БР. 6/2017, СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
Проучването "Централна градска част на София - Доклад за публичните пространства и обществения живот" е направено от екипите на Ян Геел, Столична община, студио "Плейсмейк" и доброволци, предадено е през 2017 г. и е в четири части. В брой 6, 2017 г. на сп. "ГРАДЪТ Инфраструктура" публикуваме първата. Следващите очаквайте през 2018 г.
Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община:
"Щастлива съм, че проф. Геел и неговият екип приеха поканата ни да работят заедно с нас за развитието на София като зелен и иновативен град. Със събраните и обработени данни екипът на проф. Геел ни помага да развиваме публичните пространства в градския център така, че той да става по-удобен за хората, които се придвижват пеша, с велосипеди или с градския транспорт. Убедена съм, че това ще способства да разкрием по въздействащ начин историческия център на града. Прилагането на предложените принципи ще помогне да подобрим както пространствата на целия град, така и качеството на живот.
Столиците привличат и ще продължат да привличат много хора – затова ние трябва отговорно и с визия за бъдещето да подобряваме организацията на придвижване в града, да намалим значително консумацията на ресурси, да подобрим качеството на въздуха – всичко това е
свързано както с промени в градската среда, така и в поведението и нагласите на хората. За да отговорим на тези предизвикателства, трябва институции и граждани да го приемем като обща кауза.
Водещото послание "градове за хората", което екипът на проф. Геел разработва до конкретни градски политики, ще ни помогне да работим по-уверено за развитието на София като град на иновациите и град на хората."

Арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столична община:
"Докладът, който е пред вас, ни помогна да придобием цялостна представа за качествата на публичните пространства и живота в тях. Екипът на Направление "Архитектура и градоустройство" застава зад амбициозната цел за трансформация на София в град, който да приюти хората и да ги прикани към по-активен публичен живот. Общата ни работа с Gehl затвърди разбирането ни, че градската среда е жизнена тогава, когато е комфортна, чиста, безопасна и предлага възможности за развитие на многостранните интереси на хората. София трябва да предостави на всеки възможността да вземе участие в живота на града без значение от възрастта, социалното положение, етническия произход, доходите или убежденията си.
Проведеният тук анализ ще ни помогне да планираме информирано бъдещото развитие на София като функциониращ град с единна и ефикасна транспортна система, в която пешеходните и велосипедните придвижвания са с приоритет. След представянето на този доклад работата ни продължава с конкретни стъпки за трансформиране на града в по-леснодостъпен, по-безопасен и по-жизнен. Направеното дотук ще бъде отправна точка в бъдещата работа на политически ръководства, възложители, проектанти и всички жители и ползватели на града. С общи усилия всички ние ще превърнем София в град за хората."
Общ преглед
София, столицата на България, се радва на забележително местоположение в западната част на страната – в долина, заобиколена от всички страни от високи планини, като например Витоша, чийто най-висок връх достига 2290 метра. Със своите близо 1.3 милиона жители София е най-големият град в страната, столица с голямо значение за целия Балкански полуостров, седалище на множество дружества, университети и културни институции.
Съпоставка на мащабите
Будапеща
1.7 милиона жители в град Будапеща
2.9 милиона жители в столичната агломерация
6 кв. км градски център (Район I + V)
51 870 жители
8 645 жители/кв. км
Виена
1.8 милиона жители в град Виена
2.4 милиона жители в столичната агломерация
2.9 кв. км градски център (Район I)
16 465 жители
5 717 жители/кв. км
София
1.3 милиона жители в град София
1.7 милиона жители в столичната агломерация
7.9 кв. км градски център (целева зона на изследването)
95 268 жители
12 059 жители/кв. км

Историческо развитие
Историята на София – един от най-старите градове в Европа – може да се проследи близо 7000 години назад. Минералните извори, на които е богат районът, винаги са привличали заселници. Историческото минало на града се долавя и днес - богатството на стилове от различни епохи оформя облика на града. В София се намират близо 1400 защитени сгради и обекти, както и други недвижими културни ценности, предимно в градския център, където има и разкопки на праисторически селища.
Посочените години в легендата отразяват времето, в което съответната територия е изградена в значителна степен.

