БР.5/2017, ГРАДЪТ ИНФРАСТРУКТУРА
София постигна много за кратко време във всички ключови сектори. Според последното изследване на Института за пазарна икономика София е българският град, който излезе от икономическата криза от 2008-2009 г., преодоля последиците от нея и вече привлича нови инвеститори. София се нареди в топ 30 на най-бързо развиващите се градове в класацията на JPMorgan Chase, в която са 300 световни града. За последните 10 години София е европейската столица с най-голям ръст на БВП според изследване на фондация "Блумбърг". Тези резултатите постигаме основно заради наличието на образовани и млади хора, но и благодарение на инвестициите на общината в инфраструктура, както и на финансовата дисциплина, която поддържаме.
София продължава да е сред най-привлекателните за преки чуждестранни инвестиции и стартиращ бизнес, като привлича 54% от инвестициите в страната.
Международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P GlobalRatings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на столицата BB+ с положителна перспектива.
София се развива и утвърждава като една от европейските столици с най-голям ръст на стартиращи компании в Ай Ти сектора и най-голям брой на създадените фирми в областта на информационните и комуникационните технологии. (София е на 10-о място по стартиращи компании според "Форбс" и на 3-о място в Европа по създадени фирми след Лондон и Дъблин, като 90% от тях са в областта на информационните и комуникационните технологии). София може да се похвали с една от най-високите средни интернет скорости в Европа. Около 57% от територията на общината е покрита с безплатен интернет достъп.
Ай Ти секторът и бизнесът в областта на информационните и комуникационните технологии заемат над 18% от БВП на София. Статистиката показва постоянен ръст на заетите в Ай Ти сектора и аутсорсинг услугите, като заетите в двата сектора са около 200 000 души през 2016 г. В града работят над 25 000 Ай Ти специалисти.

Г-жо Фандъкова, кои са най-важните проекти в инвестиционната програма на общината за 2018 г.?
- През 2018 г. продължаваме с изпълнението на инвестиционната програма в транспортната инфраструктура както и с ремонти на основни улици и булеварди, така и насочваме усилия към улици в кварталите.

В момента текат процедурите за избор на изпълнител за двете зони – около храма "Свети Александър Невски" и ул. "Граф Игнатиев", които планираме за следващата година. Тези проекти защитихме със средства по оперативна програма "Региони в растеж". Нашата цел е да възстановим и запазим историческия център на града в неговия автентичен дух.
Ул. "Граф Игнатиев" е знакова за София и плановете ни са тя да стане следващата пешеходна зона, по която запазваме само трамвайното трасе. Предвиждаме подмяна на релсите с изпълнение на нова технология. За тротоарните настилки е заложен гранит. Освен това главният архитект разработи силуетен план, като целта ни е да придадем обща визия на улицата. В проекта е и цялостният ремонт на площад "Славейков", където са оформени съвременни и подходящи места за продажба на книги и повече места за преминаване и почивка.
След приключване на българското председателство ще можем да започнем и проекта за възстановяване на зоната около храма "Св. Александър Невски" и градината "Кристал". И с двата проекта целта ни е да съхраним историческия дух на София. Това са исторически зони, в които за мен лично промени във визията не са допустими.

Предвиждаме и продължение на пешеходната зона по бул. "Витоша", като включим и участъка от ул. "Алабин" до бул. "Стамболийски".

Знаете, че проф. Ян Геел прие поканата ми да консултира София в създаването на стратегия за развитие на публичните пространства в градския център. На 4 октомври той и екипът му представиха в София доклада си за това. Важни са мерките, които да подобрят пешеходното движение в града, като чрез инфраструктура и различни градски политики допълнително да стимулираме придвижването пеша или с велосипед.

Развитието на пешеходните пространства и свързването им е важно за развитието на София като туристическа дестинация. Знаете, че в последните години туристите в София постоянно нарастват – през първите осем месеца на 2017 г., в сравнение със същия период на миналата година отчитаме 19 % увеличение при броя на регистрираните за настаняване.

Изключително важен в инвестиционната ни програма е ремонтът на бул. "Скобелев" от Петте кьошета до бул. "Витоша".

