Интегрирани проекти за транспортна инфраструктура в българските градове

БР.5/2017, СП. ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА - ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ ГРАДСКОТО ПРОСТРАНСТВО
Улиците формират облика на града и влияят върху жизнената ни среда. Уличната мрежа осигурява основната структура на града и подрежда и свързва отделните градски елементи.
Уличната мрежа осигурява мобилността по различни начини - обществен транспорт, пешеходно движение, велосипедно движение и леки автомобили. Едновременно с това тя свързва отделните квартали, райони и осигурява обслужването на терените.
Уличната мрежа е прозорец, от който посетителите на града възприемат позитивно или негативно градската среда. Транспортната инфраструктура допринася за естетиката на околната среда, но може и да влошава визията на града.
В градските центрове улицата е средище на търговска и социална активност. Това е мястото, където жителите и посетителите пазаруват, разхождат се, карат велосипеди, посещават административни центрове, ресторанти и др. По този начин уличната мрежа подпомага икономическата дейност, но също така може и да я влошава, ако е неправилно интегрирана и не обслужва по подходящ начин прилежащите територии. Улиците могат да обслужват кварталите, но могат и да ги разделят и да възпрепятстват достъпа до обществените центрове.

ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ИНТЕГРИРАНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
За да изпълнява улицата ролята на структуриращ елемент от градското пространство, проектите за транспортна инфраструктура трябва да отговарят на следните изисквания:
· Да отчитат желанията на хора от всички възрасти и физически възможности да ходят пеша, да карат велосипеди и да използват обществения транспорт. Не трябва да се изключва и възможността от използване на автомобил.
· Да осигуряват безопасно и комфортно пространство, което да спомага контакта между различните ползватели.
· Да се интегрират мненията на местните жители.
· Да се обръща особено внимание на архитектурния облик, ландшафтното оформяне и оборудването на улиците.
· Да подпомагат местната /квартална търговия.
· Да подтикват към активен и здравословен начин на живот.
· Да се съобразени с екологичните изисквания и изискванията за управление на водите и запазване на растителността.
· Да се съобразяват с характерната за отделните квартали структура и гъстота на уличната мрежа, както и с тяхната функция.

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ И КАЧЕСТВО НА ПРОЕКТИТЕ ЗА ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
Проектите за транспортна инфраструктура в българските градове дават приоритет на автомобилното движение като основен начин за предвижване.
Действащата нормативна уредба е базирана на принципа, че автомобилното движение в градовете има първостепенна роля. Следвайки този принцип през изминалите години бяха изготвени многобройни проекти, които предвиждаха изграждането на улична инфраструктура за високи скорости и голям капацитет за автомобилния трафик. Реализацията на тези проекти изисква огромни за нашите градове финансови ресурси и много от тях останаха само на ниво чертежи. Частично реализирани, някои от тези проекти постигнаха единствено облекчаване и стимулиране на автомобилния трафик, като в голямата си част въобще не отразяваха желанията и нуждите на гражданите.
За да се реализират широки пътни платна, много често се прави компромис с ширината на тротоарите, което ги превръща в неудобни за пешеходци, да не говорим за хора с физически проблеми. Обичайна практика е новоизградени кръстовища да не осигуряват безопасно и удобно пресичането на пешеходци и особено на деца, възрастни хора и хора с увреждания.
Отделни новопостроени трасета окуражават ненужно високи скорости и респективно се увеличават тежките пътни произшествия, като по този начин те стават опасни дори и за автомобилното движение, за което са проектирани.
Изброените по-горе дефекти на проектите доведоха до:
· Улиците стават все по-натоварени с автомобилен трафик и в същото време все по-опасни за пешеходно и велосипедно движение. Постоянно се увеличава делът на ежедневните пътувания с автомобил за сметка на обществения транспорт. Отделни новопостроени трасета окуражават високи скорости, което води до тежките пътни произшествия.
· Пренебрежим малък процент ежедневни пътувания с велосипед или пеша. Много често, за да се реализират широки пътни платна, се правят компромиси с ширината на тротоарите, което ги превръща в неудобни за пешеходци, да не говорим за хора с физически проблеми.
· Ненужно се стимулират къси пътувания с автомобил, което освен друго води до излишна консумация на горива, съответно вредни емисии и допълнителни разходи на домакинствата.
· Кварталните пространства се доминират от автомобилното движение и липсват хората и децата.
· Увеличават се случаите на наднормено тегло сред децата, които много често са принудени да живеят и учат в квартали с интензивно автомобилно движение и замърсен въздух. В такива квартали обичайна практика е родителите да водят децата си до училищата с автомобил поради липса на сигурни пешеходни и велотрасета.
· Застаряващото градско население се изолира в кварталите поради затруднено придвижване и в частност невъзможност да пресекат по-големи градски артерии.
· Затруднява се дейността на малките квартални магазини и други търговски обекти.
· Преобладават асфалтови и бетонови повърхности, които повишават летните температури в градовете и създават постоянни проблеми с отвеждането на повърхностните дъждовни води.