Днес и утре
Понастоящем в София се случват много неща, което говори, че е налице желание за промяна и инвестиране в бъдещето. Подготвят се редица проекти и документи, които очертават пътя към изграждането на град за хората. Основното предизвикателство е да се определят приоритетите и да се максимализират резултатите. Важно е проектите да са обединени от ясна визия, която да тласка града напред.
През 2013 г. Столичната община проведе открит международен архитектурен конкурс за обемно-пространствена концепция, архитектурен проект и развитие на централната градска част на София. Градският център бе условно разделен на четири зони. За зони 2 и 4 инвестиционните проекти вече са одобрени, а разрешенията за строеж – издадени. През 2018 г. започва изпълнението по тях. За зона 1 не е предоставено финансиране от фондовете на ЕС. За зона 3 ще се проведе нов архитектурен конкурс.

Анализът на София е разделен на четири основни теми: градска идентичност, мобилност, обществен живот и качество на публичната среда. За всяка тема се изследват както възможностите, така и предизвикателствата. След този преглед се представя набор от ключови стъпки, въз основа на които се определят бъдещите действия, насочени към реализиране на потенциала. Ключовите стъпки са представени посредством карти, примери от международната практика и конкретни казуси от София.

Градска идентичност
София притежава богата културна и природна идентичност. Като един от най-старите градове в Европа, столицата приютява множество исторически сгради. Присъствието на речни канали и минерални извори формират "синия" характер на София, а парковете и засадените край улиците дървета определят зелената и идентичност. Заобикалящите я планини оформят цялостния облик на София, тъй като имат визуално присъствие в много части от града.
Планини и гледки
София се характеризира с уникална локация – разположена е между Люлин планина на запад, Стара планина на север и Витоша, с нейните 2290 м височина – на юг. Планините предоставят възможности за пешеходен туризъм и зимни спортове, а също и глътка свеж въздух в летните горещини. Освен това представляват важен елемент на градския пейзаж, който служи като ориентир и внушава усещането за идентичност.
Планините придават своеобразна идентичност
• Важна характеристика на София са заобикалящите я планини – Витоша и Люлин, които се явяват в ролята на ключови забележителности поради визуалното си присъствие.
• Планините са популярни дестинации за почивните дни през цялата година и предоставят възможности за пешеходен туризъм, велосипеден туризъм и зимни спортове.
Чудесни планински гледки, които са заплашени от изчезване
• Визуалната връзка с планината служи не само като ориентир, но и създава усещане за въздух и простор.
• За съжаление много от визуалните връзки са прекъснати на ниво улица и видимостта е възпрепятствана от високите сгради, попадащи в линията на полезрението.
• Редица важни зрителни коридори продължават да са застрашени от планираните нови високи сгради.
Характерната градска топография не се използва в пълния й потенциал
• Градският релеф не е равнинен, а се характеризира с леки възвишения, които засилват зрителната връзка между отделните части на града.
• В някои случаи за преодоляването на разликите в надморската височина се използват стъпала, които се явяват пречка, вместо възможност, поради несъвършения им дизайн и отсъствието на възможности за сядане.
• Налице е недостиг на безпрепятствени алтернативи за преодоляване на разликите в надморската височина.
Липса на връзка между планините и градския център
• Като цяло планините са защитени зони, но са достъпни за хората.
• Планините се виждат от града, но физическият достъп до тях е затруднен.
Липсват пешеходни връзки между градския център и планината. За туристите е трудно да намерят насоки как да стигнат до планината и какво да разгледат там.
• Главните шосета (пътища/улици) между планината и центъра се характеризират с недобре организирани кръстовища. Например околовръстният път представлява бариера за пешеходците и велосипедистите и влошава качеството на връзката между отделните квартали.

