваните материали. Ярките цветове може да са подходящи за Карибите или Африка, но вписват ли се в духа на София? Бих казал, че ако търговците на бои и мазилки изтеглят част от продуктите си, "издевателствата" над градската среда ще намалеят.

Чия е отговорността София да бъде далеч от Париж и Барселона в градоустройствено отношение?
Законът за устройство на територията (ЗУТ) е така направен, че предполага проектиране на грозни сгради. Там са заложени предпоставките за лошите резултати. Архитектите и строителите знаят за какво говоря. Има контролни органи, които трябва да регулират процесите, но не може няколко души да имат поглед върху целия град. Нужни са промени в законодателството. Проблемите до голяма степен се дължат и на липсата на традиции в естетиката, в архитектурата у нас. Най-хубавите и емблематични сгради в София са на архитекти, които са завършили навън. Повечето сгради в столицата са проектирани от "малки" хора - без надежди, без мечти, без реална представа за бъдещето. Даже имам чувството, че не архитекти са проектирали града. Може да са били водопроводчици (без да обиждам техния труд). Но нека си спомним, че София след Освобождението е била с население от 10 000 - 15 000 души. Какво мащабно виждане очаквате да са имали тези хора.

Подкрепяте ли приемането на наредба за градската среда в София, която се подготвя от Столичната община и НАГ и която ще има за цел да създаде ясни регламенти за материалите и цветовете на фасадите, за рекламите по тях, за монтажа на климатици?
Наредбата ще регламентира детайлите. Но с тях не може да се промени общата картина. С козметични мерки няма как да се изчисти обликът на цял град. Вероятно авторите на наредбата ще са същите, които създадоха ЗУТ и действащите правила, довели до грозното строителство, така че не виждам светлина в тунела. Градската среда не се формира само от фасадите, площадите и булевардите, а от безбройните малки и симпатични софийски улички, които бяха хубави навремето. Сега те са задръстени от автомобили, от смрадливи дюкяни и магазини, на които казват "малък бизнес". Това загрозява. Да не говорим, че тротоарите и настилките са в отвратително състояние. И хората толкова са свикнали с това, че не го забелязват. Както крадците, които търсят имането под дюшеци, във фурната, във фризера, в захарницата дори, а не забелязват оставеното на голямата маса в хола. И още нещо, което изключително загрозява София - милионите колчета против паркиране, набити по тротоарите из целия град. Столицата прилича на кошара. Нали ще вземаме добри практики от света – покажете ми едно място на планетата с толкова много колове. Защо се прави това? Някои ще кажат - заради паркирането, заради майките с колички. Това ли е единственият начин? Не трябва ли да се търсят други трайни решения за паркирането – например изграждане на обществени подземни (и не само) гаражи. Не трябва ли контролните органи да следят за неправилно паркиране, вместо да се поставят колчета навсякъде? На всичкото отгоре те са набити много нагъсто, а дори да са през метър и половина, пак няма да е възможно паркирането. Похарчени са ненужно много обществени пари.

Вие участвате ли в обществени поръчки?
Един-единствен път. Мой познат ме уведоми за предстоящ търг за строителство на детска градина. Оказа се, че едно от изискванията, за да ме допуснат до процедурата, беше да съм печелил преди това обществена поръчка. Е как мислите - дали няма схеми? Всички знаят много добре как се печели обществена поръчка. Никой не може да ме накара да слугувам на когото и да било, да се моля, да давам подкупи. Предпочитам съвестта ми да е чиста. А и вече разбрахте как ми "подрязаха крилцата" при първия ми опит. Но дори и да ме бяха пуснали, една птичка пролет не прави. Петнайсет птички също не правят пролет.

Да засегнем темата за големите площади. Защо в София те са превърнати в паркинги, а по света това са най-красивите пространства?
В Западна Европа има историческо напластяване и традиции в естетиката. Когато тези страни са изпращали изследователски експедиции из цял свят, когато са строили великолепни катедрали и са създавали изкуство, ние сме живели "в землянки". Това има огромно значение. Нямаме вина, просто е факт. Градът – това са хората в него. Ако човек е неподреден, той ще проектира разхвърлян град.
Първият и най-важен въпрос е защо не бяха изградени подземни паркинги в центъра на София чрез отдаване на концесия? Говори се от години, но не се случи. Частни инвеститори щяха да се намерят, но, изглежда, някъде не са се разбрали или просто не им пука. Представете си в централната градска част на София - под градинки, улици и съборени мавзолеи, да се направят паркинги за хиляди коли. Така районът веднага ще се освободи от автомобилите. Второ, пространството около храм-паметника "Св. Александър Невски" се използва за паркинг – както за нуждите на парламента, така и от туристически автобуси. Така властта дава лош пример. Нека се поучат от западните страни и да идват на работа с метро, с колело или пеша. Явно са мързеливи или се притесняват, че ще ги разпознаят на улицата. Как в Холандия и Белгия министрите може да ходят с велосипеди на работа.

Каква е представата ви за София като модерен, европейски и насочен към хората и туристите град?
Не съм градоустроител, но твърдя, че съм естет. Прага е стар европейски град, в чиито сгради се усеща влияние на австрийската архитектура. Въпреки това чешката столица е запазила усещането за топлота, за нещо славянско, за разлика от "хладната" Виена и "студените" германски градове. Прага е чудесен пример за това как трябва да изглежда София. Призовавам ръководните фактори на столицата да отидат там, на собствени разноски, и да се потопят в атмосферата на града – да видят как са решени пешеходните зони, местата за отдих, паркингите. Там едва ли ще видят милиони черно-бели колчета по тротоарите. Защото там отдавна е работено върху съзнанието на хората.