ИНТЕГРИРАНИ ПРОЕКТИ ЗА ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА – ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Решаването на посочените проблеми е възможно чрез въвеждането и постепенното утвърждаване на следните принципи при проектирането на улици:
· Улиците не трябва да се разглеждат само като място за автомобилното движение, а като пространство за търговия, срещи и други ежедневни дейности на гражданите;
· Улиците трябва да стимулират здравословния начин на придвижване – ходене пеша и колоездене, особено на къси разстояния;
· Улиците трябва да допринасят за качеството на градската среда и обществените зони;
· Уличната мрежа трябва да се вписва по-добре в заобикалящия я ландшафт и застройка, както и в кварталните пространства, през които преминава;
· Уличната мрежа трябва да осигурява добри връзки и достъп до кварталите и да стимулира всички начини на придвижване;
· Улиците трябва да се проектират за хора от всички възрасти и с различни физически възможности;
· Улиците трябва да осигуряват безопасност за всички начини на придвижване.

ЦЕЛ НА НОВАТА НАРЕДБА
Основните норми, които се прилагат в момента при проектирането на улици, са набор от наредби, регламентиращи техническите изисквания към следните елементи:
- Геометрия на трасето
- Геометрия на кръстовищата и възлите
- Организация на движението
- Разполагането на техническата инженерна инфраструктура
- Съоръжения като част от уличното пространство.
Този набор от наредби в по-голямата си част е актуализиран през годините, но като цяло не отразяват актуалните европейски и световни насоки в развитието на градовете.
Реализацията на градски транспортни проекти, включително и проекти за рехабилитация, реконструкция и изграждане на нови улици през следващите години, следва да осигури безопасно и удобно и равнопоставено придвижване в рамките на градовете, като се обърне особено внимание на енергийните и екологични аспекти.
В тази връзка новите норми за проектиране на улици трябва да инструктират общинските администрации да прилагат следните приоритети при реализацията на градски транспортни проекти:
· Първи приоритет – пешеходно движение. Всички улици трябва да осигуряват безопасна и комфортна среда за пешеходци
· Втори приоритет – градският обществен транспорт
· Трети приоритет - велосипедисти. Осигуряване на безопасно велосипедно движение
· Четвърти приоритет – автомобилното движение. Осигуряването на автомобилното движение е фактор, свързан с икономическата активност на града, но всички останали опции за придвижване трябва да са равнопоставени на автомобила.

ДЕСЕТ ПРИНЦИПА НА ГРАДСКОТО ПРОЕКТИРАНЕ
Настоящото предложение за нова наредба следва да въведе и утвърди на практика следните изисквания към интегрираните транспортни проекти:
- Проектиране в контекста на заобикалящата територия
- Интегрирано използване на транспорта и територията
- Осигуряване на добри градски форми
- Интегриране на всички начини на придвижване
- Подпомагане на социалната свързаност
- Подпомагане на достъпа до отделните места
- Респект към културното наследство
- Респект към природни дадености
- Осигуряване на позитивни емоции на ползвателите
- Постигане на ниски разходи за поддържане.

ОСНОВНИ ПРОМЕНИ В НОВАТА НАРЕДБА ЗА ПЛАНИРАНЕ И ПРОЕКТИРАНЕ НА КОМУНИКАЦИОННО ТРАНСПОРТНИТЕ СИСТЕМИ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
· Планиране на Комуникационно транспортната система на градовете
Нова функционална класификация на уличната мрежа - пречупена през преподреждането на приоритетите за мобилност. По-конкретно функцията на отделните класове улици е пречупена през описаните по-горе приоритети и принципи.
· Проектиране на Комуникационно транспортната система
Проектиране на напречния профил/пътните платна. Максимално използване на съществуващата улична инфраструктура. Преглед и промени в изискванията за ширини на пътното платно, пешеходните пространства и др.
Проектиране на кръстовища. Утвърждаване на добри практики за проектиране на кръстовища, в частност кръгови кръстовища. Разглеждане на проблема за преминаване на велосипедното и пешеходно движение през кръстовищата.
Проектиране на пространства за пешеходно движение. Налагане на съвременни изисквания за качество на пешеходните трасета, включително настилка и достъпна среда.
Проектиране на пешеходните пресичания. Указания към проектантите за осигуряване безопасното преминаване на пешеходци.
Проектиране на велосипедните трасета. Най-накрая са дефинирани веломаршрут, велотрасе, велоалея и велолента и да утвърдим конкретни изисквания.
Проектиране на инфраструктурата за "Обществен градски транспорт". Указания за реализация на трасета за автобусния транспорт (най-масовия в България), за да избегнем недостатъците, които в момента се наблюдават при реализацията на проектите за така наречените бързи автобусни линии.

При изготвянето на проекта за нова наредба бяха основно използвани следните международни нормативни документи за планиране и проектиране на улични мрежи: "Разпоредби за планиране и проектиране на уличната мрежа в урбанизираните територии" Германия – 2006, "Abu Dhabi Urban Street Design Manual – визия 2030", "The Los Angeles County Model Design Manual for Living Streets - 2011", "Design Manual for Urban Roads & Streets, Ирландия – 2009", "Philadelphia Complete Streets Design Handbook - 2012".
Частите "Планиране" и "Проектиране на велосипедните трасета" бяха разработени от работна група към МРРБ, в която активно участие взеха специалисти от различни специалности, за което искам специално да им благодаря.
Частта "Обществен градски транспорт" беше основно редактирана и допълнена от колеги, членове на работната група към МРРБ, за което също така им дължим специални благодарности.
При изготвянето на окончателната редакция на наредбата са отразени и много от препоръките на колегите от КИИП, които участваха активно по време на дискусиите в работната група на МРРБ.
Наредбата се разработи в изпълнение на договор между МРРБ и УАСГ.