Прочетете в брой 5 на списание ГРАДЪТ

Арх. Павел Янчев завършва през 2007 г. специалност "Архитектура" в катедра "Градоустройство" на УАСГ. През 2012 г. завършва втора магистратура Master of Human Settlements в Katholieke Universiteit Leuven в Лювен, Белгия, насочена към изследване на развитието на градската среда в развиващите се страни. Арх. Янчев работи за архитектурното студио Art & Build Architect с офиси в Брюксел, Париж и Люксембург. Той е част от екипа на проекта "София – град за хората" в партньорство със Столична община и "Геел Архитектс", чийто финален доклад бе представен неотдавна.

"Дианабад-запад" се появява като урбанизирана част на София на общия предварителен плaн на града от 1936 г. заедно с предвиденото ново предградие "Царица Йоанна" (днес жк "Изток"). Готова да бъде превзета от ново строителство в момента, територията, която е заключена между жилищните квартали "Изгрев" и "Дианабад", носи историята и качествата на класически индустриални зони от средата на XX век, каквито можем да открием в градове в цяла Европа. Тук ще се опитам да коментирам потенциалите на зоната и как евентуално биха могли да бъдат използвани, за да може частните и публичните инвестиции да срещнат по-широк обществен интерес, отговаряйки на нуждата от публични градски пространства, зелени площи и подходяща инфраструктура.

Формирането на структурата на "Дианабад-запад" (бивша Научно-производствена зона "Червена звезда") се дължи на два основни фактора. Единият е железопътната линия, която беше част от Околовръстната железница на София, а другият е прокрадващото се корито на река Новачица, приток на река Слатинска. Околовръстната железница е планирана през 1908 г., а отсечката между "Царската спирка" и спирка "Арсенала" е завършена през 1911 г. Две спирки са ограничавали разглежданата територия - сп. "Дървеница", която се е намирала около бул. "Драган Цанков", и сп. "Семинарията", по-късно разширена като гара и прекръстена на "Пионер". В началото е служила основно на армията, но около жп линията по-късно логично се оформят индустриални комплекси като фабриките "Фурнир" и "Победа". В действащите устройствени планове наследството на жп транспорта не е запазено като част от съвременните идеи за развитие на зоната и жп линията е демонтирана, a споменът за нея като културен артефакт не оставя следи в публичното пространство.

Река Новачица е друг структурен елемент на територията, който допринася за формирането на терена. Както и другите реки в София, и тази е канализирана в бетонни корита и малка част от нея остава открита. Въпреки това потенциалът ѝ да бъде активна част от градското публично пространство като ландшафтен елемент с изявени екологични функции е огромен. Заедно с алейната дървесна растителност реката е един от "клиновете", които процеждат зеленината от Ловния парк и парк "Борисовата градина" навътре в кварталите чак до жк "Изток". С бъдеща актуализация на подробния устройствен план би могло да се обърне внимание на експонирането на реката и превръщането ѝ в активна зелена зона при вече създадените за това условия от Общия устройствен план на Столичната община (ОУП).

Споменавам тези два линеарни елемента, защото действащият устройствен план е пренебрегнал силното им историческо и ландшафтно присъствие, като по този начин е изоставен произходът на тази урбанизирана територия и част от духа и паметта на мястото са на път да бъдат изгубени. Ако в процес на бъдещо инвестиционно проектиране на публичните пространства се обърне внимание на тези напластявания, зоната ще продължи да живее с присъщия ѝ характер на индустриално културно наследство. Двата потенциални линеарни парка биха допълнили присъстващата значителна зелена площ на спортния комплекс "Диана", както и на бъдещата спортна атракционна зона (Са1), отредена на територията на гара "Пионер".

Зоната "Дианабад-запад" е планирана да изпълни бъдеща роля на вторичен обществен център – с ОУП значителна част от постиндустриалните територии в София са обособени като устройствена категория "смесена многофункционална зона" (Смф). Този режим на развитие има за цел да осигури възможности в един и същ инвестиционен проект да се съвместят различни типове функции – обществено обслужващи, търговски, безвредни производства, жилищни, спортни и др. Режимът обаче не налага определено диверсифициране на функциите и оставя този избор на инвеститорите и съответно на пазара на недвижими имоти. Често инвеститорите предпочитат да унифицират функциите в проектите си единствено до жилищни търговски и офис – вариант, изискващ по-малки начални инвестиции, срок за изпълнение и планиране. Тази ситуация отново поставя характера на новостроящите се градски центрове в неизгодната позиция да бъдат изграждани единствено като се следват общи пазарни принципи и тенденции. Това ги прави по-уязвими, неустойчиви и по-малко разнообразни и отговарящи на потребностите на местните общности.

Друг проблем, идващ като логична последователност специално в "Дианабад-запад", е възможността общественият център да свърже физически и социално двете жилищни територии в непосредствена близост –  тази на жк "Изгрев" с жк "Дианабад". Жителите на двата квартала добре познават през разходките си невъзможността физически да се стигне от единия до другия – някогашната инфраструктурна и индустриална бариера все още успява да раздели двата толкова близки квартала и тази бариера трябва да бъде адекватно адресирана като проблем за преодоляване в зона с амбицията да бъде обществен център. И докато новият подробен устройствен план на територията ясно затвърждава посоката изток-запад - както през опита да обособи бившата жп линия като линеарен парк, така и чрез продължаването на ул. "Самоков", в плана личи липсата на връзки между публичните пространства в посока север-юг.

Подобни връзки биха могли да бъдат търсени през по-прецизното проектиране на линеарните паркове около бившата жп линия и реката, през търсене на повече пешеходни и озеленени улици, пресичащи територията в посока север-юг, и включително в отваряне на спортния комплекс "Диана" за публиката под формата на парк, засилването на пешеходните връзки в него, както и утвърждаване на ролята му за място за срещи на млади хора. Развиването на потенциала на спортните бази като социална инфраструктура, допълваща съществуващите училища в квартала, би засилило ролята на зоната като обществен център, би подпомогнала изграждането на местните общности и би засилило липсващите връзки между кварталите.

Разглеждайки свързаността на "Дианабад-запад" в по-голям мащаб, от голямо значение е обмислянето на сериозна велосипедна връзка по протежение на железницата, както и улесняване и обезопасяване на велосипедното движение напречно, особено за връзка между Студентски град и центъра на София, включващ много университетски структури. От една страна, това рефлектира върху модела на придвижване на една голяма група млади хора, които генерират автомобилен трафик и претоварват автобусите към центъра. От друга страна, студентите могат да бъдат важни ползватели на спортните зони и да повлияят за по-доброто ползване на услугите, предлагани в района.

Използването на "Дианабад-запад" като инвестиционен "лост" за свързването на околните жилищни зони и техните общности през поредица от публични пространства, носещи характера на историческото наследство на мястото, би било в полза на всички – на жителите по отношение на достъпа им до транспорт, културна инфраструктура, публични пространства и зелени площи, на бъдещи културни и административни институции, които биха използвали потенциалите на зоната, на местните бизнеси, търсещи видимост и достъпност.

Още по темата:
Горещите инвестиционни зони на София: "Дианабад-запад"

Арх. Весела Мирянова: Модерната жилищна сграда е многофункционална

Инж. Цветомир Жеков, кмет на район "Изгрев": Предвиждаме цялостна реконструкция на ул. "Тинтява" и пл. "Радой Ралин"