Бр. 5 на Списание ГРАДЪТ

Г-н Панов, сред приоритетите на българското правителство е постигането и поддържането на балансирано териториално развитие с водеща роля на градовете като мотори за икономическо развитие на регионите. Какви са предизвикателства пред местните власти при подобряване на качеството на градската среда и техническата инфраструктура, градската мобилност и социалното сближаване?
- Балансирано териториално развитие означава всяко населено място, независимо от размера му, да може да предложи на своето население добро качество на живот и добри възможности за работа и развитие. Градовете са двигателите на това развитие – не само в Европа, а и навсякъде по света, те вече не са просто места за живеене и работа – те са живи организми, които изискват нови модели на управление, техните граждани очакват от градските управи все повече, по-качествени и по-лесно достъпни услуги.
Европейските градове са в челните редици на проправянето на тези нови пътища в икономически, екологичен и управленски план. Нашата цел като мениджъри на градовете е да променим възприемането за тях - не като източник на проблеми, а като места с потенциал. Да, те са моторите за икономическото развитие на регионите и затова ние полагаме усилия да подобряваме ежедневно средата за живот, образование, бизнес и свободно време.
Последният доклад за състоянието на европейските градове от октомври 2016 година показва, че големите градове растат по-бързо в сравнение с държавата като цяло. Градовете ни привличат повече население в трудоспособна възраст, което търси по-висока степен на образование или по-добра работа. Те генерират по-голям БВП и имат по-голям ръст на заетостта.
Тези факти за нас създават много възможности, но и големи отговорности. Въпреки по-високото ниво на доходи и заетост, в социален аспект ние се изправяме пред големи предизвикателства – необходимостта от по-голям брой жилища, по-ефективна и безопасна транспортна инфраструктура, повече мерки за интеграция на различни маргинализирани групи.
Затова подготовката и реализацията на проекти и програми в области на градското обновление, социални жилища, интелигентно градско развитие, интелигентна и устойчива градска мобилност, управление на отпадъците и енергийна ефективност са наша непосредствена задача. А най-голямото предизвикателство е намирането на финансиране за тях.
В нашата страна въпросите на балансираното териториално развитие стават все по-актуални при увеличаващите се регионални диспропорции между Северна и Южна България. Между самите градове и техните естествени периферни територии. За нас все по тревожен става въпроса за обезлюдяването на цели региони и с намаляването на шанса за ефективно използване на техния богат ресурсен потенциал. Точно по тази причина се опитваме да развиваме не само големите градове, но и свързаните с тях вторични центрове, в които се крие голям потенциал за растеж. 
 
370 млн. лв. е ресурсът на Фонда за градско развитие за подкрепа на проекти по ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020. Имат ли проектна готовност общините-бенефициенти?
- Общините значително развиха и подобриха своя проектен капацитет през годините на първия програмен период. Ние имаме подготвени много проекти, които могат да бъдат реализирани веднага, след като за тях бъде осигурено финансиране. В този смисъл – да, готови сме с проекти и проектни идеи.
Хипотетично имаме и ресурса - 370 млн. лв. на разположение за нисколихвени кредити. Каква е реалната ситуация обаче?
През 2015 г. общините посрещнаха с оптимизъм намеренията на държавата да увеличи ресурса за финансови инструменти в градското развитие. Тогава бяхме вдъхновени от положителния опит на седемте най-големи града (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и Стара Загора), които използваха 100% наличните ресурси в двата градски фонда и реализираха много проекти – паркове, пазари, болници, хотели и др. Проектите се подготвиха и изпълниха не само от общините, но и от техни търговски дружества, както и от частни инвеститори. Всички те функционират нормално и генерират достатъчно приходи, за да може да се обслужват кредитите.
Затова бяхме удовлетворени, че в новия програмен период ресурсът ще е по-голям. Към момента обаче все още сме далеч от стартирането на работата на трите градски фонда, които ще ни предоставят нисколихвените кредити. Вече една година очакваме Фондът на фондовете да обяви обществената поръчка, с която ще избере т.нар. Фонд посредници. Те от своя страна трябва да разработят процедурите и документацията, с която ще можем да кандидатстваме пред тях. Реално очакваме към средата на 2018 г. фондовете да стартират и да входираме първите си проекти.
Част от тях вече са готови – това са проектите ни за читалища, музеи, галерии, нови културни пространства и др. Освен това, чрез финансовите инструменти ще реализираме инвестиции в спортна инфраструктура, в обновяване на градските пазари, в развлекателни обекти.
Сега използваме времето до структуриране на Фонд посредниците, за да изчистим всички открити въпроси относно собственост на активите, намиране на оптимални решения за експлоатацията на новите обекти и др. Същевременно работим активно с нашите общински търговски дружества, за да ги подготвим да поемат риска и да бъдат бенефициенти на част от проектите, които ще реализираме с финансови инструменти. Опитът от изминалия програмен период показа, че проектите с финансови инструменти стимулират нашите дружества да развият проектен капацитет, да работят пазарно, за да генерират приходи и печалба и да подобрят финансовата си дисциплина.
 
