В брой 6 на сп. ГРАДЪТ СГРАДИ

Арх. Каменов, арх. Георгиева, с какво бяха свързани предизвикателствата при проектирането на най-новото болнично заведение в Плевен – МБАЛ "Сърце и мозък"?
- Лечебните заведения са сложни за проектиране сгради със специфична функция, произтичаща от основното им предназначение – да създадат адекватни условия за активен лечебен процес. Те съдържат елементи от типологията на коренно различни по вид сгради – жилищни сгради за временно обитаване, обществени пространства, чисти производства, лаборатории, складове и пр. Обединяването на всички тях в единно решение, както и интерпретацията им в условията на повишени хигиенни изисквания придават допълнителна сложност на решението.

Освен професионалисти от стандартните инженерни специалности в проектирането на болницата участва много по-широк, интердисциплинарен екип от специалисти, включващ инженери по медицинска апаратура, информационни технологии,  медицински газове, производители на медицинско оборудване, физици,  консултанти – лекари, хирурзи, сестри, специалисти по защита от инфекциите, по почистване и поддръжка и пр. Изискванията на всеки от екипа трябва да бъдат отразени в проекта. Неспазването им води не само до неблагоприятен визуален ефект, а може да е причина за дискомфорт на пациентите, неефективно обслужване, проблеми с поддръжката, дори медицински грешки и вътреболнични инфекции.

Планирането на МБАЛ "Сърце и мозък" бе обвързано с внедряването на съвременните постижения на медицинската техника и нововъведенията в методите на лечение, постигнати от развитието на медицинската наука. За нашия екип беше изключително предизвикателство проектирането на единствената по рода си в България хибридна кардиохирургична операционна зала с  инсталиран интраоперативен ангиографски апарат. В тази зала лекарите имат избор между инвазивен или хирургичен подход при решаването на конкретен медицински случай, а инсталираната система за видеоинтеграция на образите им предоставя достъп до изображенията от всички апарати за образна диагностика в болницата в реално време.

Проектирането на всяко лечебно заведение освен на общовалидните закони и наредби за проектиране на сгради трябва да отговаря и на голям брой специализирани нормативни актове, включващи Закона за лечебните заведения, Наредба №49 за устройство на болниците, Норми за проектиране на болнични заведения, Медицински стандарти по различни медицински специалности и пр. Между тези специфични наредби поради различния период на тяхното публикуване по някои пунктове съществува известна несъгласуваност. В този смисъл спазването на всички тях едновременно и стриктно е особено предизвикателство. Същевременно болниците подлежат на тежък разрешителен режим. Въвеждането в експлоатация от ДНСК е само едно от условията за ползването им. Паралелно се осъществява контрол и приемане от Агенцията за ядрено регулиране, а като финален акт – Разрешение за дейност от МЗ.

През какви етапи преминахте, за да се стигне до реализацията на предложеното от вас проектно решение?
- Проектирането на всяко съвременно лечебно заведение за болнична помощ изисква и започва със задълбочени предпроектни проучвания. Те обхващат различни аспекти – нормативна уредба, технологични изисквания за зони и потоци, изисквания за медицинска апаратура – източник на йонизиращи лъчения, ергономични изисквания, съвременни решения и възможности за избор на материали с повишени хигиенни или електропроводими качества.

Впоследствие нашият екип разработи 4 идейни варианта на болницата, изследвайки възможностите за създаване на най-удачна функционална и пространствена композиция. За одобрения от възложителя вариант бе изготвен технически проект, който послужи за съгласуване с всички специализирани държавни контролни органи и издаване на разрешение за строеж.

Наличието на технически проект само по себе си обаче определено е недостатъчно за качествено изпълнение на сложна съвременна сграда с изключително много инсталации. Поради скъсените срокове по време на строителство бе поетапно изготвен подробен работен проект, съдържащ всички необходими детайли за отделните елементи на сградата. За нас беше важно приизграждането ѝ да бъдат спазени изискванията за енергийна ефективност. Затова детайлите между отделните конструктивни и преградни елементи са изпълнени при стриктно избягване на евентуални топлинни мостове. Проектните решения осигуряват изискваните санитарно-хигиенни норми за топлинен комфорт, а при избраните строителни характеристики на ограждащите елементи вътре може да се поддържа оптимална температура при минимални разходи за отопление и охлаждане.

Последен етап от процеса на проектиране бе изготвянето на интериорен проект за всички компоненти от функционалната структура както за обществено ползване, така и специализирани – централно фоайе, заведение за хранене, операционни зали, отделение за реанимация и интензивно лечение, болнични стаи, лекарски кабинети, манипулационни и лаборатории, и пр. Напоследък подходите при интериорното решение се развиват динамично, обхващайки всички функционални сектори. Естетиката на всяка зона изключва случайната декоративност, а произлиза от функцията и от архитектурната композиция. Интериорният проект удовлетворява два типа задачи: осигурява комфорт на обитаването, лечението, работата (чрез компоненти, съобразени с ергономичните изисквания) и символни, свързани със спецификата на съответния сектор (посредством художествени идеи и внушения).