Предвижда се освобождаване на локалното платно за движение и изместване на трамвайното трасе, което ще бъде отдалечено от жилищните сгради. Това е наш ангажимент, който сме поели пред хората, и ще го изпълним заедно с ремонта на транспортния тунел на НДК, на който направихме цялостно обследване.

Реновираме най-старата трамвайна линия в София – трасето по бул."Цар Борис Трети". В ход е процедурата за избор на изпълнител на цялостния й ремонт, като е изваден участъкът около Руски паметник, който направихме преди две години. Ще бъдат реновирани общо 14 км трамвайни линии, закупуваме и 13 нови трамвая, които ще обслужват трамвайна линия №5.

Продължаваме най-големия инфраструктурен проект - строителството на третата линия на метрото. През 2018 г. ще инвестираме над 250 млн. лв. в строителството на започнатите 12 км. Очакваме да приключим изграждането на тунела с тунелопробивната машина от "Красно село" до Малък градски театър "Зад канала" и да бъдат готови изцяло конструкциите на 8-те станции от централния участък и да започне монтирането на оборудване и довършителните работи по тях. Освен това през есента на 2018 г. ще възстановим изцяло движението по бул. "Патриарх Евтимий" и при двете нови станции, движението по ул. "Г. Софийски" по стария маршрут и ще завършим кръстовището на две нива на ул. "Житница", бул. "Гоце Делчев" и бул. "Цар Борис III". В средата на 2018 г. ще започнат да пристигат и първите нови метровлакове. Много важни в проекта за метрото са т.нар. интермодални станции, които имат връзка с жп транспорт, както и с летището. Вече са реализирани няколко такива, а от третия лъч предвиждаме връзка с жп мрежата при кв. "Горна баня" и Околовръстния път.
Метрото остава водещ и транспортен, и екологичен проект, като с третата линия ще спестяваме 90 хил. тона вредни емисии годишно и над половин милион души ще пътуват с него всеки ден. Според експертите трафикът ще намалява с около 20 - 22% в районите, в които пускаме подземната железница, а общият ефект за града ще е 10% понижение на трафика.

През 2018 г. очакваме да започне и строителството на участъка от Южната дъга на софийския околовръстен път от "Младост" 4 до автомагистрала "Тракия". Екипът на главния архитект преработи проекта, направено е съгласуване с всички институции и на 21 септември беше внесен в Агенция "Пътна инфраструктура". Имам уверението на министър-председателя, че държавата ще финансира строителството, като околовръстният път на София е сред приоритетите на правителството.

Работим и по проекта за участъка от Околовръстното от бул. "България" до кръговото кръстовище на автомагистрала "Люлин". Заедно с АПИ обсъждахме различните варианти за кръстовището на бул. "Цар Борис III" и околовръстния път. Догодина ще работим по изменение на регулационните планове, за да успеем да обезпечим имотите по трасето.

След като обновихме основни улици и булеварди, можем да насочим повече усилия към ремонт и на квартални улици. Средно в последните години правихме по 20 - 30 квартални улици цялостно, целта ни е през следващата година да увеличим значително усилията си. Сред вече планираните по-големи квартални улици са ул. "Първа Българска армия", ул. "Николай Коперник", ул. "Велчо Атанасов".

През 2018 г. България поема председателството на Съвета на Европейския съюз. Как се изпълняват проектите, посветени на това събитие? Моля ви за вашия коментар за тях, тъй като са на територията на София – НДК и площадното пространство, бул. "България" и т.н.?
Подготовката на председателството на Съвета на ЕС е голяма национална задача и вярвам, че ще се справим успешно и градът ни ще бъде достоен домакин. Основната роля в подготовката на председателството е на държавата в лицето на специално създаденото министерство. Важно е, че една от водещите теми ще e чистотата на въздуха и иновациите в екологията. Още тази година ние организираме конференция на тази тема с кметствата на Париж, Любляна, Виена, Лондон. По отношение на организацията на председателството като град домакин сме си поставили цел да осигурим удобното и сигурно придвижване в града.
Работим за подобряване на организацията на транспорта от летището към града.