Основен приоритет на местните власти е и осигуряването на траен финансов източник за поддържане на общинската пътна мрежа. Какво е вашето искане?
- Това не е въпрос на искане, а на съобразяване с фактите и реалностите. Настояваме за промяна в модела на финансиране, чрез която да осигурим равнопоставеност и по-справедливо отношение към пътищата в страната. Знаете, че дължината на републиканските, т.е. собственост на държавата, и на общинските пътища е почти еднаква – по около 20 000 км, макар да са различни като тип. В същото време бюджетните ресурси на страната се насочват предимно към републиканските. Към това могат да се добавят и значителни средства от три оперативни програми, съфинансирани от ЕС. 
Общините не разполагат с целеви източник за финансиране на пътищата от 2004 г., когато беше отменен пътният данък за общините. Резултатите са ясно показани в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в България 2014 - 2020 – над 60% от общинските пътища са в лошо състояние или без трайна настилка; 70% от републиканските са в добро или средно състояние.
Гражданите в своето ежедневие ползват предимно общинските пътища и тази неравнопоставеност във финансирането не дава надежда за скорошно подобрение на състоянието им.
Затова настояваме за нещо много просто – да започнем да изпълняваме Стратегията и програмата за реализация; там целите и начините за тяхното достигане са ясни, включително има списък с общински пътища, които трябва да се финансират приоритетно, за да не изчезнат. Очакваме експертен диалог с цифри и с ясни финансови ангажименти за преодоляване на диспропорциите.
 
Какво е становището на НСОРБ по готвените промени в ЗУТ и поднормативната уредба за облекчаване на съгласувателните процедури по устройственото планиране и инвестиционния процес в общините?
- Сдружението винаги много внимателно е следяло и, разбира се, активно се е включвало в обсъжданията и вземането на решения, свързани с промени в нормативната уредба, касаеща устройство на територията, планирането и инвестиционния процес.
Наши представители участваха активно в работната група за изготвяне на предложения за изменение и допълнение на Наредба №4 и всичките ни предложения бяха в посока намаляване административната тежест (както за администрацията, така и за гражданите и бизнеса), за облекчаване на целия инвестиционен процес и неговото администриране.
Имаме представители и в междуведомствената работна експертна група, която има за задача да разработи и представи концепция за ново законодателство в областта на проектирането и строителството при отчитане на забранителния характер на нормите, пропорционалност на изискванията спрямо категорията и риска на строежа, материални отговорности, покрити със застраховки, регистрационен режим за малки обекти, електронна система за разглеждане и архивиране на проекти.
Участваме и в междуведомствената експертна работна група за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Убеден съм, че каквито и промени да се правят, те следва да се правят след консултации с хора от практиката, които познават реалното състояние на нещата, каквито безспорно са общинските експерти.
Както винаги досега, ще подкрепим всички разумни предложения и идеи за облекчаване на съгласувателните процедури по устройственото планиране и инвестиционния процес в общините, които обаче няма да доведат до нови, финансово и кадрово неосигурени ангажименти на нашите администрации. Друго, което е важно за нас и ще настояваме да се има предвид в подготвяните промени – това е поставянето на реалистични срокове за откриване и приключване на различните процедури.
Разчитаме, че с промените ще се постигне по-добра координация между всички институции, въвлечени в съгласувателните процедури, защото, както знаем, не само общините имат ангажименти в този процес. Ще държим също така и на по-адекватното определяне обхвата на административно-наказателната отговорност.
Надявам се, колегите от централната власт да се съобразят и приемат нашите проверени в практиката предложения, за да имаме едни наистина лесни за прилагане правила, с по-леки процедури, с по-малко ресурс (времеви, финансов и човешки), работещи в полза на гражданите, бизнеса и администрациите.
 