Зелена идентичност
Централната градска част на София е благословена със силна зелена идентичност благодарение на множеството паркове, градини и дървета край улиците. Тези зелени зони в плътно застроената градска тъкан на София представляват не само важни места за срещи, отдих и рекреация, но и съхраняват естествената среда, подобряват качеството на въздуха, допринасят за управлението на отточните води и климата. Поради важната им роля за града е необходимо да се провеждат редовни дейности по поддръжка.
Зелените зони и обществените паркове са ключови за градската идентичност
• В града има множество обществени паркове с различна степен на използване за ежедневна и сезонна рекреация.
• Изобилието от паркове, разположени на пешеходни разстояния в южните и източните части на града, привлича хора от всякакви възрасти.
Зелените зони са разпределени предимно в южните части
Ако погледнем картата на София, ще видим, че разпределението на публичните пространства и зелените зони не е равномерно. По-заможната югоизточна част е по-зелена от северозападната част, което съответства на социално-икономическото положение на съответните райони.
Множество улици и булеварди със засадени дървета
• По много от софийските улици и булеварди са засадени дървета, а други са оставени съвсем сиви – особено в северните части на града.
• Връзките между парковете и зелените зони трябва да се заздравят, за да привличат повече посетители и да затвърдят зелената идентичност на града.
Дърветата, храстите и зелените площи се нуждаят от редовна поддръжка
• Макар София да притежава ясно изразена зелена идентичност, дърветата и храстите, които не са поддържани достатъчно, влошават качеството на градския пейзаж и отслабват визуалните връзки.
• Уличните дървета често разполагат с твърде ограничено пространство за кореновата си система. Корените им повдигат настилката, което намалява достъпността за пешеходците и вреди на самите дървета.

Минерални извори и реки
Реките служат като ориентир, внушават усещане за идентичност и предоставят зелени пространства за отдих. София няма пълноводна река, която да преминава през града, но все пак разполага с два маловодни канала – Перловска река и Владайска река. За момента и двата не се използват достатъчно, но притежават потенциала да се превърнат във важен елемент в мрежата от зелени и публични пространства в централната градска част.
Минералните извори са друг важен елемент. В града има няколко такива, но едва малка част от тях се използват и са достъпни за хората.
Картата представя в опростен вид разположението на минералните извори в София, включително съществуващи балнеоложки центрове, зони за рехабилитация и рекреация, спортни съоръжения и минерални чешми.
Съществуващите водни пътища в северната и южната част на града оформят централната градска част
• В центъра на София няма голяма река, но столицата все пак разполага с двата маловодни канала на Перловска и Владайска река.
• Двата канала образуват външния пръстен на централната градска част с осезаемо "зелено" и "синьо" присъствие, което трябва да се съхрани и засили в бъдеще.
Водните канали не се използват достатъчно
• Реките са замърсени и често се избягват заради неприветливия им вид.
• Заобиколени са от улици с натоварен трафик, което намалява привлекателността им за пешеходци и велосипедисти.
• Възможностите за отдих покрай каналите или край мостовете, които ги пресичат, са твърде ограничени.
Минералните извори са част от идентичността на София
• Наличието на минерални извори в града е актив, с какъвто малко столици могат да се похвалят.
• Някои от местните жители обичат да си наливат вода от извора до бившата Централна баня, в сърцето на града. Това превръща минералния извор в място за социални контакти.
Присъствието на минерални извори в града не е осезаемо
• Зоните около минералните извори са със смесено качество, а в някои райони водата изцяло липсва.
• Днес минералните извори обслужват бутилиращата индустрия и осигуряват питейна вода за населението.

Културно наследство
Дългата и богата история на града се долавя и днес – в централната градска част присъстват множество реликви от отминали векове и десетилетия. От римски развалини до православни църкви, градският център предлага голямо разнообразие от уникални по рода си исторически сгради. От друга страна, това богатство предполага сериозна поддръжка, която е и едно от ключовите предизвикателства, пред които е изправена днешна София, наред с предизвикателството историческите паметници да бъдат интегрирани в настоящата градска тъкан.
Богато културно наследство
• Градската идентичност се характеризира с разнообразни обекти на културното наследство и до голяма степен зависи от тяхното опазване.
• Културното наследство варира не само по произход, но по вид и мащаб – от търговски и образователни институции до частни домове и паметници.
Недвижимото културно наследство не се цени еднакво
• Въпреки че голяма част от обектите на културно-историческото наследство, като например римските останки, се опазват и поддържат добре, редица други паметници и сгради от други векове и десетилетия се ценят и поддържат далеч по-малко, макар да са равностойна част от историята на София.
Нееднородно състояние на историческите сгради
• В София съществуват множество исторически сгради с неповторимо излъчване и очарование. За съжаление историческата им стойност невинаги е видна поради лошото състояние на фасадите и изоставане на вътрешните инсталации спрямо съвременните стандарти.
Полагат се усилия за реновиране на исторически сгради
• Къщата на Яблански, показана на снимката, е сграда - паметник на културата, реновирана от собственика й. Това е положителен пример, който демонстрира воля и желание за поддръжка и реставрация.

