БР.6/2017, СП.ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Проблеми на транспорта в световен мащаб и големите български градове
По последни данни развитието на градския транспорт и мобилността не се характеризира със значителен спад на автомобилите. Напротив, те остават пътнически превоз въпреки целенасочената политика на Европейския съюз да подпомага използването на по-екологични превозни средства. Нараства делът на дизеловите горива в автомобилните превози. Електрическите автомобили са все още с незначително присъствие сред превозните средства – 0.07%. Делът на възобновяемите енергийни източници в транспортния сектор е малък. При прогноза от 6.2 милиарда ежедневни пътувания в световен мащаб в градовете до 2025 г. и при запазване на тези тенденции, след 8 години ще имаме следната картина:- около половин милион убити в пътни катастрофи всяка година - парниковите газове от транспорта ще нарастват с 30% на година - всеки от нас ще прекарва по около 100 часа всяка година в задръствания. Поради всичко това са нужни иновативни практики за справяне с проблемите.

Съвременна визия за транспортната инфраструктура
Улиците формират облика на града и жизнената ни среда. Улицата е прозорец, през който посетителите на града възприемат позитивно или негативна градската среда. Улицата е мястото, където жителите и посетителите пазаруват, разхождат се, карат велосипеди, посещават административни центрове, ресторанти и др. Уличната мрежа осигурява мобилността чрез равнопоставеност между обществен транспорт, пешеходно и велосипедно движение и леки автомобили. Улиците трябва да обслужват кварталите, без да ги разделят, и да възпрепятстват достъпа до обществените центрове. Докато не оправим уличната мрежа – да имаме добре поддържани тротоари и добре поддържано пътно платно, сградите ще изглеждат зле. В съвременните тенденции автомобилите трябва да са на последно място, но реалността е друга.

Транспортната инфраструктура в момента в повечето големи български градове
Приоритет е автомобилното движение като основен елемент на градската мобилност.Изгражда се улична инфраструктура за ненужно високи скорости и голям капацитет за автомобилния трафик, което увеличава броя на тежките пътни произшествия.В кръстовищата не се осигурява безопасно и удобно пресичане за пешеходци и особено за деца, възрастни хора и хора с увреждания. Прави се компромис с ширината на тротоарите, което ги превръща в неудобни за пешеходци, да не говорим за трудноподвижните от тях и с физически проблеми.Реализацията изисква огромни финансови ресурси и много от проектите остават само на ниво чертежи.Частично реализирани, проектите постигат единствено облекчаване и стимулиране на автомобилния трафик

Какви са резултатите
Улици, все по-натоварени с автомобилен трафик, опасни за пешеходно и велосипедно движение.Родителите водят с автомобил децата си на училище поради липса на сигурни пешеходни и велотрасета.Делът на ежедневните пътувания с автомобил се увеличава, пътуванията с велосипед или пеша са много малък процент - според заместник-кмета по транспорт и транспортни комуникации Евгени Крусев този дял е 1%, според сдружението "Велоеволюция" – 5%, според "Визия за София" - 1.8%.Автомобилното движение доминира в кварталните пространства, което затруднява дейността на кварталните магазини.Къси пътувания с автомобил, излишна консумация на горива, вредни емисии и допълнителни разходи за домакинствата.Застаряващото градско население е изолирано в кварталите - кръстовищата или стълбите на подлезите са опасни или при наземно пресичане цикълът на светофара сварва възрастните пешеходци в средата на улицата.Преобладават асфалтови и бетонови повърхности, повишават се летните температури и се създават постоянни проблеми с отвеждането на дъждовните води.

Съвременни изисквания към проектите
Улиците да се разглеждат като ПРОСТРАНСТВО за търговия, срещи и други ежедневни дейности на гражданите, а не само като място за автомобилното движение. Да отчитат желанията на хора от всички възрасти и физически възможности за мобилност. Да стимулират активната мобилност – придвижване с велосипед и пеша.Да стимулират използването на обществен транспорт.Да не изключват и възможността за използване на автомобил – има опасност да се залитне в другата крайност - масова забрана за автомобили.Да отделят специално внимание на архитектурния облик, ландшафтното оформяне и оборудването на улиците - уеднаквяване на лампи, настилки.Да са съобразени с екологичните изисквания и изискванията за управление на водите и запазване на растителността.

Основна цел на новата наредба за преподреждане на приоритетите
Пешеходно движение - безопасна и комфортна среда за пешеходци. Градският обществен транспорт – комфорт, безопасност и реална алтернатива. Велосипедно движение – безопасност и подходяща инфраструктура.Автомобилното движение – равнопоставено на всички останали опции и фактор за икономическата активност на града.При обсъжданията спорът беше дали велосипедното движение да е преди градския транспорт. Но взехме решение, че поне 10 години напред масовият обществен градски транспорт ще бъде преди велосипедното придвижване.

Основни промени в новата наредба
Нова функционална класификация на уличната мрежа - преподреждането на приоритетите за мобилност.Максимално използване на съществуващата улична инфраструктура при проектирането на напречния профил на улицата – много проекти в нашите градове не могат да се реализират заради отчуждаване.Утвърждаване на добри практики за проектиране на кръстовища, в частност кръгови кръстовища – те станаха модерни, без проекти се направиха доста, някои по-добри, други не толкова, сега вече са нормирани.Осигуряване на безопасно преминаване на пешеходци и велосипедисти.Налагане на съвременни изисквания за качество на пешеходните трасета, включително настилка и достъпна среда.Технически изисквания при проектирането на велосипедните трасета. Най-накрая се дефинира - веломаршрут, велотрасе, велоалея и велолента и се утвърждават конкретни изисквания. В тази си част наредбата вече е в сила. Ако я бяха прочели от Столичната община, нямаше да го има проблемът с велоалеята по ул. "Г. С. Раковски". Не можеш да сложиш велоалея при активно движение на автомобили, това е забранено в новата наредба, която в частта си за велосипедното движение вече е приета. Проектиране на инфраструктурата за масовия обществен градски транспорт. Указания за реализация на трасета за автобусния транспорт с приоритет.В България сме бедни откъм данни за транспорта в големите градове, защото не се води достатъчно статистика. Затова за много от нещата използваме чуждестранни материали и опит. В другите европейски страни се наблюдават процесите, води се статистика, анализира се и се правят промени.