Кои са актуалните задачи пред местните власти за изграждане на електронно управление?
- Електронното управление безспорно е едно от предизвикателствата не само пред местната, а и пред централната власт. Неслучайно дискусия по тази тема е един от акцентите на предстоящия най-мащабен общински форум – Годишната среща на местните власти. Само ще припомня, че основните цели бяха формулирани още през 2002 г., когато МС прие Стратегията за електронно правителство. През изминалите почти 15 години всички администрации напредваха с различни темпове и правеха отделни подобрения. Това беше и основната ни грешка - реализирането на електронното управление се съсредоточи на ниво отделна администрация. В резултат ние на общинско ниво изградихме локални системи, организирахме услугите си на принципа "едно гише", създадохме възможности за предоставяне на електронни услуги, спряхме да изискваме от гражданите повторно да ни предоставят информация, с която вече разполагаме. Липсва обаче едно от основните условия за пълноценното електронно управление – свързаността между отделните институции и поддържаните от тях бази данни.
Именно това е най-отговорната ни задача през тази и следващата година – обединяване на всички използвани от администрациите информационни системи и специализирани регистри в обща национална информационна среда. Едва тогава ще сме в състояние да предоставяме т.нар. комплексни услуги, които ще спестят значително време и ресурс на гражданите и бизнеса. Процесът се ръководи и координира от Държавна агенция "Електронно управление" и МТИТС, които трябва да изградят централизираната комуникационна среда и специализираните информационни ресурси за електронния обмен. Общините, както и всички останали администрации трябва да осигурят оперативната съвместимост на ползваните локални информационни системи и тяхната свързаност към средата за електронен обмен. Сами можете да си представите какъв обем от работа следва да извършим, след като предоставяме над 2/3 от всички услуги за гражданите и бизнеса. Не малка част от колегите, предимно от по-малките общини, споделят опасения, че трудно ще осигурят необходимите специалисти и финансови ресурси. Не по-маловажна е необходимостта от допълнително обучение, а дори и преквалификация на част от общинските служители. Тук от решаващо значение ще бъде и подкрепата на НСОРБ, което активно участва в процеса и подпомага общините при възникване на затруднения. Още от началото на годината сдружението съвместно с МРРБ работи по създаването на модели за оптимално структуриране на различните по мащаб общински администрации и за прилагане на принципа на споделените услуги. Заедно с администрацията на Министерския съвет успяхме да разработим необходимите документи за стандартизирането и унифицирането на 20-те най-често използвани общински услуги. След тяхното въвеждане, независимо от коя община се получава услугата, за нея ще се изискват едни и същи документи, ще се работи с унифицирани формуляри и в еднакви срокове.
Ще продължим да работим и за разширяването на каналите за заявяване на услугите и получаването на крайните документи. Голяма част от общините вече реализираха възможността това да става чрез лицензиран пощенски оператор. Процесът все още е бавен, защото остава нерешен въпросът с електронната идентификация на гражданите. Значително разширихме и възможностите за разплащане на гражданите и бизнеса с общините чрез ПОС терминални устройства и виртуални ПОС терминали. Ще продължим да изграждаме тази инфраструктура, защото тя пести както време, така и разходи за хората поради отпадането на таксите за извършване на банкови транзакции. Общините имат важна роля и в поддържането в актуалност на Портала за отворени данни, в който всички администрации имат ангажимент да публикуват информация от обществен интерес. През миналата година ние отговаряхме за 8 групи от данни, през 2017 г. техният брой се увеличи с нови 39. Ако трябва с едно изречение да обобщя, актуалните ни задачи са да накараме "системите да говорят помежду си", да осигурим средства и хора, които могат да организират комплексните електронни услуги, да мотивираме гражданите да използват новите възможности за получаване на услуги. Последното не е за пренебрегване – бизнесът значително по-бързо се ориентира при използването на новите възможности, нещо повече – оказва натиск за въвеждане на електронни услуги. Част от гражданите обаче все още традиционно имат повече доверие на хартиените документи, отколкото на електронните. Тук има какво да се промени и в нормативната уредба, за да бъде изравнена правната сила на двата вида документи. Трябва да продължим и с информационните кампании сред нашите съграждани, за да ги убедим в предимствата и улесненията, които електронното управление им предоставя.
 