Морфология на човешкия мащаб
Като цяло морфологията на София силно се доближава до човешкия мащаб: сгради с голямо разнообразие от фасади и подходяща височина от 4-5 етажа, организирани около вътрешни дворове; традиционни улици, които приканват към разходка; площади и паркове с добри пропорции и разположение. За съжаление модерното развитие от последните няколко години и най-вече многоетажните сгради и несъразмерните публични пространства заплашват тези традиционни структури и излагат на опасност уникалния характер на града.
Традиционни структури, съобразени с човешкия мащаб
• Градският център е с добри пропорции, които подканват към разходки, а сградите често са ориентирани около вътрешни дворове. Постройките традиционно са с по 4-5 етажа, което позволява добра връзка с публичното пространство.
Вътрешните дворове добавят интересно измерение
• Сградите често са ориентирани около вътрешни дворове, които добавят важно полупублично измерение и предоставят на жителите възможност за отдих и спокойствие.
• Някои от дворовете са достъпни и за външни хора, докато други са достъпни единствено за живеещите в заобикалящите ги сгради. Някои са озеленени и оживени, а други не се използват достатъчно или се използват като паркинги.
Новите сгради и пространства представляват заплаха за градската морфология
• Голяма част от новите архитектурни решения взаимодействат твърде слабо с околната среда и не са съобразени с мащаба, височината и ритъма на околните сгради.
• Строителните материали често не съответстват на използваните в квартала и на строителните традиции в София.
Дребномащабните елементи добавят допълнително, по-фино измерение
• Елементите с малки размери, било то павилиони, будки за кафе или кокетни магазинчета, добавят приятно измерение на градската среда. Те служат като място за срещи и точки на активност.
• Много от тези структури все още не се използват достатъчно, като например старите кабинки на регулировчиците по натоварените кръстовища.

Ключови стъпки
I. Ценете планините и съхранете гледките
Съхранете зрителните коридори
Идентифицирайте най-важните зрителни коридори и ги защитавайте. Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката. Гледката към планините е едно от най-големите преимущества на града и не бива да бъде привилегия само за малцина.
Свържете градския център с планините
• В момента софийският околовръстен път отслабва връзката между Витоша и града. Изграждат се някои пешеходни надлези, които пресичат шосето в опит да разрешат проблема. Въпреки това усилията трябва да се насочат към подобряване на точките за преминаване и осигуряване на възможности за пресичане на нивото на улицата.
Краткосрочни мерки: Подобрете местата за пресичане на околовръстния път и осигурете по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината.
»» Дългосрочни мерки: Изградете велосипедна алея по протежението на Перловската река, която да създаде връзка между планината и града.
Използвайте топографията
• Своеобразната топография създава усещането за уникалност, но понякога затруднява достъпността. Терасираните терени, при които изкачването е по-неусетно, заслужават особено внимание, особено ако предоставят възможности за почивка. Топографията не бива да бъде пречка пред придвижването, какъвто е случаят в момента – винаги трябва да има достъпни алтернативи.
»» Краткосрочни мерки: Осигурете възможности за сядане на стълбите на ул. "Будапеща".
II. Възползвайте се от пълния потенциал на водата
Възползвайте се от пълния потенциал на водата
• Интегрирайте реката в публичното пространство.
• Използвайте речните корита и изградете пешеходни и велосипедни маршрути по тяхното протежение. Интегрирайте реките в мрежата на публичните пространства и организирайте по-добри връзки. Осигурете възможности за отдих и контакт с гледките и природата.
»» Краткосрочни мерки: Подобрете съществуващите пешеходни мостове и места за отдих. Идентифицирайте удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение.
»» Дългосрочни мерки: Почистете водите и изградете непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих.
Ценете минералните извори
• Софийските минерални извори са част от културно-историческото наследство на града и могат да бъдат предпоставка за балнеоложка култура, подобно на съществуващата в Будапеща. Сградите трябва да се поддържат, а историята им – да се популяризира. Традициите в наливането на вода от минералните чешми следва да се отчитат при проектирането на пространството и да се подчертават.
»» Краткосрочни мерки: Осигурете допълнителни възможности за сядане около минералните извори. Популяризирайте историята им и намерете начин да съхраните тази важна част от историята на София.
»» Дългосрочни мерки: Организирайте обществени минерални бани или градски плажове със зони за рекреация.