Какви са характерните особености на сграда от такъв тип?
- Болниците са едни от сградите, претърпели значителна еволюция по отношение на планирането им. От еднопространствени помещения с функция на убежища или изолатори, те се превръщат в сложни конгломерати с огромен брой териториално обособени звена, които си взаимодействат при строго дефинирана йерархия. Изискванията за автономност на отделните сектори превръщат болницата в сложна структура с ясни комуникации, къси връзки между функционално свързаните звена, логична модулна организация на отделенията. Централно разположени са секторите с най-голяма посещаемост, а изолирани в периферията са функции със специфични технологични или хигиенни изисквания. Създаване на непресичащи се потоци, обезпечаващи движението на пациенти, придружители, персонал, материали, отпадъци и пр. е абсолютно задължително. Значителното тегло на някои медицински апарати налага отделенията за образна диагностика да бъдат разположени на по-ниските нива, дори в сутерена на сградата.
Обемно-пространственото решение в отделните функционални сектори е зависимо от принадлежността към съответен функционален блок на болницата и специфичните изисквания към него от гледна точка на технология, асептика и стерилност, лъчезащита. В стационарния блок и конкретно в болничните стаи акцентът е поставен върху създаване на адекватна среда за пребиваване и лечение. Влияние върху композиционното решение оказва дори степента на критичност на заболяването поради различия в изискванията към средата за лечение. За отделенията по образна диагностика са характерни специфични технологични изисквания, произтичащи от вида на медицинските уреди и изискванията на производителя към големината и пропорциите на помещенията. Мерките за лъчезащита или защита от магнитно поле влияят на интериорния образ, създавайки особености като липса на естествено осветление, избор на определени пропорции, използване на материали за отвеждане на статично електричество и за многократна дезинфекция. Операционната зала – средата с най-много изисквания - напоследък търпи сериозно развитие в посока към облик с подобрена визия, независимо от условията за асептика и стерилност. МБАЛ "Сърце и мозък" разполага с операционни зали с индиректно естествено осветление – създаващи условия освен всичко друго и за психологически комфорт на операционния екип.
Лечебните заведения трябва да разполагат с по-големи от стандартните етажни височини. Наличието на значителни по размер въздуховодни системи поради изискваните високи кратности на въздухообмен, особено в чистите помещения, в комбинация с голям брой силнотокови и слаботокови електрически инсталации в някои зони (например операционният блок) изисква свободно пространство от поне 1 м над окачения таван. Технологичните изисквания за светла височина от 3 м в помещенията с източници на йонизиращи лъчения формират конструктивна височина от над 4 м на някои етажи.
Осигуряването на просторно дворно пространство е значително предимство за всяко лечебно заведение. Планирано с подходящо изложение, то трябва да съдържа специално подбрани елементи за рекреация. Освен това парковото пространство дава възможност за аранжирането му с елементи за раздвижване и рехабилитация, като по този начин участва активно в лечебния процес.
         
На какви специфични изисквания трябваше да отговори проектът?
- Критериите при изграждането на архитектурната композиция са насочени към различни групи от хора: болни с различни по профил заболявания и различна степен на подвижност; посетители и придружители; медицински персонал. Различните групи хора, освен че имат специфични потребности, се намират в коренно различна житейска ситуация: пребиваване и лечение, трудова дейност. В този смисъл към средата за пребиваване и лечение са насочени естетически изисквания, свързани с осигуряване на положителни емоции, отвличащи вниманието, успокояващи и разтоварващи за пациентите, а в противовес  на това – мобилизиращи за медицинския персонал.
Основните изисквания, касаещи изпълнението на сградата, са свързани с правилна организация на потоците на хора и материали с цел избягване на вътреболничните инфекции. Поради наличие на пациенти със затруднена подвижност е абсолютно необходимо осигуряване на достъпна и безопасна среда. Други групи изисквания са свързани с осигуряване на пожаробезопасност, акустична среда с ниски нива на шум, антибактериалност и чистота. Инсталационното обезпечаване също е подчинено на много и специфични норми. Особено внимание изисква изпълнението на ОВК инсталацията поради специфика, свързана с превенцията и контрола на вътреболничните инфекции, както и осигуряване на параметри на работната среда (температура, влажност, кратност на въздухообмен, надналягане и пр.) във всички специализирани помещения.
Най-многобройни от всички безспорно са хигиенните изисквания, поради които е необходимо финишните материали при довършителните работи да бъдат подбирани с възможност за постоянно почистване и дезинфекция. В практиката се предлагат различни решения. В МБАЛ "Сърце и мозък" например са приложени хомогенни PVC покрития, подходящи за оформянето на холкерни връзки между строителните елементи. Те дават възможност за изпълнение на разнообразни интериорни композиции в зависимост от концепцията за съответния сектор на болницата. Таваните са изпълнени с clip-in метална модулна система. Съвременните материали и технологии позволяват прилагането на решенията за създаване на хармонична среда не само в общите пространства и стационарните зони, но и в секторите с високотехнологично медицинско оборудване, както и в тези с изисквания за стерилност.
От съществено значение при лечебните заведения е специфичното оразмеряване на пространствата. Ергономичните изисквания за хора със затруднена подвижност и динамичните размери при работа на медицинския персонал са определящи. Неправилното оразмеряване може да доведе не само до неблагоприятен естетически ефект. При болниците то може да е причина за дискомфорт за пациентите, неефективно обслужване, дори до медицински грешки при работа.
Освен многобройните технически изисквания съществуват и чисто емоционалните очаквания на пациентите. Комфортен, ведър, спокоен – това не са думи, асоцииращи се със състоянието на болен човек. Но подобни състояния се очаква да предизвикват у пациентите болниците на XXI век. С този амбициозен проект нашият екип се е стремил да покаже, че съвременната архитектура на лечебните заведения е способна да създаде среда, ориентирана към процеса на оздравяване. В тази кауза са заложени редица предизвикателства. Архитектурното решение следва да бъде съобразено също с развитието на медицинската наука и методите на лечение, с усъвършенстването на медицинската апаратура, със специфичните регулаторни изисквания към средата. Възможностите за създаване на "терапевтично" ориентирано пространство не просто към грижа, а към активно лечение, предоставяни поотделно или съвместно от компонентите на архитектурния образ, могат да бъдат качествено оползотворени.