Четете в брой 5 на списание ГРАДЪТ

Любо Георгиев учи архитектура в IUAV (Венеция, Италия) и TU Delft (Делфт, Холандия). Има богат опит като проектант и ръководител на мултидисциплинарни екипи. Работил е като директор на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK (Пловдив, 2014-2016), водещ проектант в Turenscape (Пекин, Китай 2012-2014), проектант в MVRDV (Ротердам, Холандия, 2009) и в Claus en Kaan Architecten (Амстердам, Холандия, 2007-2009).
През лятото на 2017 г. арх. Любо Георгиев спечели конкурса на Столичната община за директор на общинското предприятие "Софпроект - Общ градоустройствен план". От 2016 г. той ръководи координационната група по "Визия за София" - проектът за изготвяне на дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии до 2050 г.

Арх. Георгиев, след като спечелихте конкурса за директор на "Софпроект-ОГП", написахте във фейсбук: "Това е шанс за качествено ново планиране на средата." Какви недобри практики за планиране имаше в София?

На първо място - твърде се разчита на авторитети с титли, което е много субективно. Авторитетът се доказва постоянно чрез действия, не с думи. Например предложението за велоалеята по средата на бул. "Патриарх Евтимий" - до момента не съм видял изследване за трафика и целесъобразността. Идеите трябва да бъдат доказани с анализи. Трябва да отбележа и липсата на диалог, което води до конфронтация и ескалация на конфликти, включително медийно отразяване. Всяка инвестиционна инициатива може още от началото да бъде обсъждана с другите участници в инвестиционния процес. Градът e сложен организъм, който събира много хора заедно, така че трябва да намерим начин да координираме идеите си. В момента информацията се събира разпокъсано, няма качествен анализ. Нека вземем пример от финансовата сфера - там за всяко малка промяна се правят много детайлни анализи.

Логиката на "Визията за развитие на София", ръководена от "Софпроект-ОГП", е да съберем всички групи с интерес към развитието на града за общ диалог - чрез срещи с браншови организации, НПО, инвеститори, за да търсим инвестиционните намерения още в зародиш. Например в Прага периодично се правят срещи с най-големите инвеститори и се дискутират техните планове за развитие. Ключово място има събирането на информация за средата по всякакъв начин и от различни източници, като има устойчив процес на обновяване. Необходимо е и активно участие на учебните заведения, които могат да бъдат тестова площадка за идеи, симулация и създаване на сценарии, което да въвлича преподаватели и студенти с критичен поглед в градското планиране. 
 
Какво означава въвличане на хората в процеса на планиране? Как планирането да работи в обществен, не в частен интерес?

Това не означава хората да направят планирането, а да кажат какви са им потребностите, представите, амбициите за този град. Целта е да се покаже на общината - "възложителя", какво е необходимо и какви са опциите. Доброто планиране автоматично работи в обществен интерес и е с повече участници. По света има добри примери. В Прага направиха реформа, макар и не без сътресения, като бе създаден специален институт за градско планиране и дори бе премахната позицията на главния архитект. В Бостън, САЩ, изработиха първо свой стратегически план за градско развитие (Imagine Boston), а след това промениха общия устройствен план на града, включвайки много граждани в целия процес - чрез анкети и т.н.
 
Какви промени предстоят в "Софпроект-ОГП", за да се превърне дружеството в основна изследователска и проектантска структура на Столичната община?

Най-напред проучваме всички ангажименти на организацията, за да приключим с поетите задължения. С времето дружеството е започнало да работи по все повече конкретни инвестиционни проекти на Столичната община. "Софпроект-ОГП" е организацията, която управлява бюджета на "Визия за София", провежда обществените поръчки, подписва договорите и извършва работата по събиране на анализите, групиране и търсене на информация, подкрепа на експертния екип с идея за актуализация на Общия устройствен план на София. Моята работа ще бъде да създам начина, по който достигаме до важните промени, постигаме ги и ги защитаваме.
 
Анализ, диалог, планиране - това са условията за успешно планиране на градската среда, залегнали във вашата програма за развитие на "Софпроект-ОГП". Как ще се подобри процесът по събиране и обработка на информацията?

Няма универсално решение. В някои случаи информацията ще бъде осигурена по административен път от различните общински райони и от държавната администрация, където тя вероятно съществува. В други случаи - от частни компании и инвеститори, например телекомите, но трябва да ги убедим, че е в техен интерес да се включат. Обществените обсъждания в областта на устройството на територията са толкова важни, че Столичният общински съвет прие нова наредба за подобряване на процеса. В момента поради лоши процедури обсъжданията по-често предизвикват конфронтация и скандал, отколкото конструктивен диалог. 

От Националната асоциация на строителните предприемачи коментираха, че новите процедури за обществени обсъждания ще доведат до замразяване на инвестиционните намерения и административен произвол поради липса на точни срокове и ясно разписани правила?

Аз имам принципната позиция, че ако още от началото всички заинтересовани страни са в диалог, този процес на обсъждане ще легитимира реализирането на дадения проект. Всички казуси в живота не може да бъдат дефинирани в закони и наредби - колкото повече се опитваме, толкова повече ще се заплитаме, защото регламентирането ни фокусира върху самия процес, а не всички ситуации могат да бъдат описани.
 
"Софпроект-ОГП" ще съдейства ли на общинското ръководство в избора на конкретни зони за приоритетно развитие в столицата?

Да, предприятието ще направи възможен информирания избор от политиците. Дисбалансът на териториите зависи от равномерното развитие на града в рамките на центричната организация. Уникален е фактът, че центърът на София е на същото място, където е бил центърът на римския и на средновековния град. Наслояването е историческият начин за развитие. Последното нещо, което един град трябва да направи, е да се премества по територията, защото той я унищожава като биологична даденост и след него остават неизползваеми терени. В държави като Белгия това се е превърнало в огромен проблем - градовете са се развили като дисперсни селища, а не компактни, и така е "запечатана" огромна част от територията. В момента има потенциал за разумно усвояване на територията и развитие в рамките на самата София - компактен град, при който се получава икономия от мащаб и концентрация на функциите. Но трябва да се внимава и за другата крайност - свръхконцентрацията, която води до огромни проблеми. В Хонконг цената на земята толкова се увеличи, че апартаментите станаха непродаваеми и хората започнаха да напускат града. Това влияе на икономическите активности - за тях е необходим град, пълен с хора. 
 
Кога във времето е планирана актуализацията на Общия устройствен план на София, след като Визията ще бъде готова към септември 2018 г.?

Тепърва трябва да дискутираме и съгласуваме този процес, но до изготвянето на Визията ще трябва да има поне задание за актуализацията. В момента градското планиране догонва действителността и се опитва да предотврати по-сериозни проблеми. Ключови територии в центъра на столицата от години не са добри за хората, което е позволило колите да се нанесат там. Градските пространства трябва да бъдат удобни за хората, за вниманието на посетителите те се конкурират с моловете, които обаче предлагат много повече удобства и сигурност. 
 
Промените в Закона за устройството и застрояването на Столичната община предстои да бъдат разгледани в Народното събрание. Удачно ли е ограничаването на небостъргачите в две зони на града, за да се запазят визуалните коридори към Витоша планина - както препоръчва екипът на Ян Геел в доклада към проекта "София - град за хората"?

Не съм участвал в определянето на зоните за небостъргачи, но при всички положения това групиране на високи сгради ще увеличи ефективността на инвестицията, ще създаде специфичен характер на средата и идентичност, ще бъде фактор за привличане на хората.