Европейската комисия отпусна 739 млн. лева за изграждането на АМ "Струма"

Европейската комисия одобри проекта за изграждане на 40 км от автомагистрала "Струма" в участъците Благоевград - Крупник, Кресна - Сандански и тунел "Железница". Общата стойност на отпуснатите средства от Кохезионния фонд на ЕС е 628 млн. лева. Националното съфинансиране е в размер на 111 млн. лева. Общата сума става 739 млн. лв. "Върнахме отново доверието на Европейската комисия, България получава 628 млн. лв. за изграждането на 40 км от магистралата. Амбицията ни е през 2023 г. автомагистрала "Струма" да бъде завършена." Това каза в парламента министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ден след решението на Европейската комисия. Министър Нанков, заедно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, изказаха благодарност към екипите, работили за напредъка на проекта през последните няколко месеца. Личната намеса на премиера Борисов оказа изключително сериозно въздействие върху администрацията, която работеше в Брюксел по одобряване на апликационната форма, каза министър Московски и допълни, че това гарантира изпълнението на проекта, вече с европейско финансиране по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" и национално съфинансиране. Това до голяма степен ще облекчи целия процес по изпълнение на дефилето. Бихме могли да кажем, че АМ "Струма" е вече необратим процес, който се надяваме да бъде завършен в заложените срокове, каза още той.
Министър Николай Нанков обясни, че страната ни ще получи 628 млн. лв. като безвъзмездна финансова помощ по линия на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". С националното съфинансиране от 111 млн. лв. общата стойност на проекта възлиза на 739 млн. лв. С тези средства ще се финансира изграждането на лот 3.1 от магистралата между Благоевград и Крупник, лот 3.3 Кресна – Сандански и тунел "Железница".
Срокът за изпълнение на най-дългия 25-километров участък от Кресна до Сандански е месец май 2019 г. Над 50% е физическото изпълнение на обекта. Започваме и финансово да го изпълняваме с европейските средства с оглед на линейния график. Ще съкратим този срок и ще завършим отсечката предсрочно до месец ноември 2018 г., информира министърът на регионалното развитие и благоустройството. Той подчерта, че проектът ще бъде изпълнен въпреки големия скептицизъм от зелени и други организации, които са подходили към него с недоверие. 2020 година е срокът за завършване на отсечката от Благоевград до Крупник, а за изграждането на тунел "Железница" е обявена обществена поръчка по три обособени полиции на обща стойност 250 млн. лв. Почти три години – 1060 дни, е срокът за изпълнение на тунелното съоръжение, а за останалите съоръжения, обособени в другите два лота на поръчката, е по 600 дни, информира Николай Нанков. Изразходваните до момента национални средства за проекта ще бъдат сертифицирани и възстановени с европейски по линия на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", стана ясно още от думите на министъра.
Като най-голямо предизвикателство пред проекта министър Нанков определи изграждането на магистралата през Кресненското дефиле. Строителството на най-тежкия участък трябва да стартира през 2019 г. и да завърши в средата на 2023 г., за да имаме напълно завършена АМ "Струма", каквато е нашата амбиция, заяви Николай Нанков. Едва ли има по-добър вариант на преминаване през дефилето от изграждането на две нови ленти в посока София с магистрален габарит, източно от дефилето, с уширяване на пътното платно, изправяне на виражи и изграждане на необходимата екологична инфраструктура за земноводни, влечуги и бозайници. Скоростта ще бъде ограничена до 80 км/час, за да се гарантира в максимална степен безопасността на преминаване, коментира още министър Нанков. Той напомни, че избраният вариант на трасе през Кресненското дефиле е одобрен и като екологично най-устойчив от Министерството на околната среда и водите. По думите му, екологията не изключва развитието и строителството, нито строителството изключва екологията. Спазваме всички установени от Брюксел нормативи и нашето законодателство, подчерта Нанков и допълни, че затова се търси баланс и взаимен интерес. Когато говорим за екология, трябва да си дадем сметка, че това не е цялата екологична общност в България и всички нейни представители. 4-5 организации заявиха ангажимент и намерение да оспорват процедурата, но пък 23 други са в подкрепа и на варианта, и на максимално бързото намиране на решение, напомни той.
Министър Московски също обърна внимание, че темата с екологията е чувствителна, но подчерта, че даденото на много високо ниво в Брюксел одобрение на апликационната форма в този й вид означава, че са взети предвид всички интереси, желания и възможности за изпълнение на проекта.
Строителството на Лот 3.1 "Благоевград – Крупник" стартира на 31 август 2017 г. и в момента е в начален етап на изпълнение.
На 20.09.2016 г. започнаха строителните дейности на Лот 3.3 "Кресна – Сандански" и физическият напредък на обекта скоро ще достигне 50%.
В момента се провеждат обществените поръчки за изграждането на тунел "Железница", с прогнозна стойност 250 млн. лева. Участъкът е разделен на три лота, а срокът за изпълнението им е редуциран на 3 години.
С друго решение от 9 ноември, Комисията одобри предложеното от българска страна изменение на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 – 2020. С промените се прецизира обхвата на жп проектите, заложени за финансиране по ОПТТИ 2014-2020 г., като отпадат жп участъци, за които вече има осигурено финансиране от Механизма за Свързана Европа. Това са жп отсечките Волуяк – София – Елин Пелин, Костенец – Септември и жп възел Пловдив, които ще се изграждат със средства от МСЕ. Предвижда се разширение на обхвата на проекта за подготовка на жп линията Радомир – Гюешево, с цел окрупняване на проекта по цялото направление от София до границата с Република Македония. Изменен е също и проектът за реконструкция на гарови комплекси по основната TEN-T мрежа, като жп гара Чирпан се заменя от жп гара Карнобат. В проекта за модернизация са включени още жп гарите Стара Загора, Нова Загора, Казичене, Искър и Подуяне. |