III. Съхранете и разширете зелената мрежа
Съхранете и разширете зелената мрежа
• Зелената мрежа придава характер на града. Подкрепете зелената идентичност на градския
център посредством мрежа, която да свързва отделните зелени площи и обществените паркове. Дори пространствата, в които преобладава асфалтът, могат да станат по-привлекателни с
помощта на малко озеленяване.
Осигурете по-добро разпределение и поддръжка на съществуващите дървета
• Погрижете се за равномерното разпределение на уличните дървета във всички части на градския център. Изграждането на нова пътна инфраструктура следва да е обвързано със задължително засаждане на дървета.
• Към момента поддръжката на дърветата не е равномерно разпределена, а за кореновата система на някои от тях няма достатъчно място.
Необходими са насоки или политики за подобряване качеството на поддръжка на дърветата, а също и основни указания относно засаждането им, така че да не пречат на пешеходците и същевременно да имат достатъчно място, за да се развиват и цъфтят.
»» Средносрочни мерки: Осигурете линейно озеленяване около всички паркове в града. Заздравете връзката между големите паркове по периферията на централната градска част и градските градини.
IV. Ценете и развивайте богатото културно-историческо наследство
Ценете всички исторически периоди
• Уважавайте и поддържайте паметниците от всички епохи и времена. Гордейте се с историята на София – именно тя прави града такъв, какъвто е днес.
Създайте мрежа от маршрути
• С времето много от паметниците се оказват откъснати от градската тъкан. Необходимо е да се разработи стратегия за интегрирането им със заобикалящата ги среда – както от гледна точка на визията, така и на експлоатацията на сградите.
Съвременна интерпретация на културното наследството
• Европа е богата на чудесни примери за добре интерпретирано културно-историческо наследство, което е в контакт с околната среда и хората благодарение на внимателен, съвременен подход.
»» Краткосрочни мерки: Осигурете безплатна онлайн карта на културното наследство на различни езици и се погрижете за редовното и актуализиране.
»» Дългосрочни мерки: Разработете насоки за съвременна реставрация и опазване на културните обекти. Съхранявайте фасадните орнаменти, включително орнаментите по прозорците на историческите сгради.
V. Фокусирайте се върху човешкия мащаб
Контролирайте качеството на сградите с помощта на регулации и разпоредби
• Уверете се, че новите сгради подхождат на съществуващата градска тъкан, която има отличен
потенциал. Качеството на новите сгради трябва да отговаря на определени стандарти и политики – височина, отстояние от съседните сгради, материали, приземни етажи.
»» Краткосрочни мерки: Разработете насоки за оформяне на фасадите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците.
Активирайте вътрешните дворове
• Вътрешните дворове осигуряват качествено открито пространство с частичен достъп за жителите на града. Идентифицирайте ключовите дворове, които трябва да бъдат реорганизирани, особено в райони, в които се наблюдава недостиг на публично пространство.
Използвайте структурите с малък мащаб, за да активирате публичното пространство
• Тук-там се срещат кабинки на регулировчици, превърнати в произведения на изкуството. Това е чудесен начин за оползотворяване на неизползвани структури. Що се отнася до малките кафенета и павилиони, Лисабон може да послужи като пример как последователността в дизайна и обзавеждането на уличните кафенета позволява достатъчно гъвкавост и индивидуалност.
Краткосрочни мерки: Активирайте неизползваните будки и павилиони. Ако пречат и са изоставени, по-добре да бъдат премахнати.