От екипа на Ян Геел споменаха това предизвикателство – че първо трябва да се промени манталитетът на живеещите в София и тогава да се предприемат по-твърди мерки за подобряване на градската среда...
Софиянци първо трябва да бъдат възпитани, образовани и тогава да се работи върху съзнанието им. Нужен е баланс между наложени ограничения и хора със самосъзнание, за да изглежда градът добре. Това няма как да стане за едно поколение. Градската среда се прави от граждани. Ако кореняк софиянец отиде на село, той едва ли ще знае как се гледат животни, как се прави свинарник и сигурно ще фалира. Възпитанието започва от най-ранни години. Не може в града да дойде човек с трайните си лоши навици и ти тепърва да го учиш, че трябва да си мие зъбите, да си сменя чорапите, да си реже ноктите. Ако в семейството не са го научили на това, после е трудно. За съжаление семейството в България се разпадна, но това е друга тема. Преди хората бяха по-възпитани и културни. Майка ми е разказвала, че преди Девети септември, ако някой се изплюе на улицата, веднага идва стражар, хваща го за врата като пале, кара го да извади носна кърпичка и да избърше мръсотията от паветата.

От думите ви лъха силен песимизъм, няма ли и добри примери в София?
Има много сгради, които сами по себе си са красиви и качествено проектирани, но те са разпръснати хаотично или средата около тях е толкова компрометирана, че ги потиска. От София изчезват симпатичните местенца, уютните малки площадчета, градинките с мирис на липа. Уханието на града липсва. Входът на Борисовата градина е направен, но във вътрешността е джунгла. Аз карам колело там и често попадам на глутници кучета, скитници и клошари. Искам да обърна внимание и на дърветата край софийските улици, които не се поддържат и се допуска да станат огромни. Така те стават опасни за хората и компрометират настилките с огромните си коренища.

В доклада на Геел за София има препоръка за повече пешеходни зони в центъра – такива да бъдат не само "Витоша" и "Пиротска", но и жълтите павета (бул. "Цар Освободител") в частта между БНБ и СУ "Св. Климент Охридски", ул. "Цар Иван Шишман" и др. Подкрепяте ли?
Екипът на Ян Геел е взел моя идея отпреди много години, това в кръга на шегата. Споделял съм често с колеги, че пешеходна трябва да бъде зоната между президентството и градинката "Кристал", както и улица "Леге". Това каре е подходящо за постигане на качествена градска среда. Сега София има една главна пешеходна улица, като всеки областен град. "Витоша" стана по-приятно и живо място напоследък, но мръсотията остана. Не се полага необходимото старание за почистване. Настилките не се мият с препарати и са лекьосани. Всички заведения плащат много пари, но не съм виждал булевардът да се почиства редовно, а би трябвало да има специална служба, която да отговаря за тази зона. Неприятно впечатление прави, че булевардът е пълен със скитници, просяци, алкохолици, измамници и джебчии. Полицаите и общинските служители подминават тези лица. Но ако бизнесмен постави навън един стол повече от позволеното, веднага съставят акт. И каква е тази пешеходна зона, която се пресича на няколко места от улици, позволени за автомобили. Въпрос на време е там да се случи неприятен инцидент. Пешеходната зона трябва да се регламентира по друг начин, като се позволява на търговците в определени часове от денонощието да си зареждат обектите.

Защо в София досега не е въведена наложената практика в много европейски градове магазините и ресторантите да се зареждат през нощта?
Столичани не обичат да стават рано сутрин. Забелязвате ли, че радиоводещите в София в 9.30 ч. поздравяват слушателите с: "Добро утро на всички ранобудници". В Западна Европа хората стават в 4-5 ч. сутринта, за да стигнат навреме за работа. Нека това се превърне в навик и ще си оправим държавата. И сега има хора, които използват пълноценно деня, но те са главно в провинцията.

Какво ви е мнението за използването на тротоарното право от заведенията на бул. "Витоша" – не беше ли отнета голяма част от пешеходната зона?
Държа заведение на "Витоша" и мога да споделя личен опит. Ако всички наематели спазваха нормите като мен, проблеми няма да има. Булевардът е достатъчно широк. В повечето случаи заведенията използват леки конструкции, които създават усещане за уют. Но има и търговци, сложили разни чергила, тенти и паянтови навеси с найлони, които загрозяват. Не е необходимо и редно на всеки дюкян да се дава право за огромен навес или зимна градина отпред. Тротоарното право трябва да е обвързано с лицето на обекта.

Какво мислите за предложението на Столичната община с промени в ЗУЗСО да се въведе максимална кота корниз от 75 м в южните квартали на София (в тези зони, където сега липсват ограничения) с цел да се запази гледката към Витоша?
Според мен е висока тази кота корниз, трябва да бъде по-ниска. София не е Лондон. Столицата би трябвало да е нисък град, все пак е разположен в земетръсна зона. Да се строят много високи сгради тук е прекалено рисковано. Запазването на гледката към Витоша е добра идея, защото това е ценното на града. Никой не иска да гледа бетонни блокове от прозореца си. Ако няма норми, утре ще дойдат едни хора и ще кажат: "Тук ще направим 500-метрова сграда".Човешката алчност няма граници, така че ограниченията в случая са разумни.