Подготвяме специални карти, информационни табла, приложения и специално портфолио за делегациите с тематични маршрути в града.
До средата на ноември тази година ще обновим изцяло площадното пространство от близо 12 декара пред сградата на НДК, което възстановяваме напълно със запазена визия. Строително-ремонтните работи на площада се извършват по график. Пространството се наложи да бъде извадено от проекта за цялостен ремонт на парка, след като стана ясно, че хидроизолацията е изключително компрометирана и на места почти липсва.

Сега се извършва фрезоване на дебелина 15-20 см, полага се нова стоманобетонова плоча и хидроизолация. Настилката ще бъде с гранитни плочи, като запазваме визията на площада.
За бул."България" провеждаме процедура за избор на изпълнител.
На финала е процедурата за разширяване на системата за видеонаблюдение по всички основни трасета с още 224 камери и свързването на всички съществуващи камери в единна система.

Културната програма на Столичната община ще допълни програмата на Министерство на културата за председателството. Тя ще се формира от множество оператори, които работят в сектора. Столичната програма "Култура", Календарът на културните събития и програма "Европа" са насочени към финансиране на събития и проекти с приоритет председателството. Още от миналата година бяхме заложили изисквания към кандидатите да мислят в тази перспектива. Обявена е процедурата за кандидатстване и по двете програми.
Съвместно с българския еврокомисар с ресор цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел обсъдихме провеждането на Европейската дигитална асамблея в София по време на българското председателство.

Докъде стигнаха предложенията за промени в ЗУЗСО и ЗУТ?
С екипа на главния архитект подготвихме предложения за промени в Закона за устройство и застрояване на Столична община. Главният архитект ги представи публично заедно със Съюза на архитектите и пред депутати от ГЕРБ, на които разчитаме да са вносители на нашите предложения за законово ограничаване на високото строителство. Предложенията ни към Народното събрание са в две посоки. Първо, премахваме възможността за неограничена височина на сградите в т.нар. смесена многофункционална зона и въвеждане на максимална височина от 75 м. Това е характерната височина за София, блокове от 22-25 етажа, каквито има в някои от жилищните квартали. Извън това общо правило предвиждаме в зоните, които по план са "комплексен градски център", ограничението да е 125 м. Предлагаме да бъдат определени до три зони, където да са бъдещите високи сгради в София. На този етап нашето предложение е това да е по бул. "Цариградско шосе" от 7-и км до река Искър, по бул. "Царица Йоана" до околовръстния път и в района зад Централна жп гара, който сега отпада.
На второ място е промяната в ЗУТ, с която искаме да спрем изкуственото увеличаване на параметрите на застрояване. Практиката показва, че съществуват текстове, които се използват като вратички за увеличаване на параметрите на застрояване над тези, които са определени от ОУП. Това е вече придобилият известност чл. 27, ал. 3 за "застрояване в ъгловите имоти". Какъвто и да е бил замисълът на законодателя, в момента този текст се използва от инвеститорите и те създават изкуствено ъглови имоти, за да увеличат безгранично параметрите за застрояване. Искаме да въведем ограничение на това увеличаване – с до 50% от нормативно допустимите.

Какви европейски средства защитихте за програмние период 2014-2020 г.?
За програмния период 2014 - 2020 г. защитихме близо 1 милиард евро безвъзмездни европейски средства по оперативните програми.
• 490 млн. евро за изграждане на третия лъч на метро, вагонното депо и влаковете по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура".
• 143 млн. евро за подобряване на градската среда и енергийна ефективност по ОП "Региони в растеж".
• 175 млн. евро за третата фаза на интегрирания проект за управление на отпадъците по ОП "Околна среда".
• Очакваме 250 млн. евро за изграждане на канализация по ОП "Околна среда".
Проектът с най-голям ефект за промяна на градската среда и качеството на живот е изграждането на метрото. В момента имаме над 40 км и метрото е с 34% дял в системата на градския транспорт. В новия програмен период 2014 - 2020 г. третата метролиния е одобрена по програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" с 390 млн. евро безвъзмездно финансиране. През 2016 г. започнахме изграждането на първите 8 метростанции от бул."Владимир Вазов" до кв. "Красно село". През 2017 г. започнахме изграждането на още 4 станции. Целта ни е през 2019 г. да сме завършили поне още 12 км метро, с което дължината на мрежата ще достигне 52 км.