Велико Търново е сред градовете с чувствително променен и подобрен облик през последните няколко години, включително и чрез инвестираните в градската среда европейски средства. Кои са по-мащабните проекти на общината за периода 2017 - 2020 г.?
- По ОП "Региони в растеж" имаме одобрена инвестиционна програма за градска среда на стойност 43.5 милиона лева. Един от най-големите проекти на община Велико Търново е за пълно обновяване на старата градска част, както и на градската среда в квартал "Чолаковци". Общата му стойност е над 11 милиона лева, а строителните дейности ще стартират още през тази година. В Старо Търново ще обновим близо 40 улици и площадни пространства, включително калдъръмените алеи в квартал "Варуша". За оптимална работа проектът за тази част на града е разделен на четири обособени позиции, за които вече имаме избрани изпълнители. Втората част на инвестиционното ни намерение обхваща квартал "Чолаковци" – там основно ремонтирани ще бъдат улици, тротоари, междублокови пространства, ще има ново улично осветление. В тази част на проекта е и цялостната рехабилитация на пешеходната връзка от този жилищен комплекс към квартал "Бузлуджа".
Друг от големите проекти предвижда обновяване на Западната промишлена зона – инвестирани ще бъдат около 2 милиона лева, за да стане тази част на Велико Търново още по-привлекателна за инвеститорите. С още 2 милиона лева създаваме Кризисен център за лица. В него временно настаняване и пълен комплекс от социални услуги ще получават до 30 души. Построени ще бъдат две иновативни къщи, в които ще бъдат внедрени съвременни системи за собствено производство на ток, за пречистване на водата и др.
На финал е прединвестиционното проучване по проекта ни за интегриран градски транспорт. Над 10 милиона лева ще бъдат вложени в купуване на електрически автобуси, изграждане на буферни паркинги, монтиране на съвременна информационна система за градския транспорт и за паркирането, рехабилитация на улици, кръстовища и булеварди, по които се движат обществените линии.
Заложили сме инвестиции в градската среда и с проекти по програмата за трансгранично сътрудничество Румъния -  България 2014 - 2020.

Визитка
Даниел Панов е роден през 1967 г. във Велико Търново. 
Завършил е Висшето военно общовойсковоучилище "Васил Левски" (настоящ Национален военен университет) 
и Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий".
От 2002г. до 2011 г. е управител на общинската туристическа агенция "Царевград Търнов". 
Кмет на община Велико Търново от 2011 г.
От 2012 г. е член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България,
а от 2016 г. – негов председател. Женен, с